Решение № 243 от 02.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пазарджик, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200606 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ю.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 17, представлявано заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С., чрез пълномощника адв. А. И. от САК, против Електронен фиш № 8504929390 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител, като от пълномощника на същото са ангажирани доказателства и депозирани становища по съществото на спора, с искане ЕФ да бъде отменен и се присъдят разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

1

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от законовия или процесуален представител, но от последния по делото е представено писмено становище, с което се оспорва жалбата, ангажират доказателства и се излага обосновано становище за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 11.10.2021 г. в 14:19 часа, било установено нарушение № CEE9E09CCE0E34EEE053021F160A60DC, с ППС автобус „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Установено било, че собственик на ППС е дружество „Ю.“ ООД, чиито законен представител бил И. Д. С., на което е и регистрирано ППС.

Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер 2 на 38,00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 150 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 04.04.2025 г. по пощата, видно от известие за доставяне (л.26), а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от законните представители на наказаното дружество адвокат, чрез АНО до съда по куриер на 14.04.2025 г., видно от отбелязаното в товарителницата (л.25), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При установената фактология и анализ на доказателствения материал по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на направените в жалбата възражения за процесуална неизправност на издадения ЕФ, съдът счита следното:

В жалбата се оспорва, че в случаите на нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, какъвто е настоящият случай, не би могло да се издава ЕФ, предвид разписаното в нормата на чл.189ж ал.1 във вр. с чл.167а ал.3 от ЗДвП. Съдът не споделя това възражение, като счита, че ЕФ се издава и за нарушения на чл.179 ал.3б от ЗДвП в случаите, когато нарушението е заснето и установено от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП. Този извод може да бъде направен като се има предвид систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.167а ал.2 т.8 и ал.4 от ЗДвП и чл.189ж ал.1 и ал.7 от ЗДвП. В чл.167а от ЗДвП е регламентирана процедурата чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата (ЗП) чрез електронната система за събиране на пътни такси, в това число и правомощията на органите на агенцията и актовете, с които те се произнасят при упражняването им. Така в чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП изрично е посочено, че 3 при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3- 3в от ЗДвП. Освен това разпоредбата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП също визира ЕФ за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, като гласи че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10 от ЗДвП, а ал.8 на същия член пък разписва редът за връчване на ЕФ от контролните органи, в т.ч. и за нарушения на чл.179 ал.3б от ЗДвП. Също така анализът на разпоредбите на чл.187а ал.4 и ал.5 от ЗДвП, които регламентират правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.179 ал.3- 3б от ЗДвП, да се освободи от административно наказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на АУАН или на ЕФ.

Имайки предвид изложеното, то следва несъмнения извод, че законодателят е регламентирал възможността да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на съответните правни субекти чрез издаване на ЕФ и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП с налагане на санкция, в случаите когато нарушенията са установени и заснети от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП.

Що се касае до посочената разпоредба на чл.189е ал.1 от ЗДвП с твърдението, че тя разписва приложимия ред за санкциониране на нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, следва да се посочи, че разписаният в тази норма ред е за установяване на нарушения по чл.179 ал.3- 3в от ЗДвП, а не само по чл.179 ал.3б от ЗДвП и този ред следва да бъде спазван, но в случаите когато нарушението не е установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, като например при спиране на водача от контролните органи на АПИ и извършване на проверка, при която е констатирано нарушение от посочения вид. Тогава се съставя АУАН и съответно деецът се санкционира с издаване на НП.

Затова съдът намира, че в случая не е нарушен редът за санкциониране на дружеството с издаване на ЕФ при спазване на процедурата в закона.

Последната е спазена напълно. В процесния ЕФ изискването за съдържание е спазено, като е посочено конкретно в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Посочени са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер, мястото 4 на нарушението и ППС, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „Ю.“ ООД в качеството на собственик на процесното ППС.

От доказателствата по делото се установява и това, че е изпълнено изискуемото по закон условие и към ЕФ е приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП (л.27), съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (л.28-30). Същите дават информация и относно регистрационния номер на ППС, тол секцията, в която е засечено нарушението и географските координати, дата и час на нарушението. От приложения снимков материал се установят и данните за дата, час и тип записващо устройство.

Неоснователно е и другото възражение за допуснато СПН, касаещо неспазване на процесуалните срокове за издаване на санкционния акт и свързаните с него реквизити, които липсвали в ЕФ. Веднага следва да се каже, че по отношение издаването на ЕФ са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, които се отнасят за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис.

Отделно от това, електронният фиш по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице да издава ЕФ не следва да се обсъжда.

По-нататък в ЕФ не се посочва и дата на издаването му. Вярно е, че 5 датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и е релевантна при преценка за давностния срок, изключващ административнонаказателното преследване за това нарушение. Вярно е и това, че в това специално производство по санкциониране с ЕФ нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от автоматизирана система, като със заснемането на движението на ППС в процесния участък в ел. система се генерира информация, която е и част от реквизитите в ЕФ. Вярно е и това, че процесът на издаване на ЕФ технически продължава и приключва в един по-късен момент от датата на извършване на нарушението. Но именно последната е меродавна за преценка на давностните срокове и е задължителен реквизит на ЕФ, а не тази на която процесът по издаването му е завършил. В случая при изчисляване на давностните срокове е релевантна единствено разпоредбата на чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложима по силата на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като за пример може да се посочи Решение №128 от 15.03.2023 г. на АдмС- Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2022 г. В конкретния случай този срок е спазен.

Датата на съставянето на ЕФ има значение само за проверка съответствието на документа с установения за него образец, предвид съдържанието на материалноправната норма, установяваща издаване „по образец“. Към тази дата е бил одобрен образец със заповед, който е следван за изготвяне на процесния фиш (виж заповед и приложения на л.33 и сл. от делото).