Определение № 926 от 03.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 926 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500288 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от И. И. И., чрез адв. В. П. против Определение №1497/16.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№1756/2025г. по описа на Районен съд-К, II гр.състав, с което съдът е: отменил Разпореждане №2870/20.11.2025 г. за издаване на изпълнителен лист; обезсилил е изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 25.09.2025 г. в полза на заявителя И. И. И., ЕГН:

**********, постоянен адрес: гр. *****, ул. „**********, чрез адв. В. П. против длъжника Българска федерация по вдигане на тежести, ЕИК: *******, седалище/адрес на управление: гр. *************, бул. „****** представлявана от М.В.М и С.Б.Х; прекратил е производството по частно гражданско дело №1756/2025 г. по описа на РС К.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят излага становище за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Сочи, че заповедното производство било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, като предмет на заявлението били суми, представляващи трудово възнаграждение, дължимо на заявителя от длъжника.

Поради характера на претендираното вземане и на основание чл. 359 КТ заявителят не дължал внасянето на държавна такса, доколкото задължението произтичало от трудово правоотношение. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Заповедното производство е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от И. И. И., чрез адв. В. П. против Българска федерация по вдигане на тежести, като предмет на заявлението е сумата от 3099.23 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.април 2024г. Уточнено е, че сумата е формирана от основния размер на възнаграждението от 2859.07 лв., както и от сумата в размер на 240.16 лв., дължима за клас /8.4 % за 14 годишен стаж. Посочено е, че заявителят бил страна по трудово правоотношение по силата на трудов договор от 26.03.2024г., считано от 01.04.2024г. Работодателят не заплатил трудовото възнаграждение, което било дължимо до 31.05.2024г., поради което и се дължала лихва 1 за забава за периода от 31.05.2024г. до 24.09.2025г. в размер на 542.65 лв.

Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2025г., с която е разпоредено Българска федерация по вдигане на тежести да заплати на И. И. И. сумата от 3099.23 лв.- главница, представляваща трудово възнаграждение за м. април, както и 542.65 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 31.05.2024г. до 18.09.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 19.09.2025г., до окончателното плащане.

С разпореждане № 2870/20.11.2025г. съдът, като е констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 14.11.2025г., е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

С разпореждане № 2890/21.11.2025г. съдът е констатирал, че заявителят не представил доказателства за внасянето на държавна такса в размер от 72.83 лв., с оглед на което е дал възможност на същия, в тридневен срок от получаването на съобщение, да представи доказателства за внасянето на сумата.

Издаден по делото е изпълнителен лист №982/23.11.2025г., с който длъжникът се осъжда да заплати на заявителя сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

С определение № 1497/16.12.2025г., постановено по ч. гр. д. № 1756/2025г. по описа на Районен съд-К, II гр.състав, което е предмет на обжалване пред настоящата инстанция, заповедният съд е посочил, че преди издаването на изпълнителния лист било констатирано от решаващата инстанция, че дължимата за образуване на заповедното производство държавна такса не била внесена от заявителя. С оглед на това до последния били дадени указания да представи доказателства за плащането на сумата в размер на 72.83 лв. Съобщението за това било връчено на 29.11.2025г., като в дадения срок, който изтекъл на 02.12.2025г., заявителят не представил доказателства за платена държавна такса. Поради това съдът е отменил Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, обезсилил е изцяло издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по ч. гр. д. №1756/2025г.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

На първо място разпоредбата на чл. 359 КТ разпорежда, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, като те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. В настоящия случай заповедното производство несъмнено е инициирано от работник, като предмет на заявлението е сума, представляваща трудово възнаграждение. Доколкото са налице твърдения за неплащане на трудово възнаграждение, то законодателят е преценил, че следва да облекчи работниците и да ги освободи от внасянето на държавна такса. В този смисъл е и процесуалната норма на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, която разпорежда, че такси и разноски не се внасят от работници и служители по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Никъде в закона не е посочено, че е налице изключение в смисъла, че освобождаването на работника от внасянето на държавна такса не важи за заповедното производство.

Следва да се посочи, че е недопустимо заповедният съд сам да отмени разпореждането си за издаване на изпълнителен лист, както и сам да обезсили издадената вече Заповед за изпълнение. В случай на неизпълнение на дадени указания по изправяне на заявлението, в принципен план, съдът може да отхвърли заявлението и да откаже да издаде Заповед.

Поради горните съображения настоящият състав намира, че в случая неправилно заповедният съд е изискал от работника да внесе държавна такса, от което следва и 2 извод за неправилност на обжалваното определение. Поради това същото ще следва да се отмени.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1497/16.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№1756/2025г. по описа на Районен съд-К, II гр.състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3