Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2452 от 03.04.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 1363/2026
Вид
Разпореждане № 2452
Подписан
03.04.2026
Състав
Мария Емилова Антова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, пар.1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 01.04.2026г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1363 по описа на съда за 2026г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК, констатира следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, против длъжника Е. Н. В., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за конкретно посочени суми, между които и 383,40 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", дължима от вноска №1 с падежна дата 10.08.2024г. до вноска №20 с падежна дата 10.03.2026г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 741,40 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси", дължима от вноска №1 с падежна дата 10.08.2024г. до вноска №20 с падежна дата 10.03.2026г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 255,65 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата – 09.11.2024г.; както и 15,34 евро представляваща неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата – 25.08.2024г.

След извършена служебна проверка досежно редовността на заявлението, както и с оглед на задължението да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, съдът намира заявлението за редовно, но за неоснователно по отношение на горецитираните претендирани вземания. Съображенията за това са следните:

Към заявлението е включена претенция за заплащане на допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", като цената на тези пакети не са включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Заплащането на стойността на тези услуги е предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване 1 и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено. Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

2

За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на сумата от 255,65 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата – 09.11.2024г. и сумата от 15,34 евро представляваща неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата – 25.08.2024г., съдът намира, че договорните клаузи, от която произтичат вземанията, противоречат пряко на императивната норма на чл.33, ал.1 ЗПК. Това е така, защото от техния текст, а и твърденията в заявлението сочат, че таксите се начислява единствено при забавата на длъжника, а съгласно цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато също се претендира в случая. Освен това тя противоречи и на чл.10а, ал.4 ЗПК, която също е с императивен характер, доколкото не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира тази такса да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Ето защо се налага извод и за нищожност на посочените клаузи, поради което не може да породи целените правни последици.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 11,97 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 9,31 евро, съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която длъжникът Е. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: неплатена падежирала главница в размер на 703,92 евро, дължима от вноска 1 с падежна дата 10.08.2024г. до вноска №20 с падежна дата 10.03.2026г., по Договор за потребителски кредит №*** от ***г., за периода от 10.08.2024г. до 10.03.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2026г. до изплащане на задължението, както и сторените по делото деловодни разноски в размер на 11,97 евро държавна такса и 9,31 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението В ЧАСТТА за сумите, както следва: договорна лихва в размер на 671,68 евро, за периода от 10.08.2024г. до 10.03.2026г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 383,40 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", дължима от вноска №1 с падежна дата 10.08.2024г. до вноска №20 с падежна дата 10.03.2026г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2026г. до 3 окончателното изплащане на задължението; 741,40 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси", дължима от вноска №1 с падежна дата 10.08.2024г. до вноска №20 с падежна дата 10.03.2026г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 255,65 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата – 09.11.2024г.; 15,34 евро неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата – 25.08.2024г.; 322,63 евро - мораторна лихва, представляваща лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, за периода от 11.08.2024г. до 30.03.2026г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

4