Решение № 535 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120106866 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на З. Ж. С., ЕГН **********, адрес: с. Р***** срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С*** (сграда А), ****, ***** България, представлявано от С.Р.Я., и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С**** (сграда А), ***** България, представлявано от И.М.Ш., за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца суми в общ размер на 110 лева, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит № ***/**** г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 29.10.2025 г. до окончателното плащане, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата в размер на 800 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 29.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че е сключила с първия ответник договор за потребителски кредит № ***/**** г. и с втория ответник - договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че е заплатила по договор за потребителски кредит към „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 110 лева над главницата, а по договор за предоставяне на поръчителство - 800 лева.

Намира, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1

1, т. 10 ЗПК, тъй като не става ясно какво се включва в ГПР. Твърди още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР и ГЛП.

По отношение на втория иск счита, че така сключеният договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Намира, че се касае до накърняване на добрите нрави, тъй като чрез клаузите в договора се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Освен това е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е оспорил основателността на предявената искова претенция. Сочи, че задължението по процесния договор за главница в размер на 4500 лева е изцяло погасено от кредитополучателя предсрочно, като поради това е заплатена възнаградителна лихва в размер само на 110 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, като сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е оспорил основателността на предявената искова претенция. Излага, че дружеството е сключило с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 ЗЗД, по силата на който е поело задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да гарантира като поръчител описаното задължение на ищеца. Твърди, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото е налице в случая, същият не дължи 2 възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита. Моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Между страните по делото не се спори, че са обвързани от облигационно отношение по повод сключен на ***** г. договор за кредит за сумата 4500 лева, както и сключването на договор за поръчителство от ***** г. между С. и „Ай тръст“ ЕООД. Съгласно приложение към договора за кредит длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 6590,88 лева, включваща главница и лихва, при лихвен процент от 39.70 % на 24 погасителни вноски съгласно погасителен план, с първа падежна дата 20.07.2021 г. и последна падежна дата 20.06.2023 г. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 47.78 %, изчислен по реда на чл. 11 от Общите условия.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай че в посочения срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.

Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от ***** г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата, ведно с приложение № 1 към него. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда (чл. 8), че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер и условия съгласно приложение № 1. То предвижда, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 195,75 лева на месец за 3 периода на действие на договора за кредит и платимо на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план с краен срок и падежи, съответстващи на тези по договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на поръчителя, по посочена банкова сметка на „Кредисимо“ АД или по начините, установени в договора за кредит, за заплащане на задълженията по него. Предвидено е, че „Кредисимо“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Не е спорно между страните по делото, че във връзка с договора за кредит ищецът е заплатил сума в размер на 110 лева за възнаградителна лихва, а по договора за поръчителство ищецът е заплатил сума в размер на 800 лева.

От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала в „Ай Тръст“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по 4 кредита на потребителя. По смисъла на т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит може да се направи извод, че предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство от свързано с кредитодателя юридическо лице е задължително условие или въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14дневен срок от заявлението. По този начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества, съответно на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и свързания с кредитодателя поръчител, в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит.

В договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 6590,88 лева, която включва отпуснатия кредит 4500 лева и лихва, при лихвен процент 39.70 %. Посочено е също така, че ГПР е 47.78 %, но не е ясно същият от какво се формира, а е препратено към Общите условия.