Решение № 19957 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19957 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110170715 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу [община] кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването в полза на ищеца на следните парични вземания: сумата от 2 138,31 лева, представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от 2 128,31 лева – изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил „*** М***“ с рег. № СВ **** КТ, настъпили на 16.08.2019 г., в резултат от преминаването му през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно и сумата от 10 лева – сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва върху главницата от 2 138,31 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 690,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2020 г. до 09.11.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 61935/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 182 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2023 г.

Ищецът [фирма] твърди, че по силата на договор за комбинирана автомобилна застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“, обективиран в застрахователна полица № ***/22.08.2018 г. и със срок на действие от 25.10.2018 г. до 24.10.2019 г. е заплатил сумата от 2 128,31 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди, определени от стойността на необходимите части, материали и труд за възстановяването им, на застрахования при него лек автомобил „*** М***“ с рег. № СВ **** КТ, с лизингополучател [фирма], вследствие на пътно-транспортно произшествие от 16.08.2019 г.

Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, по време на движение на автомобила, управляван от водача В. С., по [адрес], при попадане на застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана неизправност на пътното платно – дупка пред номер 10 на улицата. Излага се, че във връзка с ПТП и по повод на подадено уведомление – декларация, пред ищеца е образувана преписка по щета № 10019030122006. Ремонтът на процесното МПС е възложен на автосервиз „[фирма]“ – официален сервиз на марката, с оглед периода на експлоатация на автомобила. Стойността на извършените ремонтни 1 дейности, вложените части и материали за възстановяне на увредения лек автомобил възлиза на сумата от 2 128,31 лева, която била изплатена от ищцовото дружество в полза на извършилия ремонта сервиз с преводно нареждане от 08.10.2019 г. В исковата молба се посочва, че дружеството е направило и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер от 10 лева. Излагат се подрони съображения, поради които [фирма] счита, че отговорна за настъпването му е ответната [община], тъй като пътят, по който се е движил автомобилът, представлява част от общинската пътна мрежа – публична общинска собственост и именно Общината отговаря за поддържането му в изправно състояние, за незабавно сигнализиране на препятствията по него и отстраняването им в най-кратък в срок.

Посочва се, че в случая основанието за отговорността на ответната страна е неподдържането на участъка от пътя, несигнализиране и неотстраняване на посочената неизправност. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна по характера си, в качеството на ответната Община като възложител по см. на чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от виновното бездействие на съответните физически лица при или по повод изпълнението на възложената им работа, а именно незапълване на дупките на уличното платно, необезопасяването им до извършване на ремонт, несигнализирането им чрез пътни предупредителни табели. Ето защо и на основание чл. 410 КЗ ищецът от момента на изплащане на обезщетението встъпва в правата на увредения застрахован срещу възложителя на работата при или по повод на която са възникнали вредите, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето му. С тези съображения ищецът отправя искане за признаване за установено спрямо ответната [община], че е носител на процесните парични вземания за главница и лихва за забава, за които по ч. гр. дело № 61935/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 182 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната [община], чрез пълномощника си юрк. Емулрова, оспорва предявените искове с довод за липсата на доказателства относно механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, наличието на дупка на пътното платно, размера на вредите и наличието на причинно – следствена връзка между събитието и щетите. Конкретно посочва, че по делото не се установява автомобилът да е бил на мястото на настъпване на произшествието, наличието на дупка с определени размер и форма, доколкото описаните вреди по естеството си могат да настъпят и при друг механизъм, като удар в бордюр. Поддържа се, че в случая е било задължително уведомяването на органите на МВР и съставянето на протокол, което не е осъществено в нарушение на чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Поддържа, че на въпросния пътен участък не е налице дупка. Допълва, че водачът на увредения лек автомобил не е положил дължимата грижа при управление на процесното МПК, като не се е движел със съобразена скорост, не е намалил същата и не е направил опит да избегне опасността, съгласно задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, въпреки възможността за това, с което е допринесъл за настъпване на вредите, което обуславя намаляване размера на обезщетението. Наред с това, остава неизяснено дали при определянето му е отчетено обикновеното овехтяване на автомобила и на съответните части към момента на ПТП, респ. дали последните са били в изправно състояние към този момент.

С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане в полза на ищеца на по-нисък размер на обезщетение. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По допустимостта:

Предявени са установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за признаване съществуването в правната сфера на ищеца на парични вземания от ответната страна, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че процесните искови претенции са предявени при съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което са и процесуално допустими.

По същество:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

Основателността на суброгационния иск, респ. ангажирането на гаранционнообезпечителната отговорност на ответника, се обуславя от доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице относно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на всички сторените разходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му.

С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 05.06.2024 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че посоченото място на настъпване на ПТП – [адрес] представлява пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на на ответната [община]; че застрахователното обезщетение в размер на сумата от 2 128,31 лева е било изплатено от ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта на процесния автомобил; че ищецът е сторил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на сумата от 10 лева, както и, че размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на посочената от ищеца стойност.

Изясни се, че ищцовото застрахователно дружество обосновава материалноправната си легитимация като носител на процесните вземания, в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка, имащ за предмет процесния лек автомобил, изплатил стойността на извършените ремонтни дейности във връзка с настъпилите щети по превозното средство вследствие от твърдяното застрахователно събитие.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 22.08.2018 г. между [фирма], като лизингодател и застрахован, от една страна и [фирма], застраховател, от друга страна, със застраховащ [фирма], в качеството му на лизингополучател, е сключен договор за застраховки „Каско и Злополуки“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № ***, със срок на действие от 1 година – от 00:00 часа на 25.10.2018 г. до 23:59 часа на 24.10.2019 г., с обект на застраховка лек автомобил марка „***“, модел „М ***“ с рег. № СВ 3

**** КТ, бял, с дата на първа регистрация 01.01.2017 г. по клауза „П – пълно каско“ и „Злополука“. В договора за застраховка е удостоверено, че с подписването му застраховащият декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен с Общите условия за застраховките.

По делото е представен и приет като писмено доказателство заверен препис от Общи условия за застраховка на МПС „Каско“ на [фирма], приети с Решение на УС на дружеството и одобрени от КФН, с последно изменение с Решение на УС на ЗАД от 03.11.2014 г., в сила от 01.12.2014 г., а с това и приложими към твърдяната дата на ПТП.

Съгласно клаузата на т. 1 от раздел I „Общи положение“ от последните ищецът, като застраховател, сключва застрахователни договори по застраховка „Каско“ с физически/юридически лица, собственици на МПС, последните като застраховани лица, а съгласно т. 1.1. лица, които ползват МПС, в частност по силата на договор за лизинг могат да сключват договори за застраховка „Каско“ в качеството си на застраховащ, в който случай застрахован (с право да получи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие) по договора за застраховка е собственикът на МПС. В т. 12 от Раздел III „Покрити рискове“ на Общите условия е отразено, че клаузата „Пълно Каско“ покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички описани рискове, предмет на клаузи „М“ – минимално каско, „Ч“ – частично каско и „К“ – кражба, в т.ч. авария вследствие от препятствие на пътното платно като нарушена цялост на пътното покритие – арг. т. 8.3 от Общите условия, съответно на легалната дефиниция на „препятствие на пътя“, дадена в § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, съгласно която последното представлява нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.