Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.01.2021, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
693/2020
Подписан
05.01.2021
В сила
19.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 40, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 46, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6 · Наредба за медицинската експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 573 гр. П.***, 05.01.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-П.***, в съдебно заседание проведено на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Слава Г.

При участието на секретар протоколиста Е.В. по докладваното от съдията Г. административно дело № 693 по описа за 2020г. на Административен съд-П.***, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО.

Подадена е жалба от ЕТ“***“, представляван от д-р Г.В.Д.***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.*** против

Покана изх. № 29-05-**********-15 от 25.09.2020г. за възстановяване на суми, получени без основание, издадена от директора на РЗОК-П.***. С поканата е поискано да се възстановят суми в размер на ***лв., получени без правно основание за отчетена и заплатена дейност за 241 броя диспансерни и профилактични прегледи отчетени с амбулаторни листове издадени в периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г., в който период д-р Г.Д.***е ползвала отпуск за временна неработоспособност по болничен лист № ***.

Жалбоподателката счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че не е налице нарушение на чл. 122, ал. 3 от НРД, във вр. с чл. 140, ал. 1 от НДР за МД за 2020-2022г., защото в процесния период е полаган реално труд и е извършвана трудова дейност, поради което не е налице необходимост от заместване. Сочи, че евентуално нарушение на предписания режим на лечение е в правомощията на друг контролен орган и се реализира по реда на КСО и не влияе върху отношенията с НЗОК, респ. РЗОК. С тези аргументи изложени в жалбата се прави искане оспорваният акт да се отмени и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. В постъпила по делото молба от пълномощника на жалбоподателката адв. М.Ш. се поддържа искането за отмяна на оспорвания акт и се иска присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата-директор на РЗОК-П.*** за представител изпраща юк. И.Ц.***. Оспорва жалбата. По същество пледира, че поканата е законосъобразна както от формална, така и от материално-правна гледна точка. Прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсулско възнаграждение. В указания срок депозира писмени бележки.

Административен съд-П.***, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима. Оспореният акт, видно от собственоръчно направено отбелязване върху него, е връчен на жалбоподателката на 29.09.2020г. и е оспорен по административен ред с жалба с вх. № 29-05-16 от 30.09.2020г.. С решение № РД-09-961 от 16.10.2020г. управителят на НЗОК е отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил писмена покана за възстановяване на суми получени без основание.

Жалбата срещу първоначалния акт е изпратена по пощата на 29.10.2020г., видно от поставено върху пощенския плик клеймо. С оглед на това същата е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

По фактите:

На 17.08.2020г. с вх. № 35-00-1288 в РЗОК-П.*** е постъпила от управителя на НЗОК информация относно отчетена дейност от изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ в период на временна неработоспособност. Разпоредено е да се изяснят обстоятелствата по случая.

Във връзка с това директор на РЗОК-П.*** е изискал от

ТП-П.*** към НОИ да му предостави данни относно посочени лица за упражнено от тях право на парично обезщетение за временна неработоспособност.

С писмо вх. №

35-00-1288 от 20.09.2020г. РЗОК е уведомен, че в елекронния регистър на болничните листи и решенията по обжалването им са постъпили удостоверения относно правото на парично обезщетение. Между тях е и постъпило удостоверение от осигурител ЕТ“***“ и е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № ***.

Със заповед № РД 09-634 от 25.08.2020г. директорът на РЗОК-П.*** е наредил да се извърши тематична проверка на изпълнител на медицинска помощ-ЕТ“***“, с предметен обхват: проверка на дейността на лечебното заведение, съгласно сключения по реда на НРД за МД за 2020г.-2022г. договор № 140104 от 12.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ във връзка с писмо с вх. № 35-00-1288 от 17.08.2020г. за отчетена дейност в период на временна неработоспособност. С тази заповед е определен екип, който да извърши проверката.

Заповедта е сведена до знанието на д-р Д.*** на 25.08.2020г.. Проверката е извършена от определените в заповедта лица.

На 02.09.2020г. е съставен Протокол № 217 от

02.09.2020г.. В него проверяващите са констатирали, че д-р Д.*** в период на времена неработоспособност от 14.05.2020г. до 12.06.2020г. е отчела извършени дейности-прегледи, посочени в конкретни амбулаторни листа.

На 02.09.2020г. е съставен Протокол № 79 от

02.09.2020г. за неоснователно получени суми. В него е констатирано, че в период на времена неработоспособност от 14.05.2020г. до 12.06.2020г. д-р Д.*** е извършила преглед на 241 пациента, обективирани в изброени амбулаторни листа. Оказаната извънболнична помощ е остойностена по отделно за всеки пациент и съответно неоснователно заплатената сума е в общ размер на ***лв. Протоколът е връчен на д-р Д.*** на същата дата.

Успоредно с това, във връзка с изисканата от

РЗОК-П.*** информация за ползвани права от фондовете на ДОО, ТП-П.*** е направил проверка на осигурител ЕТ“***“. С разпореждане № РВ-3-13-00807206 от 04.09.2020г. ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП-П.*** към НОИ е установил, че д-р Д.*** не е имала право на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като лицето е нарушило режима определен от здравните органи и реално е осъществявало трудова дейност, за което подлежи на осигуряване. Поради това и основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено Д.*** да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за временна неработоспособност за периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г. в размер на ***лв. Също така и от същата дата е издадено и задължително предписание за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за м. 05 и м.

06.2020г. и за отразяване на пълно работно време. Издадените актове на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП-П.*** към НОИ, не са обжалвани и са влезли в сила на 19.09.2020г.. Видно от платежно нареждане на 04.09.2020г. полученото обезщетение е възстановено, а на 23.09.2020г. са подадени коригиращи декларации за заличаване за м. 05 и м.

06.2020г.. Следователно и посочените индивидуални административни актове са изпълнени от техния адресат.

Възражения против протокола за неоснователно получени суми са постъпили в указания срок. В тях е посочено, че полученото обезщетение за временна неработоспособност е възстановено на ТП-П.*** към НОИ, както и са изложени съображения за нецелесъобразност на издадения протокол в условията на въведена извънредна епидемиологична обстановка. Същите са разгледани от комисия. Прието е, че възражението е неоснователно, с мотиви за нарушен режим на лечение. Констатациите са отразени в протокол № РД-13-169 от 18.09.2020г.

Със заповед № РД-09-724 от 25.09.2020г. Директор на

РЗОК-П.*** е, приел, че д-р Д.***, в период на временна неработоспособност е осъществила медицинска дейност, като не е уведомила РЗОК-П.***, че има издаден болничен лист и се налага да отсъства. Прието е, че това представлява нарушение на НРД за МД 2020г.-2022г. във вр. със сключения индивидуален договор и е наложена санкция: финансова неустойка в размер на *** лв. на основание чл. 418, ал. 1 от НРД във вр. с чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020г.-2022г. Заповедта е връчена на 29.09.2020г. и по делото няма данни да е оспорена.

На 25.09.2020г. Директор на РЗОК-П.*** е издал и писмена покана с изх. № 23-05-14322111003-15 от 25.09.2020г., в която е посочил д-р Д.***, в качеството й на ЕТ“***“ да възстанови неоснователно получена сума за извършена и отчетена медицинска дейност в периода на временна нетрудоспособност. Поканата е оспорена по административен ред и с решение № РД-09-961 от 16.10.2020г. управителя на НЗОК е отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми.

Предмет на настоящето съдебно производство е писмена покана № 23-05-14322111003-15 от 25.09.2020г. на директора на РЗОК-П.***, с която е поискано да се възстановят неоснователно получени суми в размер на *** лева за извършена, отчетена и заплатена дейност за м. май 2020г. /за сумата от ***лв./ и за м. юни 2020г. /за сумата от ***лв./.

За периода на проверката между страните е действал договор № 140104 от 12.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Видно от договора е, че Изпълнителят / ЕТ“***“/ се задължава да оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурени лица, избрали я за личен лекар, а Възложителят /РЗОК/ се задължава да закупува и заплаща тази дейност, по дейности и по цени, разписани в раздел ІV-цени, чл. 26 и сл. от договора. В чл. 16, ал. 1 от договора е разписано, че когато общопрактикуващият лекар не може да изпълняна лично задълженията си същият ще се замества от д-р В. П.***. В договора няма клауза свързана с неуведомяване в случай на отсъствие.

От представени извадки от програмен продукт във връзка с платежни нареждания се приема, че на д-р Д.*** са заплатени изцяло сумите, по поканата за неоснователно платени суми за м. 05 и м. 06.2020г., а и с оглед липсата на доводи в противната посока съставът приема, че между страните не се формира правен спор относно факта, че посочената в поканата за възстановяване сума е заплатена от ответника на жалбоподателя.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. Делото е основано на писмени доказателства. С оглед на това така възприетата фактическа обстановка се основава изцяло на документите събрани и изготвени в хода на административното производство. Същите не са оспорени от страните, поради което са приобщени като годни доказателства в хода на съдебното производство. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си констатации.

В хода на процеса не са постановени изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, но на практика страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон. Съставът приема, че между страните не се формира правен спор относно факта, че посочената в поканата за възстановяване сума е заплатена от ответника на жалбоподателя, както и че жалбоподателката е оказала лично първична извънболнична медицинска помощ на 241 пациента в периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г., за който е имала издаден болничен лист за временна неработоспособност.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия. По правото:

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира жалбата за основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Правоотношенията между НЗОК и изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ възникват по силата на двустранно подписан договор, но страните не са равнопоставени по отношение на права и задължения. При сключването на договори за оказване на извънболнична медицинска помощ с жалбоподателя, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право.

Договорите сключени на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и НРД за МД за 2020г.-2022г. се явяват законово средство, чрез което се охраняват обществените интереси свързани с оказване на извънболнична помощ. Посоченото прави жалбата процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.