Решение № 4236 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4236 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110152365 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

05.03.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 52365/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „АБ“ АД срещи ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че между ищеца и „ИЗ“ ООД била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 24-0300/240/5000053, със срок на застрахователно покритие от 06.04.2024 г. до 05.04.2025 г. по отношение на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, рег. № ТХ **** МТ. Поддържа, че на 17.04.2024 г. в гр. Добрич е било настъпило ПТП, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП № 2024-1035-141/17.04.2024 г., като по застрахования лек автомобил били нанесени вреди. Навежда доводи, че лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ТХ **** МТ е бил управляван от ГК, който виновно и противоправно нарушил правилата за движение по пътищата, като поради неспазване на дистанцията се бил ударил в застрахования товарен автомобил. Излага съображения, че с оглед инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-24-771 502791, като на застрахования била изплатена сумата от 3019,25 лева на 29.05.2024 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Инвокира доводи, че е поканил ответника да заплати претендираната регресна сума, но последния бил извършил частично плащане за сумата от 2591,04 лева, като с оглед на това последният бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва в размер на 90,44 лева за перидоа от 28.08.2024 г. до 18.11.2025 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати пртендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че в случая не били налице всички материални предпоставки, за да се ангажира регресната отговорност на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение било в завишен размер с оглед цените на нови части и труд. Навежда доводи, че размерът на застрахователното обезщетение следвало да обезщетява действителните вреди. Излага съображения, че не се дължала мораторна лихва, тъй като искът за главницата бил неоснователен. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) между ищеца и „ИЗ“ ООД била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 240300/240/5000053, със срок на застрахователно покритие от 06.04.2024 г. до 05.04.2025 г. по отношение на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, рег. № ТХ **** МТ; 2) на 17.04.2024 г. в гр. Добрич е било настъпило ПТП, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП № 2024-1035-141/17.04.2024 г., като по застрахования лек автомобил били 2 нанесени вреди; 3) лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ТХ **** МТ е бил управляван от ГК, който виновно и противоправно нарушил правилата за движение по пътищата, като поради неспазване на дистанцията се бил ударил в застрахования товарен автомобил; 4) с оглед инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-24-77-502791, като на застрахования била изплатена сумата от 3019,25 лева на 29.05.2024 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева;

5) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6) ищецът е поканил ответника да заплати претендираната регресна сума, но последния бил извършил частично плащане за сумата от 2591,04 лева.

Обявените за безспорно обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.

От Констативен протокол за ПТП № 2024-1035-141/17.04.2024 г. се установява, че механизма на процесното ПТП е следния: на 17.04.2024 г., около 16:10 ч., лек автомобил „Мерцедес Е220“, рег. № ТХ **** МТ, се движи по ул. „Калиакра“, с посока от ул. „Антон Стоянов“ към Републикански път II-71, и на кръстовището с Републикански път II-71, настъпва ПТП със спрелия пред автомобила, товарен автомобил „Ивеко Дейли 35С14“, рег.

№ ТХ****МТ.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че механизмът на процесното ПТП е следния: на 17.04.2024 г., около 16:10 ч., лек автомобил „Мерцедес Е220“, рег. № ТХ **** МТ, се движи по ул. „Калиакра“, с посока от ул. „Антон Стоянов“ към Републикански път II-71, и на кръстовището с Републикански път II-71, настъпва ПТП със спрелия пред автомобила, товарен автомобил „Ивеко Дейли 35С14“, рег. № ТХ****МТ.

Изяснено е, че в пряка причинно-следствена връзка по товарен автомобил „Ивеко Дейли“, рег. № ТХ****МТ са настъпили вреди по задна греда, ляв стоп и десен стоп. Вещото лице е достигнало до извод, че стойността необходима за възстановяването на процесния товарен автомобил на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 3686,51 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи и подробно е мотивирало отговора си, вкл. в о. с. з., като по делото липсват каквито и да било доказателства, вкл. индиции, че експертът е заинтересован от изхода на правния 3 спор или е недобросъвестен.

Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.

Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.

405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, релевантни за определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на ПТП.

Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че безспорно по делото е установено, че противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е220“, рег. № ТХ **** МТ е станало изключителна причина за ПТП-то. На първо място последният е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. На следващо място е нарушена и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, в което е прието, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая, тъй като се касае за небрежна форма на вина, то същата се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.