Решение № 3552 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100500554 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 4.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 26500/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София /ЕИК 030269049/ е осъдено да заплати на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД на Р. Й. В. /ЕГН **********/ сумата 3 370.76 лв., предявен като частичен от общата сума от 5 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, рег.№ ********, от ПТП, осъществено на 19.01.2024 г. в гр. София, на бул.„Никола Петков“, в района на № 69, по вина на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег.№ ********, чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба- 10.05.2024 г., до окончателно изплащане на задължението, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 035 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр.

София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Р. Й. В. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от Р. В. срещу „Дженерали застраховане“ АД частичен иск по чл.432 КЗ за сумата 3 370.76 лева като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Спорен в настоящото въззивно производство, предвид наведените във въззивната жалба доводи, е въпросът за размера на дължимото на ищеца Р. В. обезщетение за причинени в резултат на ПТП имуществени вреди. Съобразно нормата на чл.269 ГПК относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника „Дженерали Застраховане" АД при условията на чл.432, ал.1 КЗ, за което доводи в жалбата не се съдържат, настоящият въззивен съд не дължи произнасяне.

Според нормата на чл.499, ал.2, изр.1 КЗ /в приложимата към 19.01.2024 г. редакция/, при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./ и чл.499, ал.2 КЗ /норми с идентично съдържание/ съдебна практика на ВКС, касаеща вреди по МПС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г.; Решение № 209/ 30.01.2012 г. по т.д.№ 1069/ 2010 г. На ВКС, II ТО; Решение № 165/ 24.10.2013 г. по т.д.№ 469/ 2012 г. на ВКС и др./. За постигане на горепосочената цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт на увредения лек автомобил с нови части. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл.499, ал.2 КЗ /чл.273, ал.2 КЗ /отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Няма основание, с оглед конкретните повреди и обстоятелството, че се касае за автомобил с период на експлоатация от 10 години и 5 месеца, да се прилага процент на овехтяване при подмяната на увредените негови части и да се намалява размера на дължимото застрахователно обезщетение /в този смисъл: Решение № 79/ 2.07.2009 г. по т.д.№ 156/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 6/ 2.02.2011 г. по т.д.№ 293/ 2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

По делото не е спорно, че по процесната щета застрахователят- ответник е определил и заплатил на ищеца В. обезщетение от 4 165.20 лв. преди подаване на 2 исковата молба.

Според заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- техническа експертиза /основано на извършени от експерта справки за цените на части, материали и труд, предлагани от различни доставчици на авторемонтни услуги/, възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, стойността на уврежданията по процесния лек автомобил „Фолксваген Кадди“, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на общо 9 823.96 лева.

Предвид горното, при съобразяване нормата на чл.499, ал.2 КЗ и с оглед събраните в процеса доказателства въззивният съд намира, че действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на застрахователното събитие, до която ответникът “Дженерали застраховане" АД дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 3 370.76 лв., която именно сума е присъдена на ищеца с обжалваното решение. Наведеният от застрахователя- ответник довод за несъответствие между претендираното обезщетение и действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е неоснователен.

Определената от вещото лице стойност на вредата по средни пазарни цени, включваща цена на подлежащите на подмяна увредени авточасти с нови части и стойност на труда по демонтаж и монтаж на същите, в горепосочения размер отговаря на изискването за привеждане на увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, вследствие отремонтирането му с влагане на нови части /без прилагане на коефициент за овехтяване/, поради което и представлява действителна стойност на вредата по смисъла на чл.499, ал.2 КЗ и база за определяне на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи, постановеното от СРС решение, което е правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 255.65 евро /равни на 500 лв./разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение, чийто размер не следва да бъде намален по възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не надвишава минималния дължим съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа- чл.7, ал.2, т.2, размер на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.11.2024 г., постановено по гр. дело № 26500/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 27 състав.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД- гр. София /ЕИК 030269049/ да заплати на Р. Й. В. /ЕГН **********/ сумата 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента, равни на 500 лв./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4