Решение № 5936 от 01.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5936 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 344, ал.2 ГПК.

С Решение № 7072 от 22.04.2024 год., постановено по гр. д. № 67044 по описа за 2023 г. на СРС, 79 състав, на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, вр. чл. 34 ЗС да се извърши съдебна делба между М.И.К., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж. к. **** и Ц. С. П., ЕГН ********** и адрес: гр. Ихтиман, ул. ****, на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 31, находящ се в гр. София, СО - р-н „Надежда“, ж. к. „Надежда-1“, жилищна сграда - бл. ****, със застроена площ от 44,38 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при граници: от изток – двор, от запад – стълбище, от север – апартамент № 30, от юг – апартамент № 32, заедно със зимнично помещение (мазе) № 4 с полезна площ от 4,56 кв. м., при граници: от изток – мазе № 5, от запад – мазе № 3, от север – коридор, от юг – мазе от вх. В, както и 2,989 % идеални части от правото на собственост върху мястото – държавна земя, попадаща във II-ра зона по 18 лв. към 1991 г., който съгласно схема № 15-1030351/27.09.2023 г., издадена от СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Надежда“, ж. к. „Надежда-1“, бл. ****, ап. 31, разположен на 2-ри етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 44,28 %, заедно с мазе № 4 с площ от 4,56 кв., както и 2,989 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: ***, ***, под обекта: *** и над обекта: ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1848/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 27.09.2023 г., при следните КВОТИ: 2/3 (две трети) идеални части - за М.И.К.; 1/3 (една трета) идеална част - за Ц. С. П..

Със същия съдебен акт на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна 1 делба недвижим имот, описан по – горе, е постановено да се ползва от М.И.К., ЕГН ********** до окончателното извършване на делбата, като ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН ********** да заплаща на Ц. С. П., ЕГН ********** сумата от 170,00 лв. месечно за ползване на неговата 1/3 идеална част от съсобствения им имот считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на същата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за разликата до пълния предявен размер от 600,00 лв., или за размера от 430,00 лв.

Срещу решението, в частта, имаща характер на определение е подадена частна жалба от Ц. С. П., ЕГН **********, в която са изложени съображения за неправилност на постановения акт. По – конкретно, частният жалбоподател оспорва размера на присъденото обезщетение. Основното възражение е за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, доколкото необосновано и при изрично оспорване в открито съдебно заседание на депозираната експертиза и направено искане за назначаване на повторна експертиза, съдът е оставил последното без уважение, като е кредитирал изцяло заключението по първоначалната. Поддържа изложеното и пред първата инстанция, че заключението не е достатъчно пълно и обосновано, като отново изтъква малкия брой сравнителни образци, които е използвало вещото лице, както и обстоятелството, че не е работено по действително сключени договори. Жалбоподателят, счита, че вещото лице не представя достатъчно данни, които да обосноват достоверност на офертите, по които е работил, поради което и определя необоснована ниска пазарна цена за процесния имот.

Моли съда да отмени определението, като вместо това се уважи доказателственото искане и се определи нова пазарна оценка, респ. се ревизира определения размер на обезщетението.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.

Предявен е иск за делба на следните недвижими имот, а именно: апартамент № 31, находящ се в гр. София, СО - р-н „Надежда“, ж. к. „Надежда-1“, жилищна сграда - бл. ****, със застроена площ от 44,38 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при граници: от изток – двор, от запад – стълбище, от север – апартамент № 30, от юг – апартамент № 32, заедно със зимнично помещение (мазе) № 4 с полезна площ от 4,56 кв. м., при граници: от изток – мазе № 5, от запад – мазе № 3, от север – коридор, от юг – мазе от вх. В, както и 2,989 % идеални части от правото на собственост върху мястото – държавна земя, попадаща във II-ра зона по 18 лв. към 1991 г., който съгласно схема № 151030351/27.09.2023 г., издадена от СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Надежда“, ж. к.

„Надежда-1“, бл. ****, ап. 31, разположен на 2-ри етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 44,28 %, заедно с мазе № 4 с площ от 4,56 кв., както и 2,989 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

*** и над обекта: ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 27.09.2023 г.

Ищцата М.И.К. твърди, че заедно с ответника Ц. С. П. са съсобственици на описания в исковата молба имот, придобит от тях по силата на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 1746, нот. дело № 38/26.03.2010 г. на нотариус Т.М. с рег. № 199 на НК, въз основа на който тя е носител на 2/3 идеални части от правото на собственост върху него, а носител на останалата 1/3 идеална част е ответникът П.. Сочи, че е налице невъзможност за доброволна делба на имота, поради което отправя искане за допускането му до делба при следните квоти: 2/3 идеални части – за нея и 1/3 идеална част – за ответника. 1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц.

С. П., с който не оспорва фактическите твърдения относно наличието на съсобственост на 2 посоченото основание и в посочените квоти. Заявява, че считано от 24.08.2023 г. апартаментът се използва изцяло от ищцата, поради което отправя искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане в негова полза на сумата от 600,00 лв. месечно.

При възприемане на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По оплакването на жалбоподателя за извършено процесуално нарушение на съда при отказ да допусне повторна експертиза е налична многобройна съдебна практика на ВКС по приложимата към въпроса нормативна уредба. Така в решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., се приема, че за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Същото е становището и в решение № 52 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2021 г., III г. о., като в допълнение е посочено, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички събрани и относими по делото доказателства; че съдът няма задължение да възприеме заключението на вещото лице дори при липса на възражение от страните срещу него, а трябва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като във всички случаи той следва да мотивира преценката си за годността на експертизата. Приема се, че след като съдът е счел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача - решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г.о., решение № 174 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 36/2010 г., I т. о., решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о. В последното решение се сочи също, че във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, или без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, включително медицинската, изкуството, занаятите и др., изискваща специални знания, с които съдът не разполага. (Решение № 208 от 10.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 5019/2023 г.)

Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. (Решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева).

Съгласно разясненията, дадени в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 267 от 4.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., 1 г. о. и с решение № 524 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., 4 г. о. на ВКС) представлява право на съда е да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии, според които допълнително заключение се възлага, когато изготвеното не е достатъчно пълно и не отговаря изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса, а повторно – когато е необосновано и възникне съмнение за неговата правилност. В случая съдът е изразил аргументирано становище по възраженията на ответника срещу заключението на тричленната експертиза, приел е същото за задълбочено, компетентно изготвено и обосновано и е мотивирал отказа си да допусне повторна експертиза със същата задача. (Определение № 443 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1901/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова).

3

Предвид гореизложеното, в настоящия случай, видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание, в което е изслушано вещото лице, процесуалният представител на ответника действително оспорва заключението и прави изрично искане за допускане на повторна експертиза. Единственото възражение в тази насока е, че трите оферти, въз основа на които е извършвало анализа си вещото лице, не са приложени към заключението, поради което страните са в невъзможност да направят преценка за правилността на изчисленията при определяне на пазарната цена. Оплакванията са неоснователни, доколкото в описаните от вещото лице в табличен вид оферти се съдържа достатъчна информация относно имотите, на база на които е направен сравнителния анализ. Данните, посочени към офертите, осигуряват и възможност за да се установи достоверността на данните, поради което и самото неприлагане на същите не може да послужи като основание да не се кредитира заключението на вещото лице, респ. да обоснове необходимостта от назначаване на повторна експертиза.