Решение № 44 от 05.02.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Панагюрище, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20255230200122 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН

Образувано е по жалба на „ГРАНД САМУРАЙ - Д. К“ ЕООД, представлявано от Д. Н. К- управител, срещу Наказателно постановление (НП) № 13-002986 от 25.10.2021 г., издадено от Д С Т - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството- жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. - за нарушение на чл.62, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за допуснати нарушение на материалния и процесуален закон. Формулирано е искане съдът изцяло да отмени атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

В съдебното заседание дружеството - жалбоподател „ГРАНД САМУРАЙ - Д. К“ ЕООД, редовно призовани, явява се процесуален представител, който поддържа подадената жалба.

АНО - Директор ДИТ Пазарджик, редовно призовани, се представляват от юрк. Ш., с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на НП, като излага доводи.

Не се явява представител на РП- Пазарджик, ТО- Панагюрище.

Панагюрският районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят „ГРАНД САМУРАЙ - Д. К“ ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 09.06.2021 г. не е уредил, 1 като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С Ц К.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, за което на 26.07.2021 г. св. С. А. съставила против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от управляващия търговското дружество.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 28.10.2021 г., а жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 04.11.2021 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели били разпитани актосъставителят С. А., свидетеля В. Д..

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като издадено НП е законосъобразно, като отношенията с лицето Стоян Цветанов Кичуков е следвало да бъдат уредени като трудови.

Обжалваното НП, обаче, следва да бъде отменено на основание изтекла абсолютна давност.

Както е посочил Административен съд - Пазарджик в своя съдебен акт съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Според посочената разпоредба на чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, а именно от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение, в конкретния случай.

Доколкото нарушението е извършено на 09.06.2021 г., то абсолютната давност за неговото преследване е изтекла на 09.12.2025 г., т.е. към дата на постановяване на съдебния акт тази давност е изтекла. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че дори и настоящият съдебен състав да бе постановил своя съдебен акт непосредствено след приключване на съдебното дирене, то обективно невъзможно бе този съдебен акт да се влезе в сила, респ. във всяко едно положение абсолютната погасителна давност би изтекла във въззивната инстанция.

С оглед изложеното съдът намира, че макар жалбата да се явява неоснователна, то обжалваното НП следва да се отмени, доколкото реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи, какъвто се явява настоящия случай.

2

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то е направено своевременно – в о.с.з. на 05.11.2025г., в пледоарията от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие, се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. (шестстотин лева) жалбоподателят „Гранд Самурай – Д.

К.“ ЕООД е заплатил на пълномощника си по делото - адвокат П. Я. Г. от ПзАК.

Пак с оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 600,00 лв. – за адвокатско възнаграждение и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, че възнаграждението в този размер е платено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя. Възражението за прекомерност на разноските за защита по делото – са неоснователни, с оглед договарянето и заплащането им именно в установения размер, сочен от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и вида и характера на конкретния правен спор / фактическа и правна сложност/.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002986 от 25.10.2021 г., издадено от Д С Т - Директор на Дирекция „Инспекция по труда гр.Пазарджик, с което на жалбоподателя „ГРАНД САМУРАЙ - Д. К“ ЕООД, с ЕИК- 112603295, представлявано от управителя Д. К., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500,00лв. ( хиляда и петстотин лева) за нарушение на чл.62, ал. 1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ, поради изтекла абсолютна давност.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на ИА "ГИТ" – София – Д "ИТ" - Пазарджик, за присъждане на разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/.

ОСЪЖДА ИА "ГИТ" – София /към която е Д "ИТ" - Пазарджик/, с адрес гр. София, обл. София, София 1000, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3 ЕИК: 831 545 394, ДА ЗАПЛАТИ на „ГРАНД САМУРАЙ - Д. К“ ЕООД, гр.Панагюрище с ЕИК- 112603295, представлявано от управителя Д. Н. К., направените по 3 делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро /представляващи равностойността на 600,00 лв./

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 4