Решение № 11224 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11224 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110105043 по описа за 2022 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „..., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи/ат при условията на разделност:

- 1 246,24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г.;

- 190,06 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. до 12.08.2021г., ведно със законната лихва от 23.08.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - ..., не се ангажира със становище.

Ответниците – Й. Г. Д. и И. Г. Д., оспорват иска:

- навеждат довод за давност; и

- други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

1

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.

Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.

Жилището е закупено от ... (Договор за покупко-продажба и Удостоверение за наследници / тези документи НЕ са частни), починал през 1995г. и оставил за наследници:

- починал син, оставил за наследници:

- двамата ответници;

- син и дъщеря, по отношение на които производството е прекратено.

Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че непогасените по давност вземания са:

- 2 085,74 лева, главница; и

- 306,82 лева, лихва.

½ от тези суми възлиза на 1 042,87 лева и 153,41 лева. от правна страна:

1. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта 2 облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

В обобщение, правоотношението възниква конклудентно с придобИ.ето на жилището, ако сградата вече е топлофицирана, или с изграждането на инсталацията.

2. Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ. Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване). Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).

До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС в цитираното по-горе решение.

Ищцовото дружество се съобразява с данните, предоставени му от ЕС. Друго не е 3 установено по делото.

3. Давността е 3 години назад, считано от 23.08.2018г., како предвид падежа на вземането не е погасен по давност и периодът от 01.07.2018г. (45 дена – но от първо число на съответния месец), с оглед падежа на вземането.

Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. № 617/2015г.

Искът е основателен за сумите посочени по-горе. по разноските

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 104,11 лева, съобразно уважената част.

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 1 374,27 лева (чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част.

На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „..., ЕИК ... представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-mail: ...bg, срещу Й. Г. Д., ЕГН **********, и И. Г. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. С. А., особен представител, че ответниците дължат при условията на РАЗДЕЛНОСТ:

- сумата от 1 042,87 (хиляда четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 23.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2021г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: .........), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 246,24 (хиляда двеста четиридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) лева, както и за периода от м.05.2017г. до 22.08.2018г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и

- сумата от 153,41 (сто петдесет и три лева и четиридесет и една стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията 4 за горницата до пълния предявен размер от 190,06 (сто и деветдесет лева и шест стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, Й. Г. Д., ЕГН **********, и И. Г. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. С. А., особен представител, да заплатят на „..., ЕИК ... представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., email: ...bg, сумата от 104,11 (сто и четири лева и единадесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, Й. Г. Д., ЕГН **********, и И. Г. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. С. А., особен представител, да заплатят на „..., ЕИК ... представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., email: ...bg, сумата от 1 374,27 (хиляда триста седемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ..., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. София 1111, ......., e-mail: .........

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5