Акт от 09.10.2018, Районен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н И Е №981 гр. Перник, 09.10.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1233 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.С.С. за следните суми: 912.13 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., 205.74 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 912.13 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което в срока по чл.415 ГПК е предявен процесният установителен иск.

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до

30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в в ***, за което ответникът му дължал процесните вземания. Иска от съда да установи същестуването на вземанията за цената на доставената топлинна енергия и обезщетението за забава в плащанията в размерите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.

131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни с конкретни твърдения, че между страните няма облигационно правоотношение, защото макар и да е собственик на имота, Г.С. не е подавал искане за откриване на партида. Искът се оспорва и като недоказан, като в тази връзка ответникът сочи, че към исковата молба няма приложени фактури, отчети от топлинния счетоводител и доказателства за начина, по който е изчислена цената на топлинната енергия. Прави възражения за противоречия в приложимата национална нормативна уредба, вкл. с вторичното право на Европейския съюз. При условията на евентуалност поддържа възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето ч.гр.дело №7257/2017г. по описа на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания за главница и обезщетение за забава.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във вестник

„Съпрерник” бр.82/ 2008г. /л.6, 7 от делото/

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот по персонална партида на ответника Г.С.С. /на л. 3 от делото/.

С доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът е собственик на жилището с адрес ***.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е прието без възражения от страните, и от което се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията за главница и обезщетение в претендирания по делото размер. От същото заключение съдът приема за установено, че сумите не са погасени с плащане, както и че всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за процесния период са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на ответника. Установява се размерът на погасените по давност вземания за главница и обезщетение за забава при приложение на три-годишен давностен срок и съобразяване момента на настъпване на изискуемостта на периодичните задължения за цената на доставената топлинна енергия съгласно чл. 34 от Общите условия.

От заключението на съдебно-техничеката експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че за процесния период са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, че от прогнозно начисленото потребление е направено изравняване след края на всеки от отчетните периоди, включени в процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение не са постъпвали възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за установено, че общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през задължителен метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната собственост има въведена система за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката-приложение към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Според експертизата е изпълнено изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. При направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата. Вещото лице е посочило, че прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.

Изравнителните сметки са изготвяни ежемесечно, след проведени отчети на потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, като според вещото лице същите са предавани от представителна СЕС в срок.

Други доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.

Ответникът признава, че е собственик на имота, за който ищецът претендира плащане на цената за доставена топлинна енергия, поради което и по изложените по-горе съображения съдът намира, че по делото се установява качеството му на потребтел на топлинна енергия за битови цели.

В тази връзка и с оглед на наведеното от ответника възражение, че не е подавал молба-декларация за откриване на партида, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 153, ал.1 и 6 от ЗЕ, които изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и след като сградната инсталация за топлоснобдяване на сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда, присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост, в какъвто смисъл е решение № 5 от 22.04.2010 год. на КС на РБ по к.д.№ 15/2009 год. Съгласието на даден етажен собственик за договорно обвързване с топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които за първия етажен собственик към момента на присъединяване на сградата – съгласието е обективирано при гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието е обективирано в самия придобивен акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за договорно обвързване с топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

На следващо място, установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното по делото извлечение от сметка и експертните заключения по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи се установява, че за процесния период общо дължимите се суми за главница и лихви са в размера на предявените искове.

Във връзка с възражението на ответника за неправилно изчислена сградна инсталация от вещото лице следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.дело № 1372/2016 г. на ВАС, което не е влязло в сила, тъй като е предмет на последващ инстанционен контрол от 5- чл. състав на ВАС. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори формулата по т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г., касаеща единствено ТЕ отдадена за сградна инсталация да бъде отменена, то съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила, съгласно нормата чл. 195, ал.1 от АПК, поради което и не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус през исковия период от време, отнасящи се за определяне на ТЕ отдадена за сградна инсталация.

Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70b830a0-ed88-431b-b15d-8208f603fbc4