Решение № 106 от 16.04.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Сливница, 16.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Св. В. при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. В. Административно наказателно дело № 20231890200131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. В. Б., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0005031/17.01.2023 г., издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на Министерство на транспорта.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц. и адв. Н.а, които поддържат жалбата.

Въззиваемата страна- директора на РД „Автомобилна администрация“София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподателят работел по силата на трудов договор № 1196 от 18.05.2022 г. при работодателя „Унитрейд БГ“ ООД на длъжност шофьор.

На 07.12.2022 г., около 11:20 часа на автомагистрала Европа, около 500 м. преди разклона за с. Петърч, Г. Г. Д. и неговият колега свидетелят Г. Л. Н.

1

– инспектори при РД „АА“-София спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № ***, собственост на фирма „Унитрейд Бг “, който се движел с посока към гр. София.

Жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари /стъкло/ за собствена сметка. В хода на проверката свидетел ят установил, че водачът на товарния автомобил не носел трудов договор или заверено извлечение от него, от което да се вижда името на работодателя дата на сключване и срок на договора.

Актосъставителят Г. Г. Д. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Г. Л. Н., съставил акт за установяване на административно нарушение № 331918/07.12.2022 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия жалбоподателят не направил възражения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение директорът на РД „Автомобилна администрация”-София е издадал и атакуваното наказателно постановление № 42-0005031 от 17.01.2023 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Г. Л. Н. , както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 331918/07.12.2022 г., договор за наем от 01.06.2021 г., свидетелство за регистрация част 1, трудов договор № № 1196 от 18.05.2022 г., длъжностна характеристика, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., заповед № 7 от 16.01.2023 г.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът извърши преценка на показанията на свидетеля и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелият е очевидец на нарушението и пред съда излага възприетите от него и релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетеля кореспондира с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни 2 доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява от части основателна, поради следните съображения:

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

При съставяне на АУАН, респективно при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди /.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на 3 нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал товарен автомобил и е извършвал превоз за собствена сметка и при проверка от контролните органи не е представил трудов договор с работодателя. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка.

Съгласно посочената разпоредба при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът.

Съобразно легалното определение на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗАвтП "превоз на товари за собствена сметка" е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

От събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил и е превозвал товар за собствена сметка. По делото се установи, че при поискване от контролните органи жалбоподателят не е представил заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът /документ по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г./. Следователно по делото се установява извършеното нарушение.

По наказанието:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал.

1, т. 1 от ЗАвП, която предвижда наказание от 2000 лева за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено 4 копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. В случая при поискване от контролните органи жалбоподателят не е представил документ по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. и затова приложимата санкционна разпоредба е именно тази на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, а не чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП /така решение № 302 от 19.04.2017 г. по к.а.н.д. № 77/2017 г. на Административен съд – София-област/.

По тези съображения съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъде наложено определеното в абсолютен размер наказание глоба от 100 лева за констатираното нарушение, което при установените еднакви обстоятелства следва да бъде приложена санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП /с каквото правомощие съдът разполага съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС/. Поради изложеното НП следва да бъде изменено в тази част като бъде приложена санционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП и бъде определено по-благоприятното за дееца административно наказание глоба от 100 лева.