Решение № 3 от 03.01.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Етрополе, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20241830100016 по описа за 2024 година

Производството по делото е по предявен обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „ОББ“ АД против Г. Й. Л. с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата 2 331,02 лева (двe хиляди триста тридесет и един лева и 02 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 17,49 лева (седемнадесет лева и 49 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 21.06.2022 г. до 01.08.2022 г.

Претендират се и разноски в заповедното и настоящето производство.

Вземането произтича във връзка с дължими суми по Договор за потребителски кредит Номер: 21R-L498084 сключен по "Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19" от 26.01.2021 г. Същия е сключен между страните по делото, като на ответника е отпуснат кредит в размер на 2 600 лева и същия е усвоен изцяло. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 09.05.2022 година, поради неплащане на три последователни месечни погасителни вноски. На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като същата е получена на 18.05.2022 година. На 03.08.2022 година, Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №763/2022 год. по описа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. №926, с район на действие СОС. Ответника е възразила срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, като на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника Г. Й. Л., в който се оспорва исковата претенция. Кредитът е отпуснат с гратисен период за издължаване 12 1 месеца, а именно от 05.03.2021 год. до 05.02.2022 год., като в чл.4.1 от договора е предвидено, че самото издължаване на главницата ще става след изтичане на въпросния гратисен период. Гратисния период е изтекъл в края на месец февруари 2022 год., като след този период, ответника е обслужвала редовно кредита, поради което счита, че не са налице основания за обявяването му за предсрочно изискуем.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез писмени становища поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си адв. Боян К., оспорва исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ч.гр.д. №304/22 год. по описа на ЕтРС се установява, че ищеца, в качеството си на заявител е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Издадена е Заповед № 176 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с който длъжникът Г. Й. Л. е осъдена да заплати на кредитора „ОББ“ АД следните суми: сумата 2 331,02 лева (двe хиляди триста тридесет и един лева и 02 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 17,49 лева (седемнадесет лева и 49 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 21.06.2022 г. до 01.08.2022 г., държавна такса в размер на 46.97 /четиридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е постъпило възражение вх. №15646/24.10.2023 година по описа на ЧСИ Владимир Цачев за недължимост на претендираното вземане.

С разпореждане №455/06.12.2023 година, на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е указано на заявителя, че в едномесечен срок от връчване може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на 18.12.2023 година, като на 12.01.2024 година е постъпила за разглеждане и настоящата искова молба, т.е. в едномесечен срок.

От Договор за потребителски кредит № 21R-L498084 от 26.01.2021 година се установява, че същият е сключен между страните по делото, като на кредитополучателя е отпусната сумата в размер на 2 600 лева, за срок от 60 месеца. Кредитът е усвоен незабавно и изцяло.

От чл.21.1.1 от Договора се установява, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем, ако длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена погасителна вноска, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по настоящия договор.

От уведомително писмо-покана за доброволно изпълнение /л.20/ се установява, че ответника е уведомена, че към 12.05.2022 година дължи на банката редовна главница в размер на 2 437.49 лева, просрочени задължения в общ размер на 163.68 лева, от които просрочена главница 162.01 лева и 1.67 лева, просрочена лихва. Уведомителното писмо е връчено лично на длъжника на 18.05.2022 година /л.21/.

От заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 839/16.04.2024 г., с вещо лице Е. К., което съдът възприема изцяло като обективно, всестранно и пълно се установява, че съгласно погасителния план, погасяването на кредита е общо на 48 месечни вноски, от които 47 месечни вноски, всяка в размер на 54.17 лева и една изравнителна вноска в размер на 54.01 лева, като първото месечно плащане се дължи на 05.03.2022 година. Сумата по договора в размер на 2 600 лева е усвоена на 05.02.2021 2 година, като на 05.03.2022 година е погасена сума в размер на 0,50 лева; на 18.05.2022 год. сума от 110.00 лева, от които просрочени главници – 108.06 лв. и просрочена наказателна лихва – 1,94 лв.; на 07.06.2022 год. сума от 108.43 лева, от които просрочени главници – 108.12 лв. и просрочена наказателна лихва – 0.31 лв.; на 07.06.2022 год. сума от 1.57 лева, от които главница – 1.57 лв.; на 05.07.2022 год. сума от 60.00 лева, от които просрочени главници – 50.73 лв. и просрочена наказателна лихва – 9.27 лв.

Вещото лице заключава, че към 03.08.2022 год., неизплатените задължения са в размер на 2 348.95 лева, от които главница в размер на 2 331.02 лева и законна лихва 17.93 лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са допустими и основателни, и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил кредит в твърдяния размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем сума, ведно с дължимите лихви.

Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане. Съдът счита за доказано, че ответника е усвоил изцяло сумата по кредита в общ размер на 2 600 лева. Договорът за кредит в случая отговаря на всички императивни изисквания на закона. Изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Съдът не споделя доводите на защитата относно това, че за кредиторът не е било налице правното основание да обяви кредитът за предсрочно изискуем, т.к. за периода месец март 2022 година до месец декември 2022 година, ответницата редовно е обслужвала кредита, като върнатата сума е в размер на 582 лева.

Това не е така, т.к. се установи, че съгласно погасителният план, кредитополучателя е следвало на всяка падежна дата, считано от 05.03.2022 година да внася месечна вноска в посочения размер от 54.17 лева, но тъй като не е изпълнила това свое задължение, на основание чл.21.1.1 от Договора, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, т.к. длъжникът не е издължил на съответния падеж частично или напълно, която и да е договорена погасителна вноска.

Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415 ал.4 от ГПК, поради което съдът счита, че в предмета на доказване е размера на задълженията именно към момента на подаване на заявлението в съда.

Тъй като от заключението по изготвената ССчЕ се установи безспорно, че към 03.08.2022 година неизплатените задължения са в претендираните с исковата молба размери, намери, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 2 331,02 лева (двe хиляди триста тридесет и един лева и 02 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 21RL498084 от 26.01.2021 година, ведно със законна лихва за период от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 17,49 лева (седемнадесет лева и 49 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 21.06.2022 г. до 01.08.2022 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 176/03.08.2022 год. по чл.417 от 3

ГПК по ч.гр.д.№ 304/2022 г. по описа на РС-Етрополе.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да му заплати направените от него разноски по делото в настоящото производство в общ размер на 796.97 лева, от които 46.97 лева за държавна такса, 450.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, 300.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, както и разноските по заповедното производство в обща размер на 96.97 лева, от които 46.97 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Общата сума на разноските по заповедното и настоящето производство е в размер на 893.94 лева.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „ОББ“АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“В“ № *, съдебен адрес гр.С, ул.“Т“ № * към Г. Й. Л., ЕГН-**********, пост. адрес гр. Е, кв.*, бл.*, ет.*, ап.*, съдебен адрес гр.Б, ул.“О“ № *, ет. *, а. К. за сумата 2 331,02 лева (двe хиляди триста тридесет и един лева и 02 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 21R-L498084 от 26.01.2021 година, ведно със законната лихва върху същата за период от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 17,49 лева (седемнадесет лева и 49 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 21.06.2022 г. до 01.08.2022 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 176/03.08.2022 год. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 304/2022 г. по описа на РСЕтрополе.

ОСЪЖДА Г. Й. Л., ЕГН-**********, пост. адрес гр. Е, кв.*, бл.*, ет.*, ап.* да заплати на „ОББ“АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“В“ №*, сумата в размер на 893.94 /осемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, разноски по заповедното и настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

4