Решение № 32 от 02.02.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. П. 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230100784 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ИН.

Ф.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. В. бул.“Сл.“ № ***, СГРАДА МОЛ В., Тяло *, ет.* в качеството на частен правоприемник на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ****, действащо чрез адвокат Н. Д. М. с адрес град С. ул.“Р. П. К.“ № *, ет.* срещу К. Г. П., ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.С.“ № * и К. Х. П., ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.С.“ № *, в качеството на солидарни длъжници, която молба обективира положителни установителни искове за вземанията, за които е издадена Заповед по чл.417 ГПК за изпълнение на парично вземане с № 9664 /11.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1320/2020 г. по описа на Районен съд –град П., а именно:

4 576,21 /четири хиляди петстотин седемдесет и шест евро и двадесет и един евроцента/ евро, представляваща просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260, сключен на 26.09.2011 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на заявлението в съда – 08.12.2020 г. до погасяване на вземането;

4 724,14 /четири хиляди седемстотин двадесет и четири евро и четиринадесет евроцента/ евро, представляваща непогасена възнаградителна 1 лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260, сключен на 26.09.2011 година, дължима за периода от 01.01.2012 г. до 25.11.2020 г.;

3 418,63 /три хиляди четиристотин и осемнадесет евро и шестдесет и три евроцента/ евро, представляваща обезщетение за забава на просрочени плащания, дължими на основание Раздел II, т.10 от Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260, сключен на 26.09.2011 година, за периодите от 01.01.2012 г. до 12.03.2020 г. и 14.05.2020 г. до 25.11.2020 г.;

15,25 /петнадесет евро и двадесет и пет евроцента/ евро, представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 26.11.2020 г. до 07.12.2020 г.;

12,27 /дванадесет евро и двадесет и седем евроцента/ евро, представляваща разходи по кредита за връчване на покани.

Твърди се в молбата, че по силата на Договор за цесия, сключен на 15.12.2021 г. между „П.И.Б.“ АД в качеството на цедент и „И.Ф.“ ООД в качеството на цесионер, последното е придобило в цялост пакет от изискуеми вземания на цедента, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително изтекли лихви, в т.ч. вземанията по Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260, сключен на 26.09.2011 година, сключен между „П.И.Б.“ АД в качеството на кредитодател и Хр. К.ов П., ЕГН ********** в качеството на кредитополучател. Твърди, че кредитът е обезпечен с поръчителство от К. Г. П., ЕГН **********, съгласно Договор за поръчителство от 26.09.2011 г. и К. Х. П., ЕГН **********, съгласно договор за поръчителство от 26.09.2011 г. Сочи, че за цесията е издадено потвърждение от Банката.

Ищецът твърди, че на 26.11.2020 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по гореописания договор за кредит, а на 08.12.2020 г. е издадена процесната заповед за изпълнение, поради което отговорността на ответниците като поръчители не е погасена по давност на основание чл.147, ал.1 ЗЗД.

Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК длъжниците К. Г. П. и К. Х. П. са подали възражение в срок, във връзка с което заявителят – в качеството на частен правоприемник на кредитора по процесния договор за кредит, е уведомен от заповедния съд за 2 възможността да предяви установителен иск за вземанията си по заповедта.

Твърди се в молбата, че на 26.09.2011 г. „П.И.Б.“ и Хр. К.ов П., ЕГН ********** са сключили Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260. За обезпечаване вземанията на кредитора по договора на 26.09.2011 година „П.И.Б.“ АД е сключила договор за поръчителство с К. Г. П., ЕГН **********, както и Договор за поръчителство от 26.09.2011 г. с К. Х. П., ЕГН **********.

Сочи се, че по силата на процесния договор за кредит на Хр. К.ов П. е предоставен кредит в размер на 4 600 евро. Последният се задължил по силата на постигнатите договорености - Раздел II, т.4 от Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260/26.09.2011 година, да заплати на кредитодателя годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта. Сочи се, че към датата на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 7.99 %. Твърди се, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент по Раздел II, т.4 от Договора, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден / Раздел II, т.10 от Договора/.

Ищецът твърди, че на 28.09.2011 г. отпуснатият кредит е изцяло усвоен, еднократно, по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя в Банката.

Сочи се, че по силата на процесните договори за поръчителство, ответниците се задължили солидарно да отговарят за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260/26.09.2011 година.

Ищецът твърди, че крайният срок на погасяване на всички задължения по предоставения кредит е настъпил на 01.10.2021 г., като плащанията е следвало да се правят съгласно Погасителен план, Приложение № 1, неразделна част от договора.

Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, като с подписването му кредитополучателят е декларирал, че са му представени и е запознат с Общите условия на Банката 3 за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на процесния Договор.

Ищецът твърди, че процесния договор за кредит е бил частично обслужван.

Сочи, че кредитът е в просрочие считано от 01.01.2012 г. – общо 3 264 дни към 08.12.2020 г. /дата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда/.

Ищецът твърди, че във връзка с просрочието на кредита до кредитополучателя и поръчителите са изпратени уведомления, като уведомлението до К. П. е връчено лично на 01.10.2020 г., а на другите двама адресати – при условията на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомления.

Твърди, че на длъжниците е предоставен седемдневен срок от получаване на уведомителното писмо, да погасят всички просрочени задължения, в противен случай Банката ще обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че в указания срок кредитополучателят и поръчителите не са погасили просрочените задължения по процесния договор за кредит, поради което на основание т.10.1.2, б.“а“ във връзка с т.10.1 от раздел X на Общите условия на „ПИБ“ АД, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, считано от 26.11.2020 г.

Ищецът твърди, че просрочените и неплатени суми по Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260/26.09.2011 година са в общ размер 12 746,50 евро, от която:

4 576,21 /четири хиляди петстотин седемдесет и шест евро и двадесет и един евроцента/ евро, представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на заявлението в съда – 08.12.2020 г. до погасяване на вземането;

4 724,14 /четири хиляди седемстотин двадесет и четири евро и четиринадесет евроцента/ евро, представляваща непогасена възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.01.2012 г. до 25.11.2020 г.;

3 418,63 /три хиляди четиристотин и осемнадесет евро и шестдесет итри евроцента/ евро, представляваща обезщетение за забава на просрочени плащания, за периодите от 01.01.2012 г. до 12.03.2020 г. и 14.05.2020 г. до 25.11.2020 г.;

15,25 /петнадесет евро и двадесет и пет евроцента/ евро, представляваща 4 законна лихва върху главницата, начислена за периода от 26.11.2020 г. до 07.12.2020 г.;

12,27 /дванадесет евро и двадесет и седем евроцента/ евро, представляваща разходи по кредита за връчване на покани. Сочи, че това са вземанията, за които ответниците като поръчители по процесните договори са осъдени солидарно за заплатят на ищеца, с процесната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени въз основа на извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД по ч.гр.д. № 1320/2020 г. по описа на РС-П.

Ищецът сочи, че въз основа на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20218910400083 по описа на ЧСИ М.К., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие –ОС Бл.

Ищецът сочи, че е уведомен за подадени от поръчителите-солидарни длъжници възражения срещу заповедта за изпълнение, както и за възможността да предяви установителен иск за вземанията в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Ищецът претендира съдебни разноски в заповедното и исково производства. Прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства, препис от исковата молба и доказателствата за ответника.

В законоустановения срок всеки от ответниците депозира чрез пълномощник /адв. К. П./ писмен отговор с идентични възражения и доводи.

Ответниците не оспорват сключването на релевираните в исковата молба сделки. Твърдят, че уговорената в раздел 4 от ОУ едностранна промяна на договорния лихвен процент е нищожна поради неравноправие и противоречие с добрите нрави. Твърдят, че процесните клаузи не съдържат достатъчно ясна и разбираема за потребителя информация за условията и начина на изменение на размера на лихвения процент по договора за кредит.

Същите съдържат неравноправни уговорки по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП, тъй като дават възможност на банката да увеличи едностранно лихвата във вреда на потребителя. Твърди, че с посоченото се създава неравновесие в правата и задълженията на страните по договора за кредит, като поставят задължението на потребителя /кредитополучателя в зависимост от определянето на съдържанието на едно понятие само от банката и противоречат на принципа на добросъвестност. Ответната страна твърди, че 5 спорните клаузи не са уговорени индивидуално и като такива са нищожни.

Считат, че в случая не са налице предвидените в закона изключения /чл.143, ал.3, т.1 вр.чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП, чл.144, ал.2, т.1 вр. чл.143, т.10 ЗЗП/.

Ответната страна релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит поради нарушения на императивните норми в чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12, т.20 от ЗПК. Считат, че в случая нормата на чл.23 от ЗПК е неприложима по отношение на поръчителя П.. Релевират доводи, съгласно които недействителността на договора за кредит не влече недействителност на договора за поръчителство, но посленият не поражда своето действие, тъй като не съществува основно/главно задължение. Ответниците релевират възражение за несъществуване на претендираното вземане поради изтекла погасителна давност. Считат, че вземането за главница е погасено с изтичане на петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на съответната погасителна вноска по кредита. Твърдят, че в случаите когато вземането на банката е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което е закон за тях. В тази връзка считат, че претендираните от ищеца вземания за главница съобразно погасителните вноски по договора за кредит изискуеми преди 08.12.2015 г., също и лихви изискуеми преди 08.12.2017 г. са погасени по давност.

С горното ответниците обосновават искане за отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендират съдебни разноски.

По делото са събрани писмени доказателства - ч гр.дело № 1320/2020 година по описа на Районен съд-П. Договор за банков кредит № 022LD – R – 001260, сключен на 26.09.2011 година, ОУ на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица, Договор за поръчителство от 26.09.2011 г. /2бр./, Покана изх.