Решение № 143 от 26.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600252 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда Рег.№ 9/13.03.2026 г. по НОХД № 1298/24 г. на Окръжен съд Варна, изцяло оправдателна по отношение на шест подсъдими, за различни престъпления, част от които извършени от всички в съучастие, а други от отделни подсъдими, както следва:

- всички подсъдими - Ю. А., М. М., М. М., П. А., А. А. и Н. М. са били оправдани по чл.269, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.270, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, - всеки от подсъдимите М. М. и П. А. е бил оправдан за две отделни престъпления по чл.131, ал.2, пр.4, съответно по т.2 и т.3 от НК, и - само подсъдимият М. М. е оправдан и за две отделни престъпления по чл.116, ал.2, пр.4, вр.чл.18, ал.1 от НК.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е счел за несъставомерни обвиненията им, че на 09.03.2021 г. в с.Синдел, област Варна:

- всичките шест подсъдими, в съучастие всеки като извършител, а П. А., 1

А. А. и Н. М. и като непълнолетни, но разбирали свойството и значението на извършеното и могли да ръководят постъпките си, употребили сила с цел да принудят органи на властта – полицейските служители И. Г. Д., Ж.Ж., Н. К., И. Д. Д., А. Д. и В. П., да не изпълнят задълженията си по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка със задържането им,

- всичките шест подсъдими, в съучастие всеки като извършител, а П. А., А. А. и Н. М. и като непълнолетни, но разбирали свойството и значението на извършеното и могли да ръководят постъпките си, противозаконно пречили на органи на властта - полицейските служители И. Г. Д., Ж.Ж., Н. К., И. Д. Д., А.

Д. и В. П., да изпълнят задълженията си по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка със задържането им,

- подсъдимият П. А., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, причинил лека телесна повреда на полицай Н. К., при изпълнение на службата му, - подсъдимият М. М. – направил два опита умишлено да умъртви всеки от полицаите В. П. и Н. К., при изпълнение на службата им, като деянията останали недовършени по независещи от него причини, и причинил средна телесна повреда на полицай И. Г. Д., при изпълнение на службата му.

Въззивното производство е по протест на прокурора от първоинстанционната прокуратура, с искане за нова, осъдителна присъда по част от първоначалните обвинения, без двата опита за убийство. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста.

Защитата, в лицето на адвокатите Д. Ч., А. А. и Т.Р., моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, искането на всеки от подсъдимите, изразено в последната им дума, е да бъдат оправдани.

Независимо от основанията и исканията, посочени от страните във въззивното производство, чл.314, ал.1 от НПК задължава настоящата инстанция да провери изцяло правилността на присъдата, като извън пределите на въззивната проверка в случая остава единствено оправдателната част по отношение на двете престъпления по чл.116, ал.2, пр.4, вр.чл.18, ал.1 от НК, която не е оспорена от държавното и частното обвинение.

При запознаване с мотивите към постановената оправдателна присъда се установява пълна липса на такива по отношение на повдигнатото срещу подсъдимия П. А. обвинение по чл.131, ал.2, пр.4, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.63, 2 ал.1 от НК, което е особено съществено процесуално нарушение и безусловно предпоставя съществуването на абсолютното отменително основание по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

Наред с това, в останалата си част, мотивите са в съществено отклонение от наложените процесуални стандарти, тъй като липсва необходимият последователен и прецизен анализ на фактите и обстоятелствата, върху които е направен решаващият извод за невиновност, а в основата на взетото решение са вложени само безкритично възприетите обяснения на подсъдимите и свидетелствата от техни близки, без дължимия коментар на съществуващите противоречия в доказателствените източници, с аргументация кое от доказателствата се кредитира, кое не, и защо. Формалността на съдържанието им, в случая е равнозначна на липсата на мотиви, на ясна и безспорна основа, която да позволи законосъобразната въззивна проверка на постановения съдебен акт.

Съществува неяснота и при формирането на правните изводи във връзка с престъплението за нанесена средна телесна повреда на полицейски орган от подсъдимия М. М., както и във връзка с двете престъпления против реда на управлението, за които са обвинени всички подсъдими в съучастие.

По повод обвинението на подсъдимия М. М. по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129 от НК, в мотивите е записано единствено, че не се установява изисквания пряк умисъл. Но след като при излагане на установените факти съдът е включил такива, които очертават елементите от обективната страна на престъпния състав /в т.ч. фактът на действително причинено телесно увреждане от съответния вид/, за да се отхвърли субективната съставомерност на деянието изцяло, съдът дължи обсъждане относно съществуването на всички предвидени в закона форми на вината. Изчерпателността на мотивите по начин, който изключва всяко съмнение по приложението на материалния закон, е гаранция за правата на страните, а такова обсъждане в проверяваните мотиви няма.

От изложеното в мотивите по повод престъпленията по чл.269 и чл.270 от НК не става ясно, защо след като съдът приема от фактическа страна, че подсъдимите са уведомени, че трябва да бъдат отведени в полицейско управление за разпити, и че след като се е пристъпило към фактическото им задържане в къщата, но те не са се подчинили, а са излезли навън и са 3 започнали да хвърлят по полицейските служители камъни, обувки и парчета дърва, същевременно от правна страна счита, че не е налице престъпно поведение. Липсва убедителна аргументация на последния извод и формирането на взетото решение не може да бъде проследено, за нуждите на въззивната проверка.

Според указанията на касационната инстанция в относимата съдебна практика, пропуските и непълнотите в мотивите на първоинстанционните присъди могат да се отстраняват от въззивната инстанция само когато допуснатите нарушения не се окачествяват като съществени, което изисква волята на решаващия съдебен орган да е достатъчно ясно обективирана. Ако мотивите страдат от съществени непълноти, такъв порок се приравнява на пълната им липса, което нарушение е особено съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК и съставлява безусловно основание за отмяна на съдебния акт.

Констатираните при настоящата проверка празноти и неясноти във вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав го определят като опорочено, тъй като остава съмнение в категоричността на изводите относно наличието или отсъствието на релевантните факти и правната им оценка. В такава хипотеза е недопустимо въззивният съд да замества липсващите мотиви, а следва да упражни правомощието си по чл.335, ал.2, вр.чл.334, т.1 от НПК, поради което и настоящият състав на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда Рег.№ 9/13.03.2026 г. по НОХД № 1298/24 г. на Окръжен съд Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5