Решение № 404 от 16.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. ХАСКОВО, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500995 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХХ IХ,чл. 435 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт

С разпореждане изходящ №: 65641 / 05.ХI.2025 г. постановено по изпълнително дело№:20259290401966 на частен съдебен изпълнител

Николета Кавакова, per. № 929, Район на действие ОС-Хасково се оставя подадената от длъжника „К.“ ЕООД, ЕИК 201837593 молба с вх.№ 218831/03.11.2025 г. без уважение и се отказва прекратяването на изпълнителното дело.

Обстоятелства по обжалването

„К.“ ЕООД, ЕИК 201837593 са останали недоволни от произнасянето на ЧСИ,поради което обжалват разпореждането като неправилно и незаконосъобразно, с искане за отмяната му и прекратяване на изпълнителното производство срещу дружествоо.

Жалбоподателят сочи,че производството е образувано по искане на „МБМ Консулт инженеринг“ЕООД въз основа на обезпечителна заповед изд. на 17.Х.2025г. издадено поопределение по чгрд 936/2025г. на PC- Велинград, по която е допуснато налагане на обезпечение чрез запор на посочените банкови сметки срещу „К.“ЕООД.

1

От съдържанието на обезпечителната заповед било видно,че в началото е посочено, че се допуска обезечение на бъдещи искове на „МКБ консулт инженеринг“ЕООД, а не на молителя по изп.дело „МБМ к о н с у л т инженеринг“ЕООД.

Според жалбоподателят от това несъответствие не става ясно в полза на кого е допуснато обезпечението. Даже и посочените ЕИК да били еднакви било налице неяснота всъщност в полза на кого е възникнало вземането, предмет на обезпечението.Видно от обезпечителната заповед ..'е допуснатообезпечение на бъдеши искове против „К.“ЕООД, ЕИК 201837593,’.като понадолу било посочено,че това обезпечение е чрез налагане на запор върху банковите сметки на „К.“ЕООД с ЕИК 201345898.

Съдебния изпълнител следвало да се съобразява стриктно с изпълнителното основание, в случая с обезпечителната заповед, която да изпълни точно е следвало да наложи запор върху банковите сметка на дружеството, което е посочено в обезп.заповед, а именно „К.“ЕООД с ЕИК 201345898, а не на дружество „К.“ЕООД, ЕИК 201837593.

В жалбата се сочи,че горното води до невъзможност да се установи с точност всъщност на чии сметки следва да бъдат наложени запорите и ЧСИ следвало да откаже да изпълни обезпечителната заповед, Даже и да се приемело, че се касае за техническа грешка, тя не можела да бъде поправена от ЧСИ или пък преодоляна чрез тълкуване на обезпечителната заповед.Поправката на тази грешка следва да бъде направена само и единствено от съда, издал акта по молбд на лицето, което е инициирало обезпечителното производство.

ЧСИ наложил обезпечителни мерки извън пределите на обезпечителната заповед, което е незаконосъобразно и можело да доведе до вреди.

Жалбоподателят твърди,че обезпечителната заповед била вид властнически съдебен акт, който се издава в специално производство по обезпечение на искове/ бъдещи или вече заведени такива/, които има страни-“молител / ищец- бъдещ или настоящ/, длъжник/ бъдещ или настоящ/ и вид обезпечителни мерки. Това, че са ясни страните по правотоношението не означава, че те задължително, особено на страната, на длъжника следва да съвпадат с лицето по отношение на което се налага обезпечението, тъй като може да съществува хипотеза при която се налага запор на вземане от трето лице.

Лицата в обезпечителната заповед, вкл. и тези по отоншение на които ще бъдат налагани допуснатите обезпечителни мерки следвало да бъдат точно инидвидуализирани, като при допуснати грешки при изписване на наименование, ЕИК, представител и т.н реда за поправката им не е чрез тълкуване от страна на ЧСИ, за да прави извод, че страните по правотоношените са ясни и е безсопроно в полза на кого е издадена обезп.заповед, а тези грешки следвало да се поправят чрез производството за 2 поправка на ЯФГ в съдебния акт.

ЧСИ нямал нито правомощията, нито правото да преценя при грешки в полза на кого и спрямо кого ще прилага обезпечителната заповед. В случай ,че такива същесвуват и особено ако те са по отоншение на лицето, чийто сметки ще се запорират както в случая, следвало да откаже да приложи обезпечителната заповед, а ако вече я е приложил за прекрати прозиводството по делото.

Жалбоподателят сочи,че едно дружество се индивидуализира както с наименованието си, така и със своя ЕИК и при неправилното му посочване няма как да се прави денозначен извод за съвпадение на две дружества с различни ЕИК макар и с едни и същи наименования. Това не било и в правомощията на ЧСИ, който е обвързан както от пределите на изп.лист, така и от пределите на обезпечителната заповед и принципа за бързина не следва да взема приоритет пред принципа за точно при изпълнение на този специфичен по рода си и доста сериозен съдебен акт, каквато е обезпечителната заповед.

По представената жалба и постановеното разпореждане,обект на обжалването,ЧСИ представя мотиви.

В същите се сочи,че жалбата е допустима,но по същество неоснователна,а атакуваното разпореждане-правилно.

ЧСИ извежда,че в диспозитива на обезпечителната заповед, съдът посочил, че допуска обезпечение против „К.“ ЕООД, ЕИК 201837593, със седалище и адрес на управление в гр.*** , общ.***, обл. Хасково, ул.***, както и че обезпечителната заповед е издадена в полза на „МБМ Консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК 204057082, със седалище и адрес на управление в гр. ***, общ.*** , обл. Пазарджик, ул ***.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело било приложено и определение рег.№ 802/17.10.2025 г. на Районен съд - Велинград, IV-ти граждански състав по ч. гр. д. № 20255210100936, въз основа на което е издадена обезпечителната заповед, като от прочита му недвусмислено се установява волята на съда- както и че страните са „К.“ ЕООД, ЕИК 201837593, със седалище и адрес на управление в гр.***, общ. ***, обл. Хасково, ул.*** и „МБМ Консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК 204057082, със седалище и адрес на управление в гр.***, общ.*** , обл. Пазарджик, ул.**, както и че обезпечителната заповед е издадена в полза на „МБМ Консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК 204057082, със седалище и адрес на управление в гр. ***, общ.***, обл. Пазарджик, ул.***.

ЧСИ сочи,че следва да се вземе предвид, че длъжникът „К.“ ЕООД, ЕИК 201837593, в молбата си с вх.№ 218831/03.11.2025 г., не оспорва, че именно той е страна в правоотношенията, във връзка с които е допуснато обезпечението на бъдещите искове.

Според ЧСИ допуснатата от съда на места техническа грешка в изписването на ЕИК или наименование на някоя от страните не е съществена 3 грешка и не води до неяснота при изпълнение на обезпечителната заповед.

В процесуалния закон липсвала изрична уредба по какъв ред се обжалват действията на съдебния изпълнител в производството по налагане на обезпечителни мерки, допуснати с акт на съда. Уредената в чл.435 - чл.438 от ГПК защита срещу действията на съдебния изпълнител била насочена срещу процесуална незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. В правната теория и практиката се приемало, че по аналогия този процесуален ред следва да се приложи и по отношение на реда за обжалване на действията на съдебния изпълнител при налагане на обезпечителна мярка - запор, допусната от съда в обезпечително производство.

ЧСИ извежда и че при допуснат от съда обезпечителен запор, съдебният изпълнител действа при обвързана компетентност и няма право на преценка дали да извърши или не посоченото от съда процесуално действие, като от прочита на обезпечителната заповед и определението на съда, въз основа на която е издадена тя, ясно може да бъде преценена действителната воля на съда, въпреки допуснатите на места технически грешки, които не са съществени.

ЧСИ извежда и че основанията за прекратяване на изпълнителното производство били изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК, като сред тях не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство поради допуснати технически грешки в изписването на наименование или ЕИК на някоя от страните, които са несъществени и не водят до неяснота при изпълнение на волята на съда.

Правни съображения

Представената жалба е действие на активно легититимирана страна по упражняване на законово субективно право за защита на засегнат неин интерес,позитивно правно уредено в чл.435 ал.II т.6 от ГПК.

Отказът на съдебния изпълнител да прекрати по искане на длъжника на изпълнителното производство е обжалваемо действие от страна на длъжника.Заявеното за защита субективно право от жалбоподателят обаче не съществува,което предпоставя и неоснователност на представената жалба.

Изпълнителното дело № 20259290401966 е образувано на 23.10.2025 г. по молба на взискателя „МБМ Консулт инженеринг“ ЕООД, въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 17.10.2025 г. от Районен съд - Велинград на основание съдебно определение по ЧГД № 936 от 2025 г. на този съд с която съдът допуска обезпечение на основание чл. 390, ал. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК искове на „МКБ Консулт инженеринг" ЕООД с ЕИК 204057082, седалище и адрес на управление гр. ***, против „К." ЕООД ,ЕИК 201837593, седалище и адрес на управление гр. ***, с правно основание чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 22 112,78 лв., представляваща неразплатено договорно възнаграждение, преобразувано неустойка и 3 466,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2024 г. до 20.08.2025 г., чрез налагане на обезпечителна мярка "запор" 4 върху банковите сметки на „К.“ ЕООД, с ЕИК: 201345898 в банките територията на Република България, а именно: Инвестбенк АД, Банка ДСК АД, Уникредит Булбанк АД, Юробанк България АД, Обединена Българска Банка АД, Кей Би Си Банк България АД. Първа Инвестиционна Банка АД, Централна Кооперативна Банка АД, Алианц Банк България АД, БългароАмериканска Кредитна Банка АД, Ти Би Ай Банк ЕАД, Про Кредит Банк България ЕАД, Интернешънъл Асет Банка АД, Търговска Банка Д АД, Токуда Банк АД, Тексим Банка АД, Общинска Банка АД, до размера на цената на бъдещите искове, а именно 25 578.85 лв.“.

По изпълнителното дело е наложен запор на банковите сметки на длъжника „К.“ ЕООД, ЕИК 201837593 в „Юробанк България“ АД за сумата от 25 578.85 лв.

Видно от отговор с вх. № 217071/28.Х.2025 г. от банката наличността по сметката на длъжника не е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума.

Съобщението за образувано изпълнително дело с изх.№ 63206/23.10.2025 г. до длъжника е връчено на 27.10.2025 г. на управителя на дружеството - К.З.К.

На 03.11.2025 г. е постъпила молба от длъжника с вх.№ 218831/03.11.2025 г., с която същият е поискал прекратяване на изпълнителното дело, т.к. в обезпечителната заповед на места е допусната техническа грешка в изписването на наименованието на взискателя и в ЕИК на длъжника.

Молбата е изпратена за сведение и становище на взискателя, като е постъпила молба от взискателя с вх.№ 219538/04.11.2025 г, с която същият възразява срещу молбата на длъжника.

Представената жалба е неоснователна.Издадената обезпечителна заповед обвързва изцяло с обективираното в нея властническо разпореждане съдебния изпълнител,което същият по силата на законовите си функции е длъжен да изпълни.Същият не може по-никакъв начин да тълкува волеизявлението на съда,действа при обвързана компетентност,като правомощията му се очертават и действията му се определят само и единствено от диспозитивната част на обезпечителната заповед.В диспозитивната част на същата ясно са посочени страните по обезпечениетокредитор и длъжник,обезпечителната мярка-запор на банкови сметки на длъжника в конкретно изброени банки,както и каква е целта на обезпечението.

Невъзможността да се изпълни обезпечителна заповед би била налице само ако същата очевидно е толкова неясна,че не може да се изведе същността на властническото разпореждане на съда и неговите субективни и обективни предели,което съдебния изпълнител поради това и не може да осъществи.Настоящия случай обаче не е такъв.