Решение № 4531 от 27.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4531 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100508990 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6576/27.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2790/2022 г. на СРС, ГО, 161 състав е признато за установено по предявения от А. Х. С. срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че ищцата А. Х. С. не дължи на ответника „СОФИЙСКА ВОДА” АД сумата 453,21 лв. - претендирано задължение за В и К услуги за периода м. 04.2020 г. - м. 07.2020 г. по партида с клиентски № 1005305147, открита за ап. 47 в гр. София, ж.к. ****.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 131839 от 11.05.2023 г. на „Софийска вода АД“ срещу решението. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Въззиваемият А. Х. С. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Също така, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Предявен е отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо 1 ответника, че ищецът не дължи суми за В и К услуги до имот с адрес: ап. 47 в гр.

София, ж.к. ****, поради липса на облигационно отношение между страните и при условията на евентуалност поради погА.ване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че ответникът е открил служебно партида на името на ищцата без правно основание, между страните липсва облигационна връзка, защото ищцата не е нито собственик, нито вещно-правен или облигационен ползвател, поради което не е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ. Ищецът бил само обитател на процесния имот. Сочи, че сумите не се дължат поради недоставяне на услуга, също имотът не е водоснабден, а измервателните уреди не са преминали необходимите метрологични проверки и сертификати и не отговарят на ЗИзм. При условията на евентуалност се твърди процесните суми да са погасени по давност.

Сочи, че именно процесната сума от а 453,21 лв. за В и К услуги до имота се претендира от ищцата видно от справка в epay.bg. Твърди, че дори да се приеме, че в исковия период е била наемател на жилището по силата на договор за наем със собственика СО, то не е давала съгласие за откриване на партида на нейно име; задължен за сумите за В и К услуги продължава да е собственикът на жилището – СО.

В отговора си на исковата молба ответникът твърди, че ищецът има качеството потребител на ВиК услуги съгласно чл. 2, ал. 3 ОУ на дружеството и като такъв е длъжен да заплаща дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране; твърди, че А. С. е наемател на процесния имот, който е общинско жилище и е водоснабден.

П р и отрицателния установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти. Такава тежест е възложена на ответника, защото се твърди той да е титуляр на оспореното право. В тежест на ответника е да докаже основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер.

Установява се от приетите по делото доказателства, че в исковия период въззиваемата А. Х. С. е била наемател на процесния имот с адрес: ап. 47 в гр. София, ж.к. ****, до който са доставяни В и К услуги. Със заповед № 7700-1/19.01.2012 г. А.

Х. С. е настанена като наемател в процесния имот, който представлява общинско жилище. По силата на договор за наем № ДГ- 7700-1/19.01.2012 г. между А. Х. С. и СО на А. Х. С. е предоставен процесният имот за ползване. По силата на чл. 5,3 от договора наемателят А. Х. С. се е задължила да заплаща редовно на наемодателя СО наемната цена, както и консумативните разноски, сред които са и дължимите суми за доставени В и К Услуги.

Видно от издадените фактури на името на наемателя А. Х. С. служебно е разкрита партида относно имота. Не е представена по делото писмена декларация – съгласие за откриване на партида на нейно име относно процесния водоснабден имот.

Не е представена и декларация –съгласие за откриване на партида на името на наемателя от собственика на имота СО.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена, която съдът напълно кредитира, че в исковия период до имота са доставяни В и К услуги. Според заключението на вещото лице в имота е имало поставен нов водомер, надлежно пломбиран и годен за употреба, но за по-голямата част от исковия период, а именно до 31.05.2020 г., изразходваното количество вода е таксувано на „база“ за трима потребители. Считано от 01.06.2020 г. до края на исковия период са снемани показанията на водомера. Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена, която съдът напълно кредитира, че 2 сумата, предмет на иска, е начислена и дължима. Видно от писмо –справка от 05.01.2021 г. процесните суми се претендират от наемателя А. Х. С..

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. Потребителят на В и К услуги е страна по облигационно отношение относно доставяните до имота В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата доставката на В и К услуги се осъществява при публично известни общи условия.

Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ответника потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгл. чл. 2, ал. 3 ОУ потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В този случай обаче лицето по ал. 1, т.

1 на чл. 2 /или това е собственикът на имота/ се задължава солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните В и К услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие.

Правилно искът е бил уважен от районния съд поради недоказване от страна на ответника ищецът по отрицателния установителен иск да е имал в исковия период качеството потребител на В и К услуги. Обстоятелството дали ищецът е наемател на имота само по себе си не обуславя извод за съществуването на договор за доставка на В и К услуги при липсата на данни за дадено съгласие на собственика да бъде открита партида на името на наемателя. Същата е открита служебно от доставчика на В и К услугите при липса на дадено съгласие за това от собственика и от наемателя.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2017 г., ОСГК, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските. Видно от договор за правна защита и съдействие от 26.07.2023 г. на въззиваемата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като са декларирани съответните обстоятелства. Съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото и своевременно стореното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от въззивника, вкл. и при отчитане на практиката на СЕС по 3 съединени дела С-427/16 и С-428/16, е дължимо адвокатско възнаграждение в размер н а 90 лв. Следва да бъде отчетено, че размерът на иска е от 453,21 лв., както и че в хода на въззивното пр-во, приключило в едно заседание, не са ангажирани нови доказателства.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6576/27.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2790/2022 г. на СРС, ГО, 161 състав.

ОСЪЖДА „Софийска вода” АД ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат В. Ф. С. ЕГН **********, сумата от 90 лв. разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4