Решение № 6 от 05.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330206592 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1280 / 18.11.2024 година на Кмета на Община Пловдив, с което на И. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 11, т. 3 от Наредба на Общински съвет Пловдив за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив на основание чл. 39, ал. 1 от същата Наредба е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.

В Жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат И. Н. Н. от Адвокатска колегия - Пловдив И. А. Д. (който не се явява за лично упражняване право на защита) иска Наказателното постановление да бъде отменено с доводи за неправилност и незаконосъобразност, заради недоказаност на вмененото в отговорност нарушение, като счита също, че за нарушението е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Р. П. моли да се потвърди процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно; претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Пловдив.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от 1 основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят И. А. Д. и *** му А. И. Д.а са съдружници с равни дялове в „Плам 1987“ ООД, ЕИК ***, град Пловдив с *** на дружеството – жалбоподателят, като във връзка с предмета си на дейност търговецът стопанисва под наем магазин за хранителни стоки (плодове и зеленчуци), намиращ с в УПИ III-507.189 обществено обслужващи дейности кв. 145 - нов, кв. 145 - стар, по ПУП - ПР на кв. „Северно от панаира“, град Пловдив, с административен адрес: улица „Огражден“ № 1 – на територията на зеленчуковия пазар в квартал Гагарин между улиците „Данте“, „Ален мак“ и „Огражден“.

На 03.10.2024 година И. З. З., работеща контрол качество в ОП „Чистота“ - Район Север, отговаряща за този район в град Пловдив е в автомобила си на улица „Данте“, когато вижда И. Д. неколкократно да влиза и излиза от зеленчуковия си магазин и да изхвърля празен амбалаж – четири пластмасови касетки и множество кашони, които поставя отвън до предназначените за мястото метални контейнери за битови отпадъци, тип „бобър“, обслужени (празни) по същото време, като се получава голяма купчина с боклуци.

И. З. го заснема с телефона си и звъни на прекия си ръководител, който й казва да го изчака на място, а след пристигането му е уведомен Пловдивският общински инспекторат. От своя страна, инспектор от Пловдивския общински инспекторат Д. Г. М., която в същото време изпълнява служебните си задължения в района на пазара с колегите си *** Б.Р.А. и В.Й.Ш., е уведомена от своя пряк ръководител за получения от служителите на ОП „Чистота“ сигнал и за около 15 минути трите отиват до мястото. Д. М. се убеждава лично къде е изхвърлен боклукът, а И. З. й разказва подробностите по случая и кой е извършителят, след което трите инспекторки и служителят контрол качество отиват в стопанисвания от „Плам 1987“ зеленчуков магазин, където заварват И. Д. и *** му А. Д.а. Обяснено им е какво е извършеното нарушение, при което жалбоподателят първоначално отрича да го е направил, но И. З. му показва направените от нея снимки.

След установяване самоличността на И. Д. по документи, на място от И.

З. му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 003275 / 03.10.2024 година, който той отказва да подпише, удостоверено с подпис на В. Ш.. Тогава актосъставителят разяснява на нарушителя съдържанието на Акта, но не му говръчва, заради отказът му да подпише документа.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от 2 показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция като свидетели Д. Г. М. и И. З. З., които се кредитират като обективни и логични, частично от показанията на А. И. Д.а и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – представени от страните, изискани от Съда и приложени по административнонаказателната преписка.

А. Д.а също не отрича, че *** не е изхвърлил отпадъци от дейността на дружеството в металните кофи за смет в които е имало място, макар и да говори за „три щайгички“ и да не споменава кашоните, но не се кредитират думите й в частта, че И. Д. е направил това до намиращия се там жълт пластмасов контейнер, предназначен за разделно събиране на отпадъците, защото контейнерът е бил препълнен. На тези й твърдения, изказани с цел да оневини противоправното поведение на съпруга си, противостоят показанията на другите две свидетелки, които са единни и категорични, че щайгите и кашоните са натрупани до металните т. нар. бобъри, празни тогава.

От правна страна:

По фактически установеното правилно на жалбоподателя е вменено в отговорност нарушение по чл. 11, т. 3 от Наредбата, чийто текст визира:

Забранява се изхвърлянето на смет и отпадъци извън определените места .

Без значение е дали въпросните контейнери – металните за битови отпадъци и / или жълтите пластмасови, предназначени за разделно събиране, са „в габаритите на частното място“ каквито са непотвърдените изявления на А. Д.а. От доказателствата се установява, че за самите контейнери е изграден специален джоб на тротоара, намират се на обществено място – на територия, обслужваща зеленчуковия пазар в квартал Гагарин, а същевременно императивът на чл. 11, т. 3 от подзаконовия нормативен акт не е под условие, като например да може смет да бъде изхвърляна не в предназначените за това места, щом не са общински?! От друга страна, контейнерите, до които са оставени боклуците от И. Д., са поне на 25 метра от магазина на жалбоподателя по думи на актосъставителя, които не се опровергават по никакъв начин. Т. е. няма как да се счете, че отпадъците евентуално временно са оставени на прилежаща към зеленчуковия магазин територия, за да бъдат надлежно изхвърлени по-късно, а по силата на Договора за наем на недвижим имот от 01.05.2023 година (представен от самия жалбоподател) предоставен за ползване е само павилионът от 60 кв. м + 10 кв. м.

За нарушението точно е посочена и административнонаказателната норма – чл. 39, ал. 1 от Наредбата: Физическите лица, нарушили разпоредбите на тази наредба и/или допуснали извършването на такива нарушения, се наказват с глоба в размер от 100 до 2 000 лева, а едноличните търговци и юридическите лица с имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева, освен ако размера на наказанието не е определен за конкретното нарушение, съгласно таблицата (Приложение № 1), която е неразделна част от Наредбата, като съгласно Приложение № 1 от подзаконовия нормативен акт – Таблица за размера на глобите и имуществените санкции по Наредба за 3 опазване на околната среда на територията на Община Пловдив – за нарушението по чл. 11, т. 3 наказанието е от 300 до 800 лева за физически лица и от 1400 до 3500 лева за юридически лица.

С оглед на горното са несъстоятелни защитните възражения, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И.

Д., а не на „Плам 1987“ ООД - Пловдив, защото отпадъците са от търговската дейност на юридическото лице. Видно от текста на санкционната норма и таблицата към нея, за процесното нарушение отговорност е предвидена както за физическите, така и за юридическите лица. С факта, че е наложена пониската санкция (за физическите лица) на прекия извършител на неправомерното действие, а не на управляваното от него дружество не е нарушен принципът за законоустановеност на наказанието, защото е без значение чии са боклуците, щом се изхвърлят на нерегламентирано място и деянието не става несъставомерно, ако извършителят не е собственик на сметта.

Наложеното наказание е в границите на посоченото в подзаконовия нормативен акт съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и според настоящия състав липсват основания случаят да си счита за маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, каквото също иска адвокатът на жалбоподателя. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, а изхвърлените от И. Д. на нерегламентирано място боклуци, при все, че контейнерите за тях са празни, са в значително количество. По делото липсват данни за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, но това е отчетено от наказващия орган с определяне размера на санкцията в минимален размер, т. е. спазено е и изискването на ал. 3 от чл. 27 на ЗАНН да са съобразени смекчаващите обстоятелства, обуславящи налагането на по-леко наказание – минималното в случая, тъй като отегчаващи липсват.

Спазени са административнопроцесуалните правила при съставянето на Акта за установяване на административното нарушение и при издаване на Наказателното постановление. Нарушението е конкретизирано в Акт № 003275 / 03.10.2024 година и в Наказателно постановление № 1280 / 18.11.2024 година по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие с чл. 40 от Наредбата във връзка със Заповед № 22ОА-1494 / 05.07.2022 година на Кмета на Община Пловдив.

В тази връзка В тази връзка настоящият състав, не намира невръчването на Акта за установяване на административно нарушение на извършителя на деянието за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита. Актът е съставен в присъствието на И. Д. и му е предявен, каквото е изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, а щом той отказва да го подпише, съдържанието на документа му е разяснено от Д. М. и нарушителят знае какво 4 деяние му се вменява в отговорност, потвърдено и от показанията на собствената му съпруга, а разглеждането на жалбата му по същество от съд в публичен процес с негово участие гарантира защита на интересите му.

Що се отнася до защитното възражение, че в качеството си на свидетел по Акта И. З. се е подписала, без да го е прочела, това също не е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесното Наказателно постановление. Изискване свидетелят по акта за установяване на административно нарушение първо задължително да го прочете, преди да го подпише, в ЗАНН няма, а и законодателят в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН отстъпва изобщо от задължителното присъствие на свидетели по акта, ако нарушението е установено въз основа на официални документи, т. е. важни са възприятията (преки или косвени) и отразяването на фактите от самия актосъставител, а и в случая Д. М. съставя Акт № 003275 / 03.10.2024 година по изложеното от И.

З., освен че сама се убеждава в мястото на нерегламентирано изхвърлените отпадъците от И. Д..

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски на основание по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чийто текст в относимата редакция възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 150 лева.

Разглеждането на делото протича в три съдебни заседания с разпит на трима свидетели и с оглед фактическата и правна сложност на казуса, както и обема на оказаната правна помощ което справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулта следва да е към средата, а именно 120 лева, платими от жалбоподателя на Община Пловдив.