Решение № 302 от 26.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Стара Загора, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Б. Пенева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Настоящото въззивно дело е образувано след като с решение № 407/03.07.2025 г. по гр. д. № 1979/2024 г. на ВКС, II г.о., е отменено въззивно решение № 412/14.12.2023 г. по в. гр. д. № 388/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е обезсилено решение № 170/06.03.2023 г. по гр. д. № 1340/2022 г. на Районен съд – Стара Загора и производството по делото е прекратено. С посоченото решение на ВКС са отменени и постановените от въззивния съд определение № 221/22.02.2024 г. и определение № 367/03.04.2024 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора.

С решение № 170/06.03.2023 г. по гр. д. № 1340/2022 г. на Районен съд – Стара Загора е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Х. А., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците М. С. Г. - Т., ЕГН **********, И. Н.

Т., ЕГН **********, и С. Н. Т.-Д., ЕГН **********, че ищецът е собственик на 178 кв. м. от дворно място с обща площ 900 кв.м., находящо се в с. З., ***, съставляващо УПИ XIV-93 от кв. 40а, които 178кв.м. са придаваеми от ПИ № 471, кв. 40 и кв. 40а по подробния устройствен план на с. З., ***.

За да постанови решението, районният съд е приел, че макар ищецът е посочен като собственик на процесния недвижим имот в НА № 1, том IX, рег.

1

№ 16086 по дело № 1258/2013 г., ответниците са доказали твърденията си, че са придобили същия на основание наследяване и изтекла придобивна давност.

С оглед на горното съдът е достигнал до извод, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е бил собственик на имота, поради което предявеният от него положителен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца К. Х. А.. В жалбата се твърди, че решението е нищожно, както и че същото неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Посочва се, че районният съд е извършил неправилен анализ на доказателства по делото, поради което е достигнал до грешни фактически и правни изводи.

В тази връзка са изложени подробни съображения. Въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът да бъде уважен.

Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемите С. Н. Т. – Д., М. С. Г. – Т. и И. Н. Т. са подали в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорват жалбата. Твърдят, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят същото да бъде потвърдено. В отговора се съдържа искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното на 13.10.2025 г. о.с.з. по настоящото дело въззиваемите заявяват чрез процесуалния си представител – адв. З., че не оспорват въззивната жалба предвид постановяването на решение № 50077/18.10.2023 г. по гр. д. № 3350/2022 г. на ВКС, I г.о., с което е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от К. Х. А. срещу Г.И.И. - приобретател на процесния имот по силата на договор за продажба, сключен с въззиваемите. С оглед изложеното последните са направили искане въззивният съд да постанови решението си, като съобрази направеното от тях признание на иска.

Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно дело.

Във връзка с посоченото по-горе изявление на ответната страна съдът следва да отбележи, че предвид липсата на изрично искане от страна на ищеца-въззивник, съобразно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, а и доколкото предмет на настоящото производство е иск за собственост, в случая е недопустимо постановяването на решение при признание на иска. Вместо това направеното в о.с.з. признание следва да бъде преценено от съда съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК /в този смисъл – решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на ВКС, І г.о./.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Стара Загора е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От представения по делото нотариален акт № 1, том IX, от 18.12.2013 г. е видно, че лицата А.Х.А., С.Х.Д. и ищеца - К. Х. А. са признати за съсобственици при равни квоти по наследство и давностно владение на дворно място, находящо се в с. З., ***, цялото с площ от 413 кв.м., от които 109 кв.м. отредени за улица при осови т. 113-115, придаваеми 126 кв.м. към УПИ ХIХ-85 в кв.40 и 178 кв.м., придаваеми към УПИ ХIV - 93 в кв. 40а, представляващо поземлен имот № 471 в кв. 40 и кв.40а по ПУП за регулация на селото. В случая предмет на настоящия правен спор е последното придаваемо място от 178 кв.м.

Видно от нотариален акт № 3, том ІІІ от 27.08.2019 г. наследниците на А.Х.А. и С.Х.Д. – Г.А.А.., Х.А. А., С.В.Д., Д.В.Л. и В.Г.Д. са продали на ищеца К. Х. А. притежаваните от тях общо 12/18 ид.ч. от имот № 471, част от който е и процесното място от 178 кв.м.

Съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 64, том III, от 12.02.1997 г., М. В. Т. е прехвърлила на сина си Н.И. Т. срещу издръжка и гледане дворно място от 710 кв.м. в кв. 40 по плана на селото, като от приложените по делото удостоверение за наследници и нотариален акт № 35, том I, рег. № 926, дело № 22 от 2018 г. от 01.02.2018 г., се установява, че след смъртта на Н. Т., настъпила на 16.09.2015 г., неговите наследници - М. С. Г., И. Н. Т. и С. Н. Т.Д. са признати за собственици по наследство и давностно владение върху недвижим имот: 178/900 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в с. З., ***, за който е отреден УПИ ХIV-93 в кв. 40 по плана за регулация на с. З. с площ на УПИ от 900 кв.м. в това число придаваеми за улица 9 кв.м. и от ПИ № 417 178 кв.м.

Впоследствие, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №86, том II, peг. №7357, дело №193 от 10.10.2018г., М. С. Г., И. Н. Т. и С. Н. Т.–Д. са продали на Г.И.И. целия УПИ XIV-93 с площ 900 кв.м.

От протокол №12/25.06.1998г., издаден от Община Стара Загора, относно извършване оценка на недвижим имот и определяне размера на обезщетяване, е видно, че към парцел ХIV-93 кв. 40а по плана на с. З. собственост на наследниците на И. Н. Т. се придава: от имот пл. №471 собственост на наследниците на Х.К. А. дворно място от 169 кв.м. х1140лв=192660лв, а от общинско място 2 кв.м. х1710 кв.м.=3420лв. Няма данни за влизане в сила на оценката и за заплащане на определената цена.

В приложената по делото скица № 1098/30.05.2017г. е отразено, че имот ХIV-93 кв. 40а в с. З. е с площ 900 кв.м., в това число - придаваема от улица-2 3 кв.м. и от ПИ № 471 - 178 кв.м.

В заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, се посочва, че съобразно разписната книга в Община Стара Загора към регулационния план на с. З., одобрен със Заповед № 1688/13.08.1993г., имот с пл. № 471 е записан на К. Х. А.. За имот с пл. № 471, целият с площ 413 кв.м., не е предвиден урегулиран поземлен имот, а 109 кв.м. са отредени за улица с о. т. 113-115, 126 кв.м. неуредени дворищно-регулационни отношения, придаваеми към УПИ ХIХ-85 в кв. 40 и 178 кв.м., придадени към УПИ ХIV -93 в кв. 40а. Нямало данни за отчуждаване на 109 кв.м. от имот с пл. № 471 за улица, но по предвидената по регулация улица се преминава за обслужване на имотите. Вещото лице, след оглед на място на УПИ ХIV-93 в кв. 40 а в с. З., извършило измерване на оградата му към прилежащата улица, при което се установило че същата е стара, но възрастта й не може да се определи точно. Оградата е поставена точно по уличната регулационна граница на УПИ ХIV-93 в кв. 40а и включва процесните 178 кв.м. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че статутът на имот № 471 е неурегулиран поземлен имот. Сочи, че ответната страна е имала придаваеми 178 кв.м. и е поискала да ги уреди, поради което от Община Стара Загора бил издаден оценителен протокол. В конкретния случай обаче не била представена вносна бележка за внасяне на сумата от оценителния протокол по сметка на ищеца, като от Община Стара Загора не са поискани обяснителна записка и скица за снабдяване с нотариален акт по регулация.

Съгласно заключението по назначената допълнителната съдебнотехническа експертиза, за с. З. имало три изработени кадастрални и регулационни плана, като по плана от 31.05.1928 г. и този от 02.03.1957 г. площта и границите на процесния имот били различни. След влизане в сила на новия регулационен план от 1993 г. не били извършвани отчуждителни мероприятия или процедура от заинтересованата страна за узаконяване на процесните имоти. По кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед № 230/31.05.1928 г., имот с пл. № 471 и имот с пл. № 472, описани в нотариален акт № 1/2013 г., са част от по-голям имот с пл. № 129 с незатворени граници. По плана, одобрен със заповед № 874/02.03.1957 г. имот № 471 и имот № 472 били заснети като имот с пл. № 100, който се разделя от улица с о.т. 106-172 на две части, урегулирани в УПИ VIII-100 в кв. 41 /над улицата/ и УПИ III-100 в кв. 40 /под улицата/. Частта от имот с пл. № 100 под улицата не е с площта и границите, посочени в скицата, изготвена от вещото лице /160 кв.м. са придадени към УПИ II-99 и уредени/. Предвидената по действащия план улица с о.т. 113-115 с площ за отчуждаване 109 кв.м. от имот 471 по плана от 1957 г. не съществува. Вещото лице посочва, че в 6-месечния срок от влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. няма данни за извършване на процедури за прилагане на нов дворищно-регулационен план. Изяснява, че след влизане в сила на новия регулационен план от 1993 г. не са извършвани отчуждителни мероприятия или процедура от заинтересованата страна за узаконяване на процесните имоти, като на 01.02.2018 г. ответниците са се 4 снабдили с нотариален акт за право на собственост, придобито на основание наследство и давност, за 178 кв.м. от придаваемото място от имот с пл. № 471 към УПИ XIV-93 в кв. 40а.

От събраните в първоинстанционното производство показания на св. Т. и св. Н. се установява, че И. Т. и баща му изградили ограда на имота в периода около 1994-1998 г. В тази насока са и показанията на св. Т., който сочи, че оградата е изградена, но през 2000 г. от Н. Т.. Последният починал през 2015г., като след смъртта му неговите наследници продължили да владеят имота за себе си.

При така установените факти, настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на Районен съд – Стара Загора, че ответниците са станали собственици на процесниата реална част с площ 178 кв.м. на основание изтекла придобивна давност.

Съгласно практиката на ВКС, която се споделя и от въззивния съд, н а основание чл. 110 ЗТСУ /отм./, предвижданията на дворищно-регулационните планове за придаване по регулация от имот към съседен парцел или за изравняване правото на собственост върху имотите, отредени за общи /съсобствени/ по регулация парцели има непосредствено отчуждително действие, но с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ това действие е условно - ако регулацията бъде приложена. Прилагането на регулацията може да стане по три начина: 1/ чрез плащане - чл. 112 ЗТСУ /отм./; 2/ заявление /декларация/ по чл. 111 ЗТСУ /отм./ от правоимащите, че са обезщетени и 3/ чрез издаване на нотариален акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./, който обаче изисква искането за издаване на нот. акт за придаваемото място поради погасяване на вземането да се съобщи по реда на ГПК на бившия собственик, като заинтересован да получи обезщетението. Ако последният възрази, законът изисква спорът да се разреши по съдебен ред. С ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС е разяснено кога се прилага нормата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./. Когато регулационният план е одобрен на три основания: 1/ при грешка или непълнота в кадастралния план, който е послужил като основа за изработване на регулационния план /по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ/, 2/ когато при одобряване на регулационния план е допусната явна фактическа грешка /чл.