Решение № 18586 от 12.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18586 гр. София, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110*846 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу З. Б. А., ЕГН ********** за сумата от 3132,74 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. до имот на адрес: гр. София, ул.“ Д*“ № 5, ет.3, апартамент, аб.№*38, ведно със законна лихва от 17.06.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, за сумата от 359,87 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2021 г, за сумата от 70,22 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.06.2021г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 12,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.07.2018г. – 10.05.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34673/2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват.

Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните, както и стойността на доставената в имота топлинна енергия. Направено е позоваване на нарушение на нормата на чл.62 ЗЗП. Не били представени доказателства относно размера на вземането за услуга дялово разпределение.

Относно акцесорното вземане за лихва се възразява, че липсват доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца, поради което не било доказано, че е изпаднал в забава. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том X* дело № 5729/92г. от 20.04.1992г. се установява, че процесният имот е дарен в полза на ответницата от майка й М.Н. А., като дарителката е запазила пожизнено право на ползване върху имота. При направена справка в НБД „Население“ се установява, че дарителката е починала на 06.12.2014г. По делото няма твърдения, нито данни след придобиване на имота ответницата да се е разпореждала с правото на собственост върху имота или на друго основание да е загубила това право. Със смъртта на вещния ползвател М. А. вещното право на ползване върху имота е погасено (чл.59, ал.1 ЗС).

Предвид изложеното ответницата е клиент на ТЕ – арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

От заключението по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Вещото лице е установило, че през процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление, като в жилището са били монтирани 6 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили. През процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на закона в областта на енергетиката. Потребелението на топла вода е отчитано на база реален отчет на 1 бр. технически изправен водомер за топла вода.

От заключението се установява, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал редовно, на всеки две календарни години, на метрологични проверки за техническата му изправност и екслоатационна годност, като конкретните свидетелства за метрологични проверки са описани в заключението (стр. 3 от заключението).

Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 3124,77 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 3164,37 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за възстановяване в размер на 39,60 лева.

Неоснователно е възражението, че е налице нарушение на Закона за защита на потребителите, след като не е доказано ответницата изрично да е заявила искане да бъде доставяна топлинна 2 енергия в имота, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на чл.62, ал.2 ЗЗП. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Плащания на задълженията не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Ирелевантно е възражението, че по делото не са представени доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца, защото това изискване за изпадането на клиентът на ТЕ в забава е приложимо съгласно Общи условия, които са действали преди процесния период.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година, то за процесния период ответникът е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху неплатената главница, възлиза на сумата от 358,95 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.

По възражението за погасителна давност :

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 3

17.06.2021г., (чл.422, ал.1 ГПК), поради което от настъпване на изискуемостта на най – старото претендирано задължение – това за м.05.2018г., не е изтекла тригодишната погасителна давност.

При това възражението за погасителна давност е неоснователно.

От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 3124,77 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до сумата от 358,95 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.