Решение № 47 от 14.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр. Добрич, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20253200900005 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от С. И. С. ЕГН ********** от ***, лично и в качеството й на пълномощник на дъщеря си И. Д. П. ЕГН ********** и на сина си П. Д. П. ЕГН **********, чрез адв.К.К.,*** срещу „ЛИК 16“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, с цена на иска сумата от 291 540,51 лв., от които сумата от 139 795, 74 лв. възнаграждение за предоставена за ползване земеделска земя по Договор за сътрудничество и съвместна дейност – за стопанската 2021-2022г. с ДДС, за сумата от 90 190,80 лв. с ДДС вземане по фактура №000000233/29.12.2022 г. Обективно са съединени искове за лихва за забава върху задълженията, считано от 01.01.2023 г. до момента на предявяване на исковете, която за вземането от 139 795,74 лв., е в размер на 37 415,16 лв., а за вземането от 90 190,80 лв. е в размер на 24 138,81 лв., с правно основание на исковете чл.86 от ЗЗД.

С молба от 11.04.2025г. ищецът уточнява, че не поддържа иска за сумата от 139 795,74 лв.-главница и за сумата от 37 415,16 лв. лихва за забава върху така претендираната сума за периода от 01.01.2023г. до 10.01.2025г., което съдът приема за оттегляне на иска в тази му част и 1 с Определение № нея.

145 от 05.05.2025г. е прекратил производството по В уточняващата молба се сочи, че претенцията на ищците е въз основа на издадена от наследодателя ф-ра №000000233/29.12.2022г. за сумата от 90 190,80 лв. и дължимата лихва за забава върху така посоченото задължение считано от 01.01.2023г. до 10.01.2025г.-сумата от 24 138,21 лв.

В исковата молба се излага, че наследодателят на ищците е бил в облигационни отношения с ответното дружество по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен на 01.06.2016г., по силата на който ответното дружество му дължи сумата от 90 190,80 лв.-възнаграждение по чл.2 ал.1 от договора, което се формира от средното арендно плащане за текущата стопанска година за съответното землище плюс пет лв. на декар.Поради неизпълнение на задължението на ответното дружество към съконтрагента им, наследодател на ищците по делото, се претендира заплащане на арендна цена и лихва за забава по издадената фактура за стопанската 2021-2022г.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва както основателността, така и размера на предявения иск, със следните съображения:

Сочи се, че искът е неоснователен, тъй като задължението за посочената стопанска година е заплатено изцяло от ответника, съобразно уговорките между страните.След получаване на поканата на 23.08.2023г. страните по договора влезли в преговори и тъй като ищецът също имал неуредени задължения към различни дружества и търговеца, с който се намирал в облигационни отношения, се достигнало до уговорката, че сумата, която следва да се заплати по сключения договор за съвместна дейност за стопанската 2021-2022г. е в размер на 20 008,41 лв., която била преведена на ищеца от трето лице, в полза на ответника по делото и с която задълженията на 2 ответника за тази стопанска година били изцяло погасени.Издадена била нова ф-ра № 000000234/30.08.2023г., за удостоверяване на изпълнението на задължението на ответника, в която е посочено същото основание като по предходната, представена от ищеца по делото фактура, но размерът е бил определен въз основа на уговорките между страните.

Твърди се също, че не е налице забава, съобразно разпоредбата на чл.2 ал.2 от сключения договор, тъй като не е настъпило условието, което предпоставя изплащане на арендното задължение- прибиране и реализация на селскостопанската продукция от предоставените за обработка земеделски земи.За друг срок за изпълнение страните не са постигнали допълнително съглашение в изискуемата от закона форма.

В допълнителна искова молба ищецът сочи, че фактура №000000234/30.08.2023г. е издадена за друго, възникнало по процесния договор парично задължение на ответника и няма връзка със задължението по представената с исковата молба фактура.Според ищците сумата от 150 лв. на дка е действителната средна рента за региона, в който се намират земеделските земи, предмет на възникналите облигационни отношения по процесния договор.

Оспорват се твърденията за ненастъпил падеж на задължението за стопанската 2021-2022г., тъй като не е налице изменение на договора в частта за сроковете за плащане, а е налице уговорка относно вече възникнало задължение за посочената стопанска година.

Оспорва се получаването от ищеца на цитирания в отговора на исковата молба отговор на поканата от Д. Г., за която ищците научили в момента на подаване на отговора.

В допълнителен отговор ответникът излага следното:

След като страната по спора е заявила неизгодни за нея твърдения, същата е обвързана от тях и не може да се отрече от същите.Ако в хода на делото страната заеме позиция, която е изгодна за нея и в същото време противоречи на други изявления на страната, които я оборват, 3 то следва да се кредитират последните/ неизгодните твърдения.В случая наследодателят на страната е направил извънсъдебно признание на неизгоден за него факт.Това изявление противоречи на позицията на ищците, изразена в уточняващата им молба, която е в смисъл, че сумата от 90 190, 80 лв. е част от сумата 139 795,74 лв.Тези изявления са в противоречие с доказателствата, представени от страните по делото.Доколкото страна по договора е наследодателят на ищците, наследниците му не могат да се откажат от изявленията му в изпратената до ответното дружество покана и да твърдят други и изгодни за тях факти.

Според изписаното на ръка от наследодателя на ищците основание, което е идентично и в двете издадени фактури, следва да се направи извода, че втората фактура е издадена за едно и също вземане, но в редуциран размер.Следва да се има предвид последното волеизявление, което според ответника отменя първото.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си, мотивирани в разменените книжа между тях.

Окръжният съд, като се запозна с доказателствата по делото и заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.06.2016 г., по силата на който наследодателят на ищците предоставя на ответното дружество земеделски земи за осъществяване на съвместна дейност – производство на земеделска продукция от описаните в договора земеделски земи, собствени на наследодателя на ищците, находящи се в землищата на с. П. С.,с. П. М. и с. К.- общо 1 802,173 дка.Ответното дружество осигурява тяхната навременна обработка със своя техника, труд и финанси, включително прибиране и продажба на произведената земеделска продукция.

Втората страна се задължава да заплаща на наследодателя на ищците 4 възнаграждение, което е в размер на паричната стойност на 30% от реализираната от имотите стокова продукция, но не по-малко от средното арендно плащане за съответното землище плюс 5 лв./дка.Възнаграждението се дължи всяка стопанска година след прибиране и реализиране на реколтата-чл.2 ал.2 от договора за съвместна дейност.

С покана от 08.08.2023г. от ЗП Д. П. Г., адресирана до ответното дружество- „ЛИК-16“ ООД, земеделският производител е поканил дружеството да му заплати възнаграждение по сключения на 01.06.2016г. договор за съвместна дейност за стопанската 2021/2022г.в общ размер от 139 795,74 лв. в т.ч. по ф-ра № 233/29.12.2022г.- общо в размер на 90 190,80 лв.с ДДС и за сумата от 41 337,90 с ДДС, за която ще бъде издадена допълнителна нова фактура.

Според поканата дружеството е задължено спрямо наследодателя на ищците с общата сума 139 795,74 лв., за част от която е издадена ф-ра №000000233/ 29.12.2022г.С поканата ответното дружество е уведомено да заплати дължимата сума до 01.12.2023 г, в противен случай правата на ЗП Д. П. Г. ще бъдат търсени по съдебен ред.

Дружеството не оспорва получаването на поканата от 08.08.2023г.

По делото е представена издадената на 29.12.2022г. фактура № 000000233/ 29.12.2022г., с вписано основание – плащане на възнаграждение по Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.06.2016г., рег.№5691/15.07.2016г.за стопанката 2021/2022г. в размер на сумата от 90 190,80 лв.

Ответното дружество е представило по делото ф-ра №000000234/30.08.2023г., за сумата от 20 008,41 лв.,с ДДС, издадена от ЗП Д. П. Г., в която като основание за издаването й е вписано – плащане на възнаграждение по Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.06.2016г., рег.№ 5691/15.07.2016г. за стопанската 2021-2022г.Представено е извлечение за период от 01.08.2023г. до 31.08.2023г., установяващо плащане в полза на 5 наследодателя на ищците по делото на сумата от 20 008,41 лв.-от трето лице *** с основание на плащането – рента, договор за сътрудничество и съвместна дейност ЛИК 16-с дата на плащането 29.08.2023г.

В покана от „ЛИК 16“ООД до ЗП Д. П. Г., получаването на която се оспорва от ищците се оспорват всички обстоятелства в изпратената от наследодателя на ищците покана от 08.08.2023г., твърди се, че посочените в поканата суми не се дължат, както и че съставът на изискуемостта на задължението все още не се е осъществил.На земеделския производител се напомня, че същият има насрещни задължения към дружеството.Оспорва се, че са налице основания за разваляне на сключения договор за съвместна дейност.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът намира за обективно и документално обосновано, процесната фактура

№000000233/29.12.2022 г. е осчетоводена през 2023г. в ответното дружество по дебит с/ка 609 Други разходи срещу кредит с/ка 401 Доставчици.На 29.08.2023г. с мемориален ордер №0000000003 е съставена стопанска операция за намаление на задължението по ф-ра № 000000233/29.12.2022г., със сумата от 20 008,41 лв.- плащания от трето лице на земеделския производител в полза на ответника по делото, осъществено на 29.08.2023г. по нареждане на управителя на ответното дружество, като за плащането е прието, че е във връзка с фра №000000234/30.08.2023г.

След извършеното погашение е останала неплатена сумата от 70 182,39 лв.

Няма съставени счетоводни записвания за производство и реализация на селскостопанска продукция през стопанската 2021/2022г. в счетоводството на ответника по делото.

Дължимото възнаграждение по сключения договор се изчислява от вещото лице в два варианта- по данни на НСИ

6

ТСБ Североизток, отдел Статистически изследвания Добрич и по данни на ОД“Земеделие“ Добрич, съгласно пар.2е ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, като в първия вариант на изчисление дължимото възнаграждение би било в размер на

232 480,32 лв., а във втория вариант дължимото възнаграждение би било 87 628,47 лв.

При така установените факти съдът приема за установено от правна страна следното: Сключеният между страните договор, наименуван договор за съвместна дейност, носи белезите на аренден договор.

Съгласно чл.2 от ЗАЗ с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а аредаторът – да извърши определено арендно плащане.

Ответникът по делото не е оспорил ф-ра №000000233/29.12.2022г., осчетоводил я е в своето счетоводство като задължение към земеделския производител, извършил е чрез трето дружество частично плащане по нея, със стойността на което е намалено счетоводно задължението по фактурата.Следователно задължението косвено се признава от страна на дружеството по силата на осчетоводяването му и частичното му погасяване.

Аргументите, че е издадена нова ф-ра №000000234/30.08.2023г. за различна сума, в сравнение с тази по ф-ра №000000233/29.12.2022г., но с вписано същото основание, от което да следва извода, че страните са постигнали съгласие за друг размер на договореното заплащане, не могат да бъдат споделени по следните съображения: