Решение № 584 от 11.12.2024, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Пещера, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20245240100493 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от , с която е предявен иск за признаване на установено по отношение на Община Пещера, че „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД е собственик, на основание давностно владение за период от началото на м. януари 2008г. до предявяване на настоящия иск, на реална част с площ 146,6 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера.

Твърденията на ищеца са, че след като на 02.10.2000г. Атанас Стоилов закупил от Община Пещера имот, представляващ застроен терен с ясно описани в съответния договор граници, апортирал същия в капитала на регистрираното по негова инициатива ищцовото дружество „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД. Поддържа се, че още към момента на покупката на имота, отразената в договора площ (която не е индивидуализиращ белег) е била по-малка от реалната, поради което с предприета в Община Пещера процедура за частично изменение на ПУП (за регулация) се предвиждало обособяване на терена в УПИ със самостоятелен номер (ХХХ-82), към който имот да бъде присъединена и реална част от 146,60 кв.м. от северния му УПИ (1378) – частна общинска собственост, с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, представлявал вътрешноведомствен път на бивше предприятие. Сочи се, че след издадена Заповед № 790/27.09.2007г. на кмета на Община Пещера, с която съобразно описаната промяна бил одобрен ПУП – План за регулация, процедурата не била довършена докрай. Твърди се, че 1 въпреки неприлагането на предвижданата изменена регулация - от началото на месец януари 2008г. ищцовото дружество завладяло реалната част от 146,60 кв.м., чрез присъединяването му към двора на имота си и облагородяването му с трайна настилка, и до момента упражнява собственически върху него фактическа власт.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника Община Пещера, че „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД е собственик на конкретно индивидуализирана (с очертаването й в приложени скици) реална част от 146,6 кв.м. от ПИ с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Пещера.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът счита претенцията за неоснователна и недопустима. Изтъква, че пред Адм. съд – Пазарджик е на производство по неприключило адм. д. № 859/2023г., по което трето лице претендира прогласяване на нищожност на сочената от ищеца Заповед № 790/27.09.2007г. на кмета на Община Пещера, с която е одобрен съответния ПУП, предвиждащ присъединяване на процесната реална част от 146,60 кв.м. към имота на ищеца. Предвид това, считайки за „еднакъв“ предметът на двете дела, моли за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Оспорва като неоснователни твърденията процесната реална част от 146,60 кв.м. от поземления имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр.

Пещера да е придобит по давност от ищеца, при съображения, че такава следва да тече едва след 08.03.2022г., от която дата до момента не са минали 10 години. В първото по делото съдебно заседание твърди и че имотът е публична общинска собственост. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявения е иск с правна квалификация - по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.

От приложения по делото договор от 02.10.2000г. за продажба на обект:

„Велпапе-I“,част от сграда, находяща се в парцел XII, кв.82 по ЗРП на гр. Пещера по реда на ЗППДОбП, се установява, че Атанас Стоилов, в качеството си на физическо лице, е закупил от Община Пещера „терен с площ 459,5 кв.м., ведно с построената в него част от сграда „Велпапе-I“, състояща се от приземен етаж от 291,5 кв.м. и част от етаж от 459,50 кв.м., находящ се в парцел XII, кв. 82 по 2

ЗРП на гр. Пещера“ с конкретно посочени граници.

От представеното Решение 2413/15.12.2004г. по фирмено дело № 1091/2004г. на ОС-Пазарджик се установява, че САМО „част от сграда“, състояща се от приземен етаж и част от етаж, ведно със съответно право на строеж…(не и земята) са били апортирани от Атанас Стоилов в капитала на ищцовото дружество.

Независимо от това – с определение по Протокол от 05.10.2007г. по гр. д. № 371/2007г. на РС-Пещера е била одобрена съдебна спогодба между „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД и Община Пещера, като е предоставен в дял на ищцовото дружество целия УПИ-XII в кв. 82 по ПУП на гр. Пещера ведно с постройки в него. С оглед установяващото се от наличните по делото доказателства, съобразно разрешението дадено в ТР 1/2020 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС (а и в контекста на разпоредбата на чл. 75, ал.2 от ЗН – предвид неучастието на физическото лице Ангел Стоилов в делбата) – настоящия състав намира за необходимо да отбележи нищожността на одобрената от РС-Пещера правна сделка между страните по гр. д. № 371/2007г. на РС-Пещера.

Наличието или не на редовен титул за собственост на ищцовото дружество относно съседен на процесната земна площ поземлен имот не се отразява на необходимостта от произнасяне по същество по основания само на придобивна давност иск.

От приложените като доказателства Заповед № 790/27.09.2007г. на Кмет на Община Пещера и предхождащите я: обяснителна записка, Обосновка за компенсиране на Атанас Д. Стоилов по гореспоменатия договор от 02.10.200г. за покупко-продажба на обект „ВЕЛПАПЕ-I ” , протокол № 19/19.09.2007г. от проведено заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Пещера, се установява, че въпреки факта, че границите, а не площта на имота са негов индивидуализиращ белег, и ясната разпоредба на чл. 8 (2) т.1 от посочения договор – „Купувачът има право – да получи имота в състоянието, в което се е намирал по време на подписването на договора.“, са били предприети действия по одобряване ПУП-План за регулация, с който, с цел компенсиране на Атанас Стоилов към новообразуван разделянето на УПИ XII на две – към единия от новообразуваните - УПИ XXX е присъединен допълнително незастроен терен в северната част на имота в размер на 146,6 кв.м. Именно собствеността върху този терен е предмет на спора, като между страните не се спори, а и от приложените скици (вкл. с № 15-1319828-06.12.2021г. на СГКК – Пазарджик, и такива – извлечение от ПУП на кв. 87, гр. Пещера и към план за регулации – л.22 - л.25 и л.

36) се установява, че той е част от имот с настоящ идентификатор *** 3 по КККР на гр. Пещера и че е с граници съответно – от североизток - ПИ ***, от югоизток - ПИ ***, а от югозапад и северозапад – самият ПИ *** по КККР на гр. Пещера.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на издаване от кмета на гр. Пещера на неговата Заповед № 790/27.09.2007г. конкретните имоти, които тази заповед касае, са били вече урегулирани.

Както е посочено в Решение № 102/30.05.2016г. по гр.д. № 5728/2015г. на ВКС и цитираната в него съдебна практика (включително Решение №406/02.10.2014г. по гр.д.№484/2014г. на ОС-Пазарджик) – Реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, а предвиденото в чл.

200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон. В чл.15, ал.3 ЗУТ изрично е предвидено, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ПУП и ЗРП, включително за такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ. Вещноправният ефект, т.е. целената промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по 4 давност, освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ.

Недопустимо е следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на ПУП, която да отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В този смисъл в чл.200, ал.3 ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината одобрява изменението на ПУП преди издаването на нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по давност. За да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 ГПК.

Страните не спорят и че претендираната за придобита от ищеца земна площ представлява реална част от имот „общинска“ собственост, като без значение за изхода по делото се явява обстоятелството дали този имот е частна общинска собственост – както твърди ищеца, или публична такава – какво твърди ответника.

Според разпоредбата на чл. 86 ЗС (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) – „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.“ По този начин в Закона за собствеността за първи път е направено разграничението, че давност не тече само по отношение на публичните държавни и общински имоти, и следователно по отношение на частната общинска собственост давност е започнала да тече от 01.06.1996г. С §1, ал. на Закон за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), обаче е въведен мораториум, който е многократно удължаван и съобразно него – „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г.“. С обявяването (с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд /КС/ по к. д. № 16/2021 г. на КС) на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна - не се засяга нейният ефект допреди решението на КС. Както е посочено и в самото него - Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС в сила. Този момент е датата 08.03.2022г.

Следователно за времето от 31.05.2006г. (от която дата е придадена обратна сила на посочения мораториум) - до 08.03.2022г. придобивна давност по отношение и на имоти частна общинска собственост не е текла. Ето защо претенцията на ищеца, 5 че е придобил имота на основание давностно владение, започнало от месец януари 2008г., е неоснователна, тъй като от 08.03.2022г. до настоящото произнасяне очевидно не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 79 от ЗС срок.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70bdf9e7-be51-4d11-96e7-158c9efc9a00