Решение № 1263 от 11.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4608/2022
- Вид
- Решение № 1263
- Подписан
- 11.03.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.113 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.383 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 т.4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл.25 ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1263 гр. София, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100104608 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата К. Д. Й. твърди, че на 11.08.2020г. е претърпяла ПТП, в резултат на което е получила телесни увреждания, болки и страдания. Направила е и разходи за лечение и възстановяване. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а.“Ауди“ А3 Д. Н. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Предявила е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да й плати търсеното обезщетение.
Предявява срещу ответника иск за търпени неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 50 000лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на застрахователната претенция, иск за търпени имуществени вреди в размер на 330,98лв. – разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва от датата на завеждане на застрахователната претенция. Претендира и разноските по делото. В хода на съдебното производство ищцата увеличи размера на иска на имуществени вреди на 410,98лв.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС.
Счита, че ищцата има вина за настъпване на ПТП. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като твърди, че при ограничена видимост ищцата се е движела по пътното платно , навлязла е внезапно на пътното платно, изскочила е между спрели автомобили и е нарушила чл.113 ал.1 от ЗДвП.
Отделно твърди, че пострадалата е попаднала в опасната зона на автомобила и ударът с водача е бил непредотвратим. Отделно твърди, че *******ието за водача е било случайно по см. на НК. Оспорва твърдените неимуществени вреди, техния интензитет, проявление.
Моли съда да отхвърли иска за неимуществени вреди, евентуално да го намали, като приеме съпричиняване от 70%. Оспорва иска за имущсествени вреди, като твърди, че същите не са били необходими с оглед на проведеното на ищцата лечение. Моли съда да намали обезщетението по този иск с процента съпричиняване. Оспорва исковете за лихва за забава.
Счита, че не дължи лихва за забава, тъй като ищцата не е представила всички доказателства 1 към застрахователната си претенция, респ. ответникът не е изпаднал в забава.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение от 9.02.2022г. по НОХД № 15203/2021г. на СРС, НО, 110 с-в е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което Д. Н. Д. от гр.София, ЕГН ********** се е признала за виновна в това, че на 11.08.2020 г., около 18:30 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. №*******, по пътното платно на ул.“Свето Преображение“, с посока на движение от ул.“Филип Аврамов“ към бул.Ал.Малинов“, приближавайки към пешеходна пътека пред бл.328 в ж.к.“Младост-3“, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 от ППЗДвП, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва:
-чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-чл.116 от ЗДвП: „Водачът., на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците....;
-чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснала пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка К. Д. Й., ЕГН **********, реализирала пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на пешеходката К. Д. Й., изразяваща се в счупване на втора предноходилна кост на лявото стъпало с отток и хаметом на лявото стъпало, наложило поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45 дни и реализиращо критериите на медико- биологичния признак: ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок повече от 30 дни, като *******ието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Присъдата на наказателния съд относно извършването на *******ието, противоправността му и виновността на дееца е задължителна за настоящия граждански съд, който разглежда последиците от противоправното поведение - арг. чл.300 от ГПК. Според чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Предвид наличието на влязла в сила присъда /споразумение/ по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно тези три обстоятелства, различни от изводите в присъдата /споразумението/.
Присъдата на наказателния съд не ограничава гражданския съд да установи евентуално противоправно поведение на пострадалия, в случай на наведено възражение за съпричиняване от ответника / в този смисъл и решение по н. д. № 41/81 ОСНК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския съд досежно:
1. Съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия, освен ако то представлява елемент от състава на престъплението; 2. Размера на присъдените имуществени и неимуществени вреди на пострадалите лица, но само ако съпричиняването не е елемент на престъпния състав. Тези въпроси може да се пререшават отново от гражданския съд, който не е обвързан от разрешаването им с влязлата в сила присъда“/.
Ответникът е повдигнал възражение за съпричиняване, и по-конкретно твърди, че при ограничена видимост ищцата се е движела по пътното платно, навлязла е внезапно на пътното платно, изскочила е между спрели автомобили, попаднала е в опасната зона на автомобила и ударът с водача е бил непредотвратим. Във връзка с установяването на твърдяното съпричиняване ответникът е поискал събиране на гласни доказателства и изслушване на съдебна автотехническа експертиза, която съдът е допуснал.
Виновният водач на увреждащият автомобил Ауди, Д. Н. Д., установява, че се е 2 движела по бул.“Св.Преображение“, късно след обяд, към 18.30ч. Било м.август и слънцето светело силно и ниско, заслепявало й очите. Двете й деца, на 4г., били в автомобила.
Свидетелката се движела с ниска скорост, тъй като по пътя имало много „легнали полицаи“ и пешеходни пътеки. Спомня си, че след като минала „легнал полицай“ децата й изпищели.
Тя се обърнала за миг назад към тях, озовала се на пешеходната пътека и бутнала кучето на ищцата. Кучето било вързано на повод и се движело на метър пред пешеходката.
Свидетелката спряла и изчакала ищцата, която хукнала да гони кучето си. Спомня си, че по улицата имало видимост, но отдясно били паркирали автомобили и имало само една лента за движение. Ищцата пресичала отдясно наляво. След като ищцата се върнала с кучето си, свидетелката видяла по крака й драскотина. Попитала я дали й има нещо на нея и на кучето, ищцата отговорила отрицателно, разменили си телефоните и свидетелката си тръгнала. След 2 часа по телефона й се обадили от СДВР за да й съобщят , че е напуснала мястото на произшествието, едва от тях разбрала, че пешеходката имала увреждания.
Съгласно заключението на вещото лице автоексперт, преди да предприеме пресичане на ул. „Свето Преображение“ пострадалата пешеходка е имала възможност да забележи приближаващия я л.а. Ауди от лявата й страна. Тя се е намирала върху тротоара на улицата и е имала възможност да прекрати пресичането на платното за движение и да предотврати настъпването на удара от автомобила и ПТП.
Вещото лице пояснява, че в момента на съприкосновението между л.а. Ауди и пострадалата пешеходка, тя се е намирала от дясната страна на автомобила. Реализирал се е слаб приплъзващ удар за автомобила между двамата участника в ПТП. Телесното увреждане на пострадалата пешеходка се е реализирало от преминаване на предна дясна гума на автомобила върху ходилото на левия й крак. Видими щети по автомобила, вследствие на удара, не са установени. Мястото на удара между л.а. Ауди и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на ул. „Свето Преображение”, е на около 3,5 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и е настъпил върху лявата пътна лента по посоката на процесния автомобил и върху обособената пешеходна пътека. Според вещото лице скоростта на движение на л.а. Ауди в момента на удара с пешеходката и преди настъпването на ПТП, е била около 20 км/ч. Скоростта на движение на пострадалата пешеходка преди настъпването на удара е била около 4,9 км/ч за спокоен ход или 1,4 м/сек.
Вещото лице дава заключение, че водачът на л.а. Ауди, движещ се съ*******рост 20 км/ч е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пострадалата пешеходка за моментът на първата възможност да забележи воденото от нея куче, движещо се на около 1 м. пред нея.
Съдът възприема заключението на вещото лице автоексперт, което не е оспорено от страните, кредитира и показанията на св.Д., които не са в противоречие с изводите на автотехническата експертиза. Дали ищцата е бягала да намери кучето си и е изглеждало за свидетелката, че не е пострадала няма значение и съдът не обсъжда в тази част показанията й. Причинената на ищцата от ПТП средна телесна повреда е установена с влязла в сила присъда /споразумение/, която е задължителна в тази си част за настоящия съд.
Във връзка с въведените от ответника възражения следва да се посочи, че нито от показанията на св.Д., нито от заключението на експертизата се установява ищцата да се имала поведение, което да е допринесло за настъпване на противоправния резултат.
Съпричиняване по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпване на увреждането – както за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (ППВС № 17/1963г.). В случая се установи, че ищцата се е движела по пешеходна пътека, като пред нея на метър разстояние се е движел нейния домашен любимец. На 3,5м. след началото на пешеходната пътека е настъпил удара между ищцата и увреждащия автомобил, управляван от св.Д.. Не се установи твърдението на ответника ищцата да се е движела по пътното платно, да е навлязла внезапно на пътното платно, да е изскочила между спрели автомобили, или да е попаднала в опасната зона на автомобила и ударът с водача е 3 бил непредотвратим. Вещото лице автоексперт е категоричен, че водачът на л.а. Ауди, св.Д., която се е движела съ*******рост около 20 км/ч, е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Още повече, че на метър разстояние преди ищцата се е движело куче, което е могло да бъде възприето. В момента, в който водачът св.Д. е могла да възприеме кучето и след него ищцата, тя се е обърнала назад, за да види децата си, без да предприеме спиране на автомобила. Продължила е движението на автомобила, без да гледа напред и се е лишила от възможността да възприеме ищцата, която вече се е движела по пешеходната пътека и е била изминала поне 3м. от началото й. Вярно е, че дясното платно е било заето с паркирали автомобили, които са ограничавали видимостта на водача отдясно. С оглед обаче на това обстоятелство, водачът св.Д. е следвало да прояви особено внимание и дори да спре пред пешеходната пътека в случай, че няма видимост дали отдясно се движат пешеходци. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно на специално очертана пешеходна пътека е абсолютно, като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП - да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не навлизат внезапно или да пресичат платното за движение при ограничена видимост /така ТР по т.д.№2/2016г. на ОСНК, ВКС/.
Разпечатката съдържа 32 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70b4642b-1492-4b21-b44b-90b3b3fa490d