Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 472/2023
Вид
Решение № 266
Подписан
20.03.2024
В сила
18.03.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500472 по описа за 2023 година

С Решение № 212/30.01.2023г., постановено по гр. дело № 4456/2022г. по описа на Районен съд - Бургас e осъдена Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на Г. Г. А. сумата от 325, 90 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 30 часа положен и неплатен от ответника извънреден труд през периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., сумата от 6, 61 лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата за периода от 01.05.2022г. до 12.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2022г. до окончателното й изплащане, като в останалите им части над уважените до предявените размери от 935, 64 лева - главница и 122, 65 лева – мораторна лихва предявените искове са отхвърлени.

Против постановеното решение са депозирани две въззивни жалби - от Г. Г. А. и от Областна дирекция на МВР – Бургас.

С депозираната въззивна жалба с вх. № 5295/08.02.2023г., подадена от Г. Г. А. се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт в 1 отхвърлителната част, като въззивникът намира същия за неправилен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон.

В жалбата се посочва, че първоинстанционния съдебен акт се атакува в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на положен извънреден труд за часовете над присъдените 30 часа до претендираните 92 часа – съответно – за сумата над присъдените 325, 90 лева до претендирания размер от 935, 64 лева и съответно – за обезщетението за забавено плащане – за сумата над 6, 61 лева до претендирания размер от 122, 65 лева.

В жалбата се посочва, че се атакува първоинстанционното решение в частта, в която не е признат и не е присъдена стойността на положен извънреден труд от страна на ищеца за 54 часа, които са положени от негова страна за периода от 05.01.2021г. до 13.01.2021г. за изготвяне на отчет-анализ на служебната дейност на ІІ РПУ при ОД на МВР - Бургас.

В жалбата се посочва, че съдът е признал единствено 4 часа извънреден труд, а от представената по делото справка се установява, че е налице влизания в системата и за дните – 09.01.2021г. и 10.01.2021г. – дните, през които той все още е бил в отпуск по болест.

В жалбата се посочва, че съдът е отхвърлил претенцията и за дните – 24., 30. и 31. октомври, както и за 06. и 07. ноември, тъй като липсват данни за влизания в системата, а отделно от това по делото са представени документи, изготвени на тези дати, но от тях не става ясно от кого са изготвени.

Посочва, че справката за влизанията в системата е неточна и непълна и в нея не се съдържа информация за липсващо влизане. Твърди се, че от страна на ОД на МВР са представени справки, които са изготвени от страна на ищеца в почивен ден, но в които съдът не е установил авторството на ищеца, тъй като ответната дирекция не е предоставила тези справки в тяхната цялост.

В жалбата се посочва, че първоинстанционния съд не е оценил заинтересоваността на разпитаните по делото свидетели – Н. и М..

С жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част и вместо това да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат 2 уважени в тяхната цялост.

В съдебно заседание – въззивната страна – Г. Г. А. – ищец в първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба, като счита, че следва да бъде уважена и оспорва жалбата на ответната страна.

Ответната страна по въззивната жалба - Областна дирекция на МВР – Бургас не депозира писмен отговор в установения законов срок.

С депозираната пред съда въззивна жалба с вх. № 5711/10.02.2023г., с подател - Областна дирекция на МВР – Бургас чрез Главен юрисконсулт Гергана Владимирова, се изразява недоволство от първоинстанционното решение в частта, в която съдът е уважил предявените искови претенции.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното решени в тази му част е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон.

В жалбата се посочва, че през процесния период (01.01.2021г.31.12.2021г.) Г. А. е заемал длъжността „младши разузнавач“ в група ,,Противодействие на криминалната престъпност - Братя Миладинови“ към сектор ,,Криминална полиция“ при Второ районно управление при ОД на МВР - Бургас. Твърди се, че служителят полагал труд, за който е установено подневно отчитане на работното време съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Подчертава се, че съгласно ал. 6 на цитираната разпоредба, държавните служители в МВР, при необходимост, следвало да изпълняват служебните си задължения и извън редовното работно време. В жалбата се посочва, че от представените по делото писмени доказателства и извършената съдебна експертиза, безспорно се установява, че въззиваемият е положил общо 84 часа извънреден труд, в изпълнение на заповеди на началника на ІІро РУ на МВР – Бургас и по делото са представени доказателства, че положения от А. извънреден труд от 84 часа е заплатен своевременно от страна на работодателя.

В жалбата се посочва, че необосновано и в противоречие със свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, съдът приема за установено, че Г. А. е полагал извънреден труд в нарушение на нормативната уредба и стриктно установения ред за полагане и отчитане на 3 извънредния труд в МВР.

В жалбата се прави обстоен анализ на показанията на разпитаните свидетели в първоинстанционното производство, като се навеждат доводи, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановен съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивната страна – ответник в първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена. Оспорва жалбата на въззивната страна – ищец в първоинстанционното производство и счита, че тази жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ответната страна по въззивната жалба - Г. Г. А., депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител, като оспорва изцяло наведените от въззивника доводи.

В писмения отговор се прави обстоен анализ на представените по делото доказателства, като се сочи, че претенция е изцяло доказана.

Подчертава се, че А. е единствения служител във Второ РУ при ОД на МВР Бургас, оторизиран да изготвя документите, подробно описани в отговора на въззивната жалба.

Посочва се, че не се оспорва отчетения и заплатен извънреден труд за 84 часа, като се претендира заплащането на друг такъв за 92 часа неотчетен и незаплатен.

Излага се становище във връзка с наведените в жалбата доводи относно кредитирането на свидетелските показания от съда. Оспорват се твърденията на въззивника, че уважаване претенцията за заплащане извънреден труд, би довело като последица до недобросъвестно поведение от 4 страна на други служители на МВР.

Претендира се жалбата на ОД на МВР да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Г. Г. А. против Областна Дирекция на МВР – Бургас, с която се претендира ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 935, 64 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 92 часа за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., ведно с мораторна лихва в размер на 122, 65 лева за периода от 01.02.2021г. до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът изпълнява длъжността – „Младши разузнавач при ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Бургас и през периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. по разпореждане на прекия си ръководител е положил общо 92 часа извънреден труд, без да са били издавани писмени заповеди от работодателя за това, като с уведомление от 01.03.2022г. е поискал от ответната страна да му бъде изплатено възнаграждение за този извънреден труд, но искането му не е било уважено.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР .

Ответната страна по предявения иск – Областна дирекция на МВР – Бургас депозира по делото пред първоинстанционния съд писмен отговор, в който посочва, че оспорва предявения иск, като признава, че през процесния период ищецът е положил извънреден труд, но в размер на 84 часа общо целия период и този положен труд му е бил заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата през този период Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г.

В депозирания писмен отговор се оспорват твърденията на ищеца, че е полагал извънреден труд в нарушение на предвидения за това ред, както и че е останал неплатен извънреден труд.

Претендира се предявените искове да бъдат отхвърлени.

5

За да постанови своето решение и да приеме, че претенцията е частично основателна, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е полагал труд извън работно време – по време на платен отпуск, отпуск по болест и в почивни дни, но само на част от посочените от него дати, като е приел, че този труд не му е заплатен. По този начин съдът е присъдил възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за 30 часа за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. В своето решение съдът детайлно е посочил за кои претендирани часове уважава претенцията, като е присъдил на ищеца сума в размер от 325, 90 лева.

В тази му част, първоинстанционното решение е атакувано от ответната страна – Областна дирекция на МВР – Бургас.

За останалата част от претенцията – тоест – за сумата над 325, 90 лева до претендирания размер от 935, 64 лева и за 62 часа претендиран извънреден труд, съдът е отхвърлил претенцията, като е приел, че в тази му част искът е останал недоказан и съответно – неоснователен.

В тази му част – първоинстанционното решение е атакувано от ответната страна – Областна дирекция на МВР – Бургас.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

6

На основание чл. 176 от ЗМВР , брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.

На основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.