Определение № 186 от 26.07.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Бургас, 25.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20222001000168 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на А. по в. против Определение № 88 от 07.06.2022 г., постановено по т.д. № 62/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 63 от 03.05.2022 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят изразява недоволство от определението и сочи, че съдът е приложил неправилно закона. Поддържа се, че в случая е следвало да намерят приложение правилата, относими към охранителните производства, съгласно които разноските са за сметка на молителя. Обосновава се нуждата от корективно прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването във връзка с разпоредбата на чл. 541 ГПК. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба ”С.” ООД в срока по чл. 276 ГПК е представил отговор на частната жалба, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на същата. Недопустимостта на частната жалба се аргументира с наличието на императивно правило относно необжалваемост на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, когато е окончателен съдебният акт, отменящ отказа на длъжностното лице по регистрацията. Излагат се аргументи за законосъобразност и правилност по същество на обжалваното определение поради наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски по реда на ГПК.

1

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и отговора и въз основа на представените доказателства приема следното:

Повдигнатого възражение за недопустимост на частната жалба е неоснователно. Нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК не ограничава възможността за обжалване, а указва неговия процесуален ред. Частната жалба отговаря на изискванията на чл. 275 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в съдебните производства, образувани по обжалване откази на А. по в., на страните се присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя (чл. 541 ГПК) и е израз на волята на законодателя да въведе специална регламентация относно разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. С нея се цели рационализиране на процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, които се явяват продължение на регистърните производства, чрез предоставяне на възможност споровете относно разноските за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.

Правилото на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно положителния за тях изход от производството. Съгласно нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по т.д. № 62/2022 г. сторените от него разноски в производството и оставяйки без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на това произнасяне, Окръжен съд – Сливен е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 88 от 07.06.2022 г., постановено по т.д. № 62/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3