Решение № 35 от 21.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пловдив, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000556 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. В. М. действащ чрез своя настойник Н. Д. СТ. против решение № 260061 от 14.15.2021 г., постановено по т.д. № 66 по описа за 2019 г. на Хасковския окръжен съд, с което:

- е отхвърлен предявения от Н. В. М., поставен под пълно запрещение и представляван от настойника му Н. Д. СТ. против Г. ф., иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата 50000 лева (предявен като частичен от 100 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, причинени в резултат на ПТП настъпило на 21.09.2018 година, по вина на водач на неидентифицирано МПС;

- Н. В. М. - поставен под пълно запрещение и представляван от настойника му Н. Д. СТ. е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Г. ф. сумата от 1450 лева, представляваща деловодни разноски за първата инстанция.

Жалбоподателят изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, поради което моли това решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск, както и да му се заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. ф., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като на Ф. се присъдят направените деловодни разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявен от Н. В. М., поставен под пълно запрещение и представляван от настойника му Н. Д. СТ. против Г. ф., иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т.

1 КЗ, за сумата 50000 лева (предявен като частичен от 100 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2018 година, по вина на водач на неидентифицирано МПС.

Искът се основава на следните, установени по делото факти:

На 21.09.2018 г., на път *** , в участъка до км ***+***, около 20 часа, ищецът Н.М. е намерен в безпомощно състояние и с наранявания, паднал в дясната лента за движение в посока от град Х. към град Х., от водача на движещ се по пътя лек автомобил – свидетеля С. К.. След подаден от свидетеля К. сигнал на тел. 112 и пристигане на медицински екип, М. е бил закаран по спешност в „МБАЛ Х.“ АД, гр. Х. със следните увреждания: счупване на срамна дясна кост и дясна седалищна кост на таза; травма на пикочния мехур с развитие в последствие на кръвоизлив и възпалителен процес в коремната кухина; реактивен плеврален излив вдясно.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, както и от обясненията на вещото лице д-р Хр. Е., описаните увреждания са получени в резултат на „пряк удар от транспортно средство в областта на предната част на тазовия пръстен, т.е. местоположението и вида на уврежданията „е съвместимо с автомобилна травма като механизъм“, съответно – тези увреждания не биха могли да бъдат причинени вследствие падане от височината на собствен ръст.

Изводът, че получените от ищеца травматични увреждания на 21.09.2018 г. на пътя гр. Х. - гр. Х. са вследствие на удар от автомобил се потвърждава и от заключението на САТЕ относно механизма и мястото на удара, както и от откритите на мястото, на което е намерен пострадалия непосредствено след събитието и в близост до намиращите се до петната кръв от пострадалия отломъци от автомобилни части.

Вероятният механизъм на самото произшествие е установен от приетото по делото заключение на САТЕ, въз основа на материалите по образуваното ДП, извършен оглед на местопроизшествието, показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото. От заключението, както и от обясненията на вещото лице се установява, че ударът между движещия се в посока от гр.

2

Х. към гр. Х. неидентифициран автомобил и ищеца, е настъпил в лявата част на дясната лента за движение, близо до непрекъснатата линия, разделяща я от средната лента. Вследствие на удара между лявата предна част на автомобила и дясната част от тялото на пешеходеца в областта на дясната срамна кост и дясната седалищна част от таза, М. е бил отхвърлен на разстояние около 3,05 м след мястото на удара, върху бялата непрекъсната разделителна линия, където са били намерени петна от кръвта му. В заключението е отбелязано, че вероятната скорост на движение на неидентифицирания автомобил, преди и в момента на удара, е била около 88 км/ч, като в материалите по делото и в протоколите за оглед няма данни за установени следи от спирачен път.

Относно възможностите за предотвратяване на ПТП, вещото лице е представило различни варианти, в зависимост от скоростта на движение на пострадалия, неговата позиция на пътното платно преди удара, както и времето за реакция на водача с оглед разстоянието, от което е могъл да възприеме пешеходеца, при включени къси или дълги светлини.

Предвид липсата на доказателства относно конкретните обстоятелства, на които се основава заключението по тези въпроси, Пловдивският апелативен съд приема, че е безпредметно обсъждането на подобни хипотетични варианти, както и че преценката за поведението на всеки от участниците в процесното ПТП и причинната връзка между действията им и настъпилия вредоносен резултат, трябва да се основава само на безспорно установените и описани по-горе факти.

От събраните по делото доказателства категорично се установяват вида, степента и продължителността на действително претърпените от ищеца вследствие получените травми неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания.

Установено е, че счупването на срамна дясна кост и дясна седалищна кост на таза, освен силни болки, е причинило и трайно затруднение в движението на десния крак на ищеца, а освен това е наложило обездвижване за срок от 2-4 седмици, нетрудоспособност за физически труд 2-3 месеца и за нефизически труд - за 1.5 – 2 месеца. Разкъсването на пикочния мехур е довело до кръвоизлив в таза и перитонит, което е наложило оперативно лечение, при което е поставен външен превезикален дренаж за отвеждане на съдържанието на увредения пикочен мехур пряко през коремната стена, в специална сменяема торбичка, като този дрен остава пожизнено.

Безспорно е, че моторното превозно средство, което е ударило намиращия се на пътното платно пешеходец, е напуснало местопроизшествието и впоследствие не е идентифицирано.

Предвид описаните обстоятелства, ищецът чрез законния му представител, с молба от 11.12.2018 г. е заявил пред Г. ф. претенция за заплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП вреди в размер, съобразен със съдебната практика по сходни случаи. Непроизнасянето 3 от страна на Ф. по молбата в крайния срок по чл. 496, ал.1 КЗ и след размяна на кореспонденция, е обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на този иск.

Искът се основава на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, според която Г. ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения з а имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на РБ от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

За да отхвърли предявения иск, Хасковският окръжен съд е приел, че единствената причина за настъпването на ПТП са субективните действия на ищеца - пешеходец, който е нарушил правилата на поведение на пешеходци: в условията на намалена дневна светлина се е движел извън населеното място, по главен трилентов път с интензивно движение и по платното за движение на автомобили; навлязъл е внезапно пред движещия се с разрешена скорост автомобил с намерение да го спре, в участък на пътя, където е разрешено движението на МПС със скорост 90 км/ч. В заключение първоинстанционният съд приема, че движейки се по този начин, по натоварен междуградски път, в средната част на пътното платно, облечен с тъмни дрехи, пешеходецът не е представлявал препятствие, което водачите на движещите се превозни средства могат да очакват, поради което не било установено по несъмнен начин наличие на противоправно поведение на водача на неидентифицирания лек автомобил.

Крайният извод в на Хасковския окръжен съд относно причините и отговорността на участниците в процесното ПТП не могат да бъдат споделени напълно.

Предвид безспорно установените факти относно местоположението и действията на пострадалия на пътя, преди и по време на произшествието, е налице принос от негова страна за настъпването на удара и настъпилите вреди. Предвид същите тези факти относно мястото и механизма на самото ПТП обаче може да се изведе, че съществен принос за настъпването му, както и за настъпването на вредоносния резултат има и водачът на неидентифицирания автомобил.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите на пътно превозни средство при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Във връзка с тези изисквания, обстоятелството, че вероятната скорост на неидентифицирания автомобил, според заключението на САТЕ, е била около 4

88 км/ч, т.е. в рамките на разрешената не означава, че тази скорост е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Липсата на следи от спирачен път на и около мястото на удара означава отсъствие на каквато и да е реакция от страна на водача на автомобила, не само след като е възприел присъствието на пешеходец на средата на пътя, а дори и след настъпване на удара.

Необоснован и неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че поради местоположението, движението и облеклото на ищеца преди и по време на удара, същият „не е представлявал препятствие, което водачите на движещите се превозни средства могат да очакват“.

Произшествието е станало на път, за който не е предвидена законова забрана за движение на пешеходци, доколкото не е установено същият да е от категорията пътища, посочени в разпоредбата чл. 55 ЗДвП. След като специалният закон допуска движение, включително и пресичане на извънградски път от пешеходци /чл. 113, ал. 2 ЗДвП/, макар и при определени изисквания за движението им, присъствието на такива участници в движението, включително и като препятствие за движещите се пътни превозни средства, е предвидимо по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП .

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че в конкретния случай водачът на неидентифицирания автомобил, при вече намаляваща видимост, движейки се със скорост, която е попречила на способността му за реакция при появата на предвидимо на пътя препятствие, предварително е пренебрегнал задължението си произтичащо от горната разпоредба, поради което се е поставил в ситуация на невъзможност да предвиди и предотврати пътно-транспортното произшествие и произтичащите от това произшествие вреди. Изводът е, че с противоправното си поведение този водач е причинил процесното ПТП и произтичащия от това събитие вредоносен резултат.

Следователно са налице условията, съдържащи се в хипотезата на чл.

557, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране отговорността на Г. ф. да обезщети ищеца за неимуществените вреди вследствие на получените от произшествието, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, телесни увреждания.