Решение № 203 от 22.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Стара Загора, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500355 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл.269-273 от ГПК във връзка с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД.

Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ СД-0208478/05.02.2026г. от ответника /пълнолетния български гражданин/ Г. Н. М. от гр.Г., *** против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 115/15.12.2025г. по приключеното гр.д.№ 577/2025г. по описа на РСгр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с което бил осъден да заплати на ищеца /пълнолетния български гражданин/ Н. Т. К. /от същия град/ парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. за нанесена обида и излагане на клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тях от 11.10.2024г. до окончателното изплащане на сумите, както и 1 420 лв. разноски по делото, и съответно е бил изцяло отхвърлено възражението му за прихващане в размер на 3 000 лв., представляващо парично обезщетение за нанасянето му на обида. Излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита. Счита атакуваното от него първоинстанционно Решение за напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, и моли същото да бъде изцяло отменено, като се постанови ново, изцяло позитивно за него, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си по делото пред двете съдебни инстанции. Пред настоящата въззивна съдебна инстанция няма събрани нови доказателства. Въззивникът не се е явил лично или чрез процесуален представител, не е взел становище по 1 жалбата си и не е пледирал пред въззивния ОС- Ст.Загора. Представил е предварителна писмена Защита вх.№ 8820/16.06.2026г., в която развива подробно защитните си тези относно осъдителната и съответно отхвърлителната част на атакуваното от него първоинстанционно Решение.

Има представен и нов писмен Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2026г. за пред настоящата въззивна инстанция, като претендира и разноските си по него.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№ СД-02-08-2091/05.05.2026г. от ищеца /пълнолетния български гражданин/ Н. Т. К. от гр.Г., ***, който счита оплакванията на ответника /жалбоподател/ за необосновани и недоказани, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока.

Изразява отрицателно отношение по новите доказателствени искания на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства от въззивния съд. Няма свои нови доказателствени искания във въззивното производство. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция. Не се е явил лично въззиваемия или негов процесуален представител, не е взел становище по спора и не е пледирал пред настоящия въззивен съд. Представил е писмена Молба и платежен документ за разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение на РС, с направените във в.жалба оплаквания, със становището в Отговора на въззиваемия, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, своевременно подадена, в изискуемата се законова писмена форма, от надлежна ответна страна по делото, в рамките на законовия 2- седмичен срок и против подлежащ на институционален контрол негативен за нея първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество процесната въззивна жалба на ответника и двете й части - относно частично осъдителната част против него на първоинстанционното Решение и относно изцяло отхвърлителната му част относно претенцията му за прихващане против ищеца /въззиваем/ се явява изцяло неоснователна и недоказана, поради следното :

Относно оплакването на въззивника за някакви допуснати от РС процесуални нарушения- видно от материалите на първоинстанционното дело жалбоподателят /ответник/ е бил задължен от РС да се яви лично и да даде отговор на поставените му и връчени писмено въпроси по реда на чл.176 от ГПК, което той въобще не е направил, без посочване на каквато и да уважителна фактическа и/или правна причина. Съобщението за явяването му и за заседанието е връчено редовно. Наред с това на неговият процесуален представител/адвокат/ изрично и своевременно е било указано от РС, че съгласно нормата на чл.158 от ГПК насроченото о.с.з. на 19.11.2025г. се явява краен срок за събиране на доказателства по първоинстанционното дело. И тъй като на няколко поредни о.с.з ответникът /въззивник/ не се е явил лично да даде отговор на своевременно и редовно поставените му по реда на чл.176 от 2

ГПК въпроси, и след като не са били осигурени и доведени поисканите от него и допуснати от РС свидетели. Не случайно трайната, еднопосочна и задължителна практика на ЕСПЧ е, че съдебните дела следва да се разглеждат и решават в разумен срок, което беше отразено и в с въвеждането на нормата на чл.26 от специалния закон /ЗОДОВ/. Предвид което и при извършената от въззивния съд служебна проверка се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че РС по никакъв начин не е допуснал твърдените от въззивника /ответник/ закононарушения и е постановил атакувания си съдебен акт при очевидна процесуална пасивност на ответника/въззивник/, който с процесуалното си поведение сам е нарушил правото на всяка от страните по делото на един справедлив процес в разумни срокове. Трайно се приема в практиката на съдилищата, че основанията за отлагане на делото са фактически и представляват внезапни пречки за явяване на страната или нейния процесуален представител. Още повече, че в конкретния процесен случай участието на процесуалния представител /адвокат/ на ответника /въззиваем/ в някакво международно събитие няма как да е възникнало внезапно и той то никакъв надлежен начин не е посочил в предходната си Молба за отлагане на делото удобни за него дати, които да бъдат евентуално съобразени от РС. Безспорно е в константната относима съдебна практика, че съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, като се имат предвид някакви внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват неочаквано и непредвидимо обективно/примерно природно бедствие/ или субективно/примерно внезапно заболяване/. Принципът за добросъвестност при упражняване на процесуалните права по смисъла на чл.31 от ГПК изисква съобразяване на страната с дадените от съда указания по движение на делото за разглеждането му в разумен срок по смисъла на чл.13 от ГПК при положена грижа за добро водене на процеса. Въззивният съд констатира, че в процесния случай въззивникът /ответник/ е бил редовно и своевременно призован и уведомен за насрочените открити заседания по делото и периодът между тях е очевидно достатъчно дълъг, за да организира той защитата си лично или чрез пълномощника си/адвокат/, като по делото липсват каквито и да са данни той да е бил субективно възпрепятстван за това поради болест или друго обективно обстоятелство.

Наред с това по съществото на правния спор по делото, свободата на словото е право освен на медиите и на политиците и по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение и дори провокации, защото дейността им е свързана с политическо противопоставяме, като критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много пошироки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които по принцип и изначално са изложени на показ пред журналистите и обществото. Което обаче от своя страна въобще не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от правната възможност да защитят своята репутация.

3

Възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права, като правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да. надхвърлят добрия тон. Това е в полза на обществения контрол и политическия дебат, като политиците и публичните личности следва да търпят върху себе си повече укори, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети спрямо тях.

Предвид което РС обосновано, законосъобразно и правилно е разграничил коя част от публикациите представлява обида и каква от тях представлява клевета, като очевидно и безспорно се е придържал стриктно към относимата по казуса съдебна практика, съгласно която по искове за вреди, основани твърдение за противоправно поведение, изразяващо се в отправяне на обидни и клеветнически изявления по реда на чл.45 от ЗЗД в мотивите си решаващият съд е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника /въззивник/, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по смисъла на разпоредбата на чл.39, aл.1 от КРБ.

Във връзка с горното РС напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е уважил исковете за паричното обезщетение, имайки предвид, че ответникът е публична личност и неговото публично говорене трябва да има определено ниво и да не бъде принизявано до ниската степен, безспорно установена и доказана по делото, тъй като публичните изказвания на политиците следва да отговарят на горепосочените по- високи от обикновените изисквания за законосъобразно упражняване на свободата на словото заради отговорността на осъществяваната от тях дейност, стандартът в политическото говорене следва да е по-висок и да се приравни на журналистическия. Още повече, че изявленията на политиците могат да засегнат честта и достойнството на другиго, ако съставляват верни твърдения, те не носят отговорност за причинени неимуществени вреди, но винаги и всякога изказаните от тях становища и мнения също следва да почиват на обективна основа и да не целят преднамерено уронване на достойнството на другите.

Относно евентуалната заведената част спрямо въззивното оплакване за твърдяна прекомерност на присъденото парично обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на целия претендиран размер от общо 7 000 лв.

- с оглед естеството на увреждането, обществените статути на ищеца /въззиваем/ и ответника /въззивник/, предвид естеството, тежестта и обема на увреждането, фактическите и правните последиците от него за пострадалия и за обществото, с оглед неограничената масовост на разпространението им чрез световната мрежа на Фейсбук и периода на увреждащата публична публикация /м.август 2024г./, действалата тогава в страната минимална работна заплата/МРЗ/ в размер на 933 лв. съгласно ПМС № 193/12.10.2023г., 4 публикувано в Д.в.№ 87/17.10.2023г. /считано от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. включително/ и константната съдебна практика в региона и в страната по аналогични или идентични казуси, въззивният съд счита, че присъденият изцяло претендиран размер от 7 000 лв. /приблизително 7,5 пъти тогавашната МРЗ/ се явява действително завишен, не е напълно обоснован, достатъчно справедлив, изцяло адекватен и се явява частично прекомерен по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Първото оплакване е за твърде малозначителното в случая „дерибеят - кмет…..“, но второто е достатъчно значително „Н. Т. - лъжец!....“, което съдържа и елементите и на престъпление по смисъла на българския НК и следва да се обезщети парично в значителна степен. Поради което общата присъдена парична сума в размер на изцяло уважената претендирана сума от общо 7 000 лв. в конкретния случай се явява твърде завишена и частично неоснователна по размер. Ето защо въззивният съд счита, че паричното обезщетение следва и трябва да бъде редуцирано до общата сума от 4 000 лв.