Определение № 2977 от 05.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2977 гр. София, 05.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20268002101798 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на В. С. П., подадена чрез адв.Н.Д. и адв. И.М., против решение № 1338 от 19.11.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 1173/2024г. на Софийския апелативен съд, 1 състав. С това решение след потвърждаване на решение № 261399/02.12.2023г. по гр. д. № 11072/2019 г. на Софийския градски съд, ГО, І-23 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.

227, ал.1, б.„в“ ЗЗД на В. П., конституирана като наследник по завещание на първоначалната ищца Д. В. К., починала в хода на първоинстанционното производство, предявен против С. П. Н. за отмяна на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 129, том I, дело № 128/1997г. на нотариус И. Н., първи нотариус при СНС, с който Д. К. дарила на дъщеря С. Н. апартамент № * в гр. С. в ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения и два балкона с площ 91,11 кв. м, при съседи: изток - улица *; запад жилищна сграда; север – ап. № *, юг ап. № *, заедно със зимнично помещение № * с площ 7,64 кв.м и заедно с таванско помещение с площ 6,43 кв.м, заедно с прилежащите 1,137 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, поради отказ на дарената да даде на дарителката издръжка, от която се нуждае.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Според касаторката въззивният съд е следвало да подходи по-задълбочено при изследването на въпроса за наличието на предпоставките за отмяна на процесното дарение. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК преповтаря оплакванията от касационната си жалба и навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, по които твърди, че липсва практика на ВКС и които са от значение за точното 1 прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При установяване на тежка, високо укорима форма на непризнателност по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД въпреки възприетата в Тълкувателно решение №1/21.10.2013г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГК на ВКС постановка, може ли дарението да бъде отменено; 2. В случай, че се установи, че дарителят – родител на дарения е изпаднал в безпомощно състояние поради своето здравословно състояние и се нуждае от непосредствени денонощни грижи, помощ, издръжка и внимание, необходимо ли е да се изследва степента на непризнателност, както и ако се установи тежка, високо укорима такава следва ли тя да бъде санкционирана и да се отмени дарението.

Ответникът по касационната жалба С. П. Н., чрез процесуалния си представител адв.И.Й., в писмен отговор изразява становище за недопустимост на жалбата, като подадена извън преклузивния срок по ГПК. Излага съображения и за отсъствие на основанията за допускане на касационното обжалване и за нейната неоснователност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Неоснователно е възражението, направено в отговора на касационната жалба за нейната недопустимост, поради подаването й извън преклузивния срок. Действително, както сочи процесуалния представител на ответницата, към момента на подаване жалбата е била нередовна, като администриращият апелативен съд по реда на чл.

285 ГПК е указал и е дал срок на жалбоподателката за отстраняване на недостатъка по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК . Това е било наложително предвид съдържанието на постъпилата касационна жалба, в която изложение не е инкорпорирано. Касаторката, чрез процесуалния си представител, е изпълнила указанията на съда и обосновката на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК е постъпила в предоставения от съда срок. Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване намира следното:

Ищцата Д. В. К. е предявила против дъщеря си - ответницата С. Н. иск по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нот. акт № 129, том I, дело № 128/1997г. на нотариус И. Н., първи нотариус при СНС, поради отказ на дарената да даде на дарителката издръжка, от която трайно се нуждае.

На 05.02.2020г. ищцата К. е починала; единствен неин наследник по закон е дъщеря й – ответницата Н.. На 12.02.2020г. по делото е депозирана молба от В. С.

П., към която е приложено нотариално завещание № 1, том І, рег. № 284, дело 2 от 10.01.2020г. на нотариус С. Т. с рег. № * на НК с район на действие СРС, по силата на което Д. К. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на В. П..

Предвид това П. поискала да бъде конституирана на мястото на починалата ищца.

С определение № 7643/14.04.2020г. първоинстанционният съд е конституирал П. като ищец по делото. Действителността на саморъчното завещание е оспорена от ответницата от към неговата автентичност, както и при твърдения, че завещанието е унищожаемо поради липса на съгласие от завещателката, която не била способна да разбира свойството и значението на действията си, да ръководи постъпките си и да действа разумно. Първоинстанционният съд е обсъдил ангажираните по делото 2 писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите СМИ и СИЕ, като първо се е произнесъл относно действителността на завещанието, което легитимира В. П. като универсален наследник по завещание на дарителката, преди да премине към обсъждане предпоставките за отмяна на дарението. Намерил е за основателно възражението на ответницата за нищожност на основание чл. 24 от ЗН на завещанието, доколкото според заключението на приетата пред него съдебнодактилоскопската експертиза не може да се установи по категоричен и недвусмислен начин дали завещателката е подписала нотариалното завещание.

Предвид това съдът е приел, че нотариалното завещание е неподписано, следователно-нищожно; в случая няма съставено завещание, съгласно императивната разпоредба на чл. 578, ал.1 и 2 вр. чл.579, ал.1 вр. чл. 580, ал.1, т.6 ГПК вр. чл. 24 от ЗН, а искът за отмяна на договора за дарение е неоснователен като предявен от лице без материално-правна легитимация.

Сезиран с въззивна жалба от В. П. въззивният съд от фактическа страна установил, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том I, дело № 128 от 16.01.1997г., Д. К. е прехвърлила безвъзмездно на дъщеря си С. П. Н. апартамент № * в гр. С. в ж.к. „*“, бл.*, вх. *, ет. *, като дарителката си запазила правото на ползване върху целия имот докато е жива. С нотариално завещание № 1, том І, рег. № 284, дело 2 от 10.01.2020г., на нотариус С. Т. с рег. № * на НК, с район на действие СРС, Д. К. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на В. С. П..

По първия спорен между страните въпрос относно действителността на завещанието, легитимиращо П. като универсален наследник по завещание на дарителката, въззивният съд след обсъждане поотделно и в съвкупност на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и на заключченията на съдебно-дактилоскопсите експертизи, е приел, че е установен както механизма на изготвяне на завещателното разпореждане, така и поставянето на отпечатъка от пръст на завещателката. Счел е за неоснователно възражението на ответницата за унищожаемост на завещанието по смисъла на чл. 43, ал. 1 б. „а“ ЗН, тъй като писмените и гласни доказателства, както и заключенията на СМЕ не установяват, че към 10.01.2020г. завещателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. След като нотариалното завещание от 10.01.2020г. оставено от Д. К. е действително, то е породило съответните правни последици и ищцата В. П. се легитимира като наследник по завещание на починалата.

По съществото на спора-по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението по нотариален акт № 129, том I, дело № 128/97г., въззивният съд е установил наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл.227, ал. 1, б. „в” ЗЗД . Според състава на САС дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, доколкото събраните доказателства, включително и заключенията на СМЕ, доказват изключително влошеното й здравословно състояние. К. е страдала от различни хронични тежки заболявания, част от които са: анемичен синдром; артериална хипертония; хипертонично сърце; хронична застойна сърдечна недостатъчност; захарен диабет II тип; диабетна полиневропатия; чернодробна стеатоза; глаукома; глухота; мозъчно-съдова болест; исхимичен мозъчен инсулт в БЛЗМА; хронична дихателна недостатъчност II степен; увреждания на лумбо-сакралните коренчета двустранно, на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с 3 радикулопатия; Епилепсия; десностранна централна хемипареза, тремор минор; тиреодит на Хашимото; бронхиална астма; болест на Паркинсон; високостепенно затлъстяване и др., като основното й заболяване е карцином на ендометриума, за което е диагностицирана през м.02.2017г. Здравословното й състояние е изисквало продължително лечение, закупуване на медикаменти, спазване на определен хранително диетичен режим, прилагане на допълнителна терапия, както и необходимост от чужда помощ в ежедневието и бита й (ЕР на TEЛК от 18.02.2019г. според което на К. е призната 100 % степен на увреждане с чужда помощ). Това от своя страна е изисквало допълнителни средства, над тези с които тя разполага от пенсия. За да обоснове последния извод САС е съобразил заключението на СИЕ, според което в периода от м. 08.2018г. до м. 12.2018г. К. е получавала пенсия в размер 404,11 лева; след включената през 2019г. добавка за чужда помощ пенсията е достигнала до сумата 467,22 лева, а след увеличение от 01.07.2019г. месечният размер на получаваните от К. пенсия и добавка за чужда помощ е 493,85 лева.

След съобразяване на данните на НСИ относно потребителския паричен разход за 2019г. (417,50 лева месечно) и данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ (612,15 лева), СИЕ е приела, че средният размер на необходима месечна издръжка за 2018г.- 2019г. е 514,82 лева. Изчислено е, че месечните разходи на К. за консумативи на имота (за електроенергия, вода, топлинна енергия), за поддръжка на общите части и за основни ремонти на блока са 155 лева, предвид това според вещото лице общата сума на необходимата месечна издръжка на К. е в размер 669,82 лева и е по-голяма от размера получаваните през периода м. април - м. юни 2019г. пенсии и надбавки за чужда помощ - по 467,22 лева месечно.

По отношение на втората предпоставка въззивният съд е посочил, че независимо от липсата на категорични доказателства, че първоначалната ищца е отправила искане до надарената за предоставяне на издръжка и помощ преди предявяване на исковата молба, няма пречка на общо основание исковата молба да се приема за такава покана за даване на издръжка, като съобразявайки съдебната практика е приел, че тази покана има действие след получаване на препис от исковата молба от ответницата.

На следващо място според въззивния съд по делото не е установено надарената да е отказала предоставяне на издръжка и грижа на дарителката.

Посочил е, че дарителката си е запазила пожизнено правото на ползване върху подарения имот и е останала да живее в него до настаняването в хоспис около м.ноември 2019г., като в тази връзка е развил съображения, че осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителя, чрез предоставяне на подарения имот също представлява форма на издръжка, като чрез използването от дарителя на подарения имот се дава възможност да не заплаща наем, което облекчава финансовото му състояние. Извод за отказ от предоставяне на издръжка според съда не може да се направи на база показанията на свидетелката В. М., обсъдени от СГС, тъй като тези показания не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, в това число от показанията на внука на първоначалната ищца А. А. Н., син на ответницата, чиито показания съдът е преценявал на плоскостта на чл. 172 ГПК и от показанията на свидетеля Н. К. Г., приятел на А..