Решение № 175 от 14.10.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Харманли, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20265630100316 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по предявения иск от Й. В. В., с ЕГН **********, от гр.

Харманли,чрез адв. Л. Б.,от САК против „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост,бул. „Цариградско шосе" № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П. П., чрез пълномощник адв.Хр. М.– САК.

Ищцата твърди, че на 28.08.2024 г. е сключила Договор за паричен заем №1136372/28.08.2024г., по силата на който „Кредирект“ ЕООД й е предоставило в заем сумата от 700.00 лв. при фиксиран ГЛП от 50.00 % и ГПР от 62.99 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1824,00 лв., като сумата включвала главница,лихва и неустойка.Счита, че Договор за потребителски кредит № 1136372/28.08.2024г. бил нищожен.Същият съдържал нищожни неравноправни клаузи.Ищцата моли съдът да обяви Договор за потребителски кредит №. 1136372/28.08.2024г между Й. В. /ищец/ и „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* /ответник/ за НИЩОЖЕН, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. I от ЗЗД.Разпределена по пера общата сума по договора била следната – 700,00 лв. главница, 241,25лв. лихва по договора и 882,75лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение.

При условията на евентуалност,съда да признаел за установено по отношение на „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, че чл.18 от Договор за потребителски кредит № 1136372/28.08.2024г., предвиждащ неустойка за непредставяне на обезпечение, за НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,поради противоречието и с добрите нрави.

Моли,съда да осъди ответника „КРЕДИРЕКТ" ЕООД да заплати на Й. В. сумата в размер на 184,07 евро,която е изплатена от нея на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване.Моли, да и бъдат присъдени разноски, както и да се присъдите адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 1136372/28.08.2024г. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; и са направени доказателствени искания.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който прави възражение по редовността на исковата молба.Оспорва исковете по основание и размер, като моли съдът да приеме, че са неоснователни по изложените в отговора аргументи.Моли,да бъдат присъдени разноски.Представя доказателства: Лог файл по процесния договор, Стандартен европейски формуляр по процесния договор;Искане за сключване на процесния договор.

В съдебно заседание ищеца не се явява не се представлява.Постъпило е писмено становище от пълномощника.Приложен е списък за разноски в производството по чл.80 от ГПК.

Ответникът редовно призован за съдебно заседание не се явява.Представено е становище.Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: страните по делото са в облигационни отношения.Сключили са Договор за потребителски кредит № Договор за потребителски кредит № 1136372/28.08.2024г. От лог файл за паричен заем 1136372 е видно ,че страните са имали контакти по отпуснатия заем.Ответника е предоставил Общи условия към договор.Уговорени са параметрите на договора: главницата, лихвата инеустойка, размер на вноска по кредита, общ размер на месечната вноска и е предоставен Стандартен европейски формуляр.Сключен е договор между страните.Ответника е предоставил на ищеца сумата от 700,00 лева – сумата по кредита /главница/.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Безспорно се установява, че между страните е сключен договор, който по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите. Категорично е установено предоставянето на сумата по кредита в размер на 700.00 лева.Основните възражения на ищеца са относно неустойка в размер на 882,75 лв.

Съда на основание чл.7 ал.3 от ГПК е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи по договор с потребител.При преглед на доказателствения материал съда намира , че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно тази разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая. в исковата молба са изложени твърдения за това, че не е спазено изискването на чл.-11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради наличието на други разходи, освен лихвата, които е следвало да бъдат включени в него. При така изложените твърдения, ищецът основава претенцията си на неизпълнение на задължението на ответника да посочи в договора за кредит ГПР, съдържащ всички реални разходи за потребителя.

В тази насока са и дадените в т.55 на Решение от 21 .04.2024г. по дело С714/2022 на СЕС : "с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3 буква Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

В настоящия случай се установява начисляването на договорна неустойка, в размер на 882,75 лева, поради което се доказват твърденията на ищеца за наличието на този разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.

Съдът намира този извод за валиден, доколкото в чл. 6 от Договора за потребителски кредит е уговорено обезпечение по избор.В чл.18 пък е посочен размера на 2 дължимата неустойка, че " се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. При тези данни размерът на ГПР ще надхвърли законовото ограничение.Поради изложеното, посоченият в договора ГПР от 62,99 %, не отговаря на действителния му размер.Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68 г ал.4 във вр. с чл.68д ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, се счита за нищожна.Съдът намира, че поради тези особености на сключения между страните договор, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите, предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.

С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия служебно да установява нищожност, намира, че начислената по договора неустойка не се дължи поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда. В допълнение, съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира така предявения н иск за обявяване нищожността на процесния договор за кредит за основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на главния иск за обявяване нищожността на целия договор за кредит, съдът не се произнася по предявения евентуален иск.

Съгласно чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съобразно така посочената разпоредба и с оглед изложеното по-горе, съда приема,че ищеца не дължи плащане на ответника на суми над 700,00 лева.

Първият фактически състав на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на ПЛЕНУМ на ВС.По делото не са представяни доказателства за извършени плакщания.Поради това в тази част иска остана недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Относно разноските по делото, съгласно чл.81 от ГПК:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и съгласно, представения по делото списък, по смисъла на чл.80 от ГПК, в полза на ищеца по следва, да се присъдят направените разноски за възнаграждение за упълномощен адвокат при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.След преценка на фактическата и правна сложност на делото,материалният интерес, изготвените от пълномощника искова молба и становище,съда,определя хонорар в размер на 150,00 евро.Преценката се извърши по следните съображения.По отношение на възнаграждение за адвокатски хонорар, на 3 процесуалния представител на ищеца, е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от ответника.Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като по този вид искове към момента вече е формирана постоянна и непротиворечива практика на съдилищата. Проведено е едно открито съдебно заседание, на което не се е явил пълномощника.В такъв смисъл е и становището на въззивната инстанция- Определение № 598/17.06.2025г. постановено по ВГД №433/2025 по описа на ОС Хасково.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за отхвърлената искова претенция в размер на 184,07 евро с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.Такова искане ответника не е направил своевременно и не е представил доказателства.Поради това не следва да му се присъждат разноски.

Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № 1136372/28.08.2024г сключен между Й. В. В., с ЕГН **********, от гр. Харманли,като кредитополучател и „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост,бул. „Цариградско шосе" № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П. П. като кредитор.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. В., с ЕГН **********, от гр. Харманли против „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост,бул. „Цариградско шосе" № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П.

П., иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 184,07 евро, като недължимо платена по Договор за кредит № 1136372/28.08.2024г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.