Решение № 2 от 04.01.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№2 гр. К., 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20235510100156 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 31.08.2022г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. И. К. за сумата от 117.65 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 18.02 лв. от 15.09.2020г. до 09.08.2022г., както и сумата за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021г. в размер на 31.92 лв. главница и мораторна лихва за забава в размер на 6.50 лв. от 31.08.2019г. до 09.08.2022г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. С разпореждане по ч.гр.д.№286/2022г. по описа на Районен съд - К. искането му било уважено и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от на 21.12.2022г. заповедният съд му указал, че може да предяви иск относно вземането си срещу А. И. К. в едномесечен срок. Заявява, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ 1 за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от “Т. С.” ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “М.” са влезли в сила. В раздел IX от ОУ заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение” чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не били заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и не е заплатил задължението си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределениес “Б.“ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – “Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки и сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържала във валидните за периода Общи условия, където в чл.22, ал.2, било инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна 2 енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на услугата. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формирала съгласно чл.36 от Общите условия, а редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определяли от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявявали по подходящ начин на клиентите. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. И. К., че дължи на „Т. С.“ ЕАД сумите: 117.65 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 18.02 лв. от 15.09.2020г. до 09.08.2022г., 31.92 лв. главница за дялово разпределение за периода 07.2019 г. до 04.2021г., 6.50 лв. мораторна лихва за забава от 31.08.2019г. до 09.08.2022г., ведно със законната лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

В отговор на исковата молба, подаден срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба. Заявява, че с преводно нареждане от * г. е заплатил доброволно сумата от 179 лв., представляваща задълженията му към ищцовото дружество, а именно: претендираната главница в размер на 117.65 лв. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., мораторна лихва за забава в размер на 18.02 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., сумата за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г. в размер на 31.92 лв. главница и 6.50 лв. мораторна лихва за забава от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Сочи, че преводното нареждане за извършеното плащане е било приложено и към възражението по чл.414 от ГПК. Следвало да се има предвид и това, че посочените суми са платени доброволно /дори и заплатената сума е в по-голям размер от процесната/ и то преди да получи заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2686/2022 г. по описа на PC-К., което е било видно от връченото му съобщение на 07.12.2022 г. Заявява, че по отношение на тези суми производството е приключило с извършеното плащане и исковата молба по чл.422 ГПК била неоснователна и производството следвало да бъде прекратено и претендира съдебни разноски.

В случай, че съдът не прекрати производството като недопустимо, моли да бъдат отхвърлени изцяло исковете, като неоснователни и недоказани поради извършеното плащане, както и тъй като не е дал повод за завеждане на делото да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски в производството.

Третото лице помагач страната на ищеца- “Б.“ ООД, редовно призовано, не е взело становище по предявените искове.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№2686/2022 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от “Т. С.“ ЕАД заявление е издадена заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. И.

К . , с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес гр.К., ***, за сумите:

117.65 лева главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.; 18.02 лева лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г. и законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2022 г. до изплащане на 3 вземането, 31.92 лева главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г., 6.50 лева лихва за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г. и законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и 75.00 лева разноски по делото, като вземанията произтичат о т доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., 1000, ***, инсталация *** . Заповедта е връчена на длъжника на 07.12.2022 г., като на 08.12.2022 г. е подадено възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, а на 21.12.2022 г. на заявителя е връчено разпореждане №4953*** г. по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът “Т. С.“ ЕАД е търговско дружество, с предмет на дейност: производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги, обслужващи основните дейности.

От заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г. на К.Б.- Нотариус рег.№*** на НК, с район на действие РС-С. се установява, че ответникът е собственик на апартамент, находящ се в гр.С., ***, на втория надпартерен етаж със застроена площ 149 кв.м., ведно с принадлежащите му зимнично и таванско помещения и на гараж **, находящ се в гр.С., *** във вътрешния двор на сградата, на партера на кота 0 със застроена площ 22.44 кв.м.

По делото са приети и неоспорени заверени копия на Договор №*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, Протокол от ***г. на общото събрание на собствениците /възложители/ на адрес гр.С., ***, потребители на топлинна енергия от Т. С., ведно със списък на собственици /възложители/, съобщение към фактура №*** г. за отчетен период 01.05.2019 г.-30.04.2020 г., съобщение към фактура №*** г. за отчетен период 01.05.2020 г.-30.04.2021 г., 2 бр. издадени кредитни известия към фактурите, извлечение към фактури за абонат ***,

Удостоверение изх.№***г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД на клиенти в гр.С. /л.35 -36 на делото/.

Съгласно приетото заверено копие на преводно нареждане уник.рег.

№*** от * г., 13:42 и справка за изчисляване на законна лихва, неоспорени, ответникът е превел по банкова сметка на ищеца в “О.“ АД сумата от 179 лв., с посочено основание за плащане: такса за топлинна енергия 05.19-04.21; *** А. К..

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на вземането му, тъй като срещу издадената по ч.гр.д.

№2686/2022 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. По силата на чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен на 01.09.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Безспорно ищецът е топлопреносно дружество, а от 2013 г. ответникът е собственик на недвижимите вещи, за които не се спори, че в периода 4 м.05.2019 г. - м.04.2021 г. са топлоснабдявани, че сградата - етажна собственост, в която се намират вещите е присъединена към топлопреносната мрежа и е въведена система за дялово разпределение на потребената топлоенергия чрез избор на фирма "Б." ООД.