Решение № 3745 от 25.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3745 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Тинка Кр. Иванчева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330119376 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Д. Б. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно, пасивно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответникът „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сума в размер от 819, 49 лева- платена без основание по недействителния Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2021г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД с който се претендира да бъде осъден ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер от 953, 60 лева- платена без основание по недействителния Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /11.11.2024г./ до окончателното им погашение (претенцията на ищцата е описаната съобразно допуснатото в открито съдебно заседание проведено на 01.04.2025г. изменение в размера на иска предявен срещу „Кредисимо“ ЕАД и заявено частично оттегляне на иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД – л. 71- 72).

Ищцата твърди, че е сключила Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2021г. с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който й е предоставена сума в размер от 4000 лв. Поддържа се, че съобразно договора е следвало да бъде финансирана и застраховка в размер от 526, 56 лв., която не се включва при формиране на ГПР (тоест, общият размер на кредитното финансиране е 4526, 56 лева). Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечениебанкова гаранция или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури банкова гаранция, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че е налице драстично 1 разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над императивно разписания максимум и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите формиращи ГПР, както и отразяването в договора на ГПР различен от действителния води до нищожност на договора за кредит. Изтъква се, че Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД също е нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Предвид изложеното, то се излагат съображения, че ответниците следва да върнат полученото по недействителните договори като дадено без да е налице основание за това.

Претендират се и сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ЕАД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са допустими, но по същество са неоснователни. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника.

Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал писмен отговор.

Твърди, че исковото производство е допустимо, но по същество се оспорват предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че срещу възнаграждение в неголям размер, длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за предоставяне на гаранция поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и ищцата Н. Д. Б. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2021г. /л. 34 гръб- л. 37/, като в приложение № 1 към същия е отразено, че на ищцата е предоставена сума в общ размер от 4526, 56 лв. (4000 лева са директно усвоени от ищцата, а сумата от 526, 56 лева представлява застрахователна премия по сключен договор за застраховка).

Отразеният в приложението към договора за кредит лихвен процент е 39, 78%, годишният процент на разходите е 47, 90%, а задължението следва да се погаси на 24 месечни вноски до 20.03.2023г. По силата на сключения договор за кредит, на ищцата Б. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към 2 договора за кредит.

В изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021г. (л. 17- 20 от делото). По силата на цитираното правоотношение, „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с ищцата за заплащане на задълженията по Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2021г.

Съобразно чл. II. 1 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство (л. 20 гръб от делото), ищцата Б. дължи на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер от 238, 40 лв. на месец, за целия период на действие на договора за кредит (тоест, общият размер на възнаграждението за поръчителя за 24 месеца възлиза на 5 721, 60 лева).

Между страните не съществува спор, поради което с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включва възнаграждението дължимо на поръчителя по договора за поръчителство.

От представената по делото от „Кредисимо“ ЕАД справка за осъществени плащания по договора за кредит се изяснява, че ищцата е заплатила на „Кредисимо“ ЕАД сума в общ размер от 5 346, 05 лева, която кредиторът е разпределил за погашение на следните задължения: 4526, 56 лв. – главница, 547, 97 левавъзнаградителна лихва, 0, 82 лева- мораторна лихва и 270, 70 лева- неразпределена сума.

От представената по делото от „Ай Тръст“ ЕООД справка за осъществени плащания по договора за поръчителство се изяснява, че ищцата е заплатила на „Ай Тръст“ ЕООД сума в размер от 953, 60 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и ищцата Н. Д. Б. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4526, 56 лв. (4000 лева са директно усвоени от ищцата, а сумата от 526, 56 лева представлява застрахователна премия по сключен договор за застраховка).

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцатапотребител. В тази връзка, валидността на договора за кредит следва да бъде разгледана в контекста на сключения договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021г, особено предвид обстоятелството, че кредиторът- ответник „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и предвид това двете лица са свързани.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 3 настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от договора.

Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция за вземанията на кредитора по договора в срок до 10 дни от подаването на заявлението за отпускане на кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на възникнало правоотношение, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси бързо кредитно финансиране. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в кратък период от време (10 дни от подаване на заявлението за кредитно финансиране) да осигури действието на банкова гаранция, обезпечаваща всички вземания на кредитора по договора за паричен заем (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане за услугата и определено обезпечение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Впрочем, от прочита на чл. 4 от договора за кредит се изяснява, че в случай, че потребителят желае да получи кредитно финансиране в срок до 24 часа, то е задължително да осигури обезпечение от одобрено от заемодателя дружество.