Определение № 47716 от 18.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47716 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110149452 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ищеца *********, ЕГН **********, с постоянен адрес *********, чрез *********, член на ***, личен № *******, със съдебен адрес и адрес за призоваване **********, срещу **********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от **********, обективно съединени установителни искове в условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит Стандарт № ******** от ******** поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Стандарт № ******** от ********, предвиждаща заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона и клаузата на чл. 6 в частта, определяща размера на уговорената възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира, че не е необходима, тъй като за първия въпрос не са необходими специални знания, а по другите въпроси се цели установяване на факти, които не са част от предмета на спорното право.

Не се явява необходимо и изискването на справка за плащания от страна на ответника, тъй като тези факти не са част от предмета на спорното право.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.01.2026 г. от 10,00 часа, за 1 когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на ******** между ответното дружество, в качеството му на кредитор, трето на спора лице – ********, в качеството му на кредитополучател и ищеца, в качеството му на солидарен длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № ********, при следните условия: сума по кредита – 3500 лв., период на кредита (месеци) – 36, годишен лихвен процент 41 %, дължима сума по кредита, включваща главници и лихва – 6013,21 лв., ГПР 48,96 %, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1400 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 1750 лв., общ размер на всички плащания с включени допълнителни възнаграждения – 9163,21 лв. Сочи, че с чл. VI от договора за кредит било посочено, че при кандидатстване за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, а редът за използването на тези допълнителни услуги е подробно описана в Общите условия. Размерът на вноските по закупените допълнителни услуги била уговорена в размер на 79,16 лв. и се дължи заедно с месечната погасителна вноска. Поддържа, че в обявения в договора за кредит ГПР не са включени разходите за възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, като аргументира, че същите, доколкото са разходи, пряко свързани с договора за кредит и предварително известни на кредитора, то следва да бъдат включени при изчисляване размера на ГПР. В тази връзка счита, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което същият е недействителен. Допълнително излага съображения, че чрез така уговорените допълнителни услуги и дължимото по тях възнаграждение представлява скрита лихва, която следва да намери отражение при изчислението на ГПР. Поддържа, че записването в кредитния договор на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, какъвто бил настоящия случай, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Излага твърдения, че в договора за кредит не е упоменато кои разходи са включени в ГПР, поради което счита, че договорът за кредит не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК и същевременно не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага твърдения, че уговорените допълнителни услуги и дължимите за тях възнаграждения противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като представляват услуги, пряко свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което и по аргумент от посочената разпоредба счита, че кредитора няма право за същите да начислява и изисква допълнителни възнаграждение. Счита, че уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава тройния размер на законната лихва, следователно накърнява равновесието между страните и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне. При тези твърдения предявява иск за прогласяване на договора за кредит, поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен този иск, искове за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждения 2 за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона и клаузата, определяща размера на възнаградителната лихва, поради противоречие с добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Излага съображения, че уговорената лихва не противоречи на добрите нрави, позовавайки се на свободата на принципа на свободно договаряне. Същевременно сочи, че възнаградителна лихва не е мораторна такава, поради което за определянето й не намира приложение ПМС № ***** Счита, че ако бъде прогласена за нищожна клаузата за възнаградителната лихва, то приложение следва да намери чл. 26, ал. 4 ЗЗД и възнаградителният лихвен процент да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва. Излага подробни съображения, че договорът за протребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като се твърди, че в договора и общите условия изрично било посочено, че ГПР съдържа размера на лихвата и са взети предвид допусканията, използвани при изчислението му. Счита, че възнаграждението за допълнителните услуги не следва да намира отражение при изчислението на ГПР, тъй като същите не били задължителни, респективно не са задължително условие за отпускане за кредита. Наред с това излага, че дори допълнителните възнаграждения да би следвало да се вземат предвид при изчисление на ГПР, то грешно посочен ГПР не е равнозначно на липса на ГПР и не нарушава правото на информираност на кредитополучателя. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва:

1/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит Стандарт № ******** от ******** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20ЗПК,

2/ в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

6 от Договор за потребителски кредит Стандарт № ******** от ********, предвиждаща заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Стандарт № ******** от ******** в частта, определяща размера на уговорената възнаградителна лихва с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ответното дружество, в качеството му на кредитор, трето на спора лице – ********, в качеството му на кредитополучател и ищеца, в качеството му на солидарен длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № ******** от дата ******** със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от съдържанието на Договора са допълнителни услуги „Флекс“ и „Фаст“, за които се дължи възнаграждение, което не е включено в размера на ГПР.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

3

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдените основания, респ. на клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“ и размера на възнаградителната лихва.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на Закона за потребителския кредит, както и че оспорената клауза е индивидуално уговорена и равноправна.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.