Решение № 62 от 17.11.2021, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 320/2021
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 17.11.2021
- В сила
- 17.11.2021
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за българските лични документи
- чл. 80 т. 5 · Закон за българските лични документи
- чл.84 · Закон за българските лични документи
- чл. 80 т. 5 · Закон за българските личните документи – ЗБЛД
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Ботевград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Недко Ц. Петров като разгледа докладваното от Недко Ц. Петров Административно наказателно дело № 20211810200320 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СЛ. С. СЛ., ЕГН ********** срещу наказателно постановление /НП/ № 467/06.11.2020г., издадено от началник РУ П., при ОДМВР- София, с което на основание чл. 80 т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
С жалбата се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично.
Въззиваемата страна- РУ П., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.07.2020г. около 09.15 часа в обл. София, общ. П., с. Д., ул. „Х.Г.
№** при осъществена полицейска проверка на лицето С.С., същият не е представил поискан от полицейския служител български документ за самоличност. След направена справка по ЕГН в служебен таблет РСОД е 1 установена самоличността на жалбоподателя и на същият е съставен акт за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
АУАН №467/06.07.2020г. е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя от мл. инспектор Д. П. Д..
Актът е предявен за запознаване на жалбоподателя, като последният го е подписал без възражения.
Няма данни за постъпили писмени възражения в законоустановения 3дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН №467/06.07.2020г. е издадено процесното НП № 467/06.11.2020г. с което на СЛ. С. СЛ. е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от административно-наказателната преписка, АУАН №467/06.07.2020г., НП № 467/06.11.2020г., длъжностна характеристика за длъжност- началник група, длъжностна характеристика за длъжност- младши автоконтрольор I I - I степен, Заповед №8121з-515/14.05.2018г., справка отговор от ОДМВР- Търговище, справка отговор от РУ П., АУАН серия GA № 159571/06.07.2020г. и показанията на свидетелите Д. П. Д. - актосъставител и ПЛ. ИВ. В. - свидетел по акта.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7- дневен срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, до родово и местно компетентен съд, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушение, водещи до отмяна на последното само на това основание и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
АУАН е съставен от оправомощено лице. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗБЛД нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на 2 следните ведомства: Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната. Въз основа на съставените актове ръководителите на тези ведомства или упълномощените от тях длъжностни лица издават НП. Съгласно горецитираната разпоредба, както и видно от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. и длъжностни характеристики АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните функции.
Така съставения АУАН№467/06.07.2020г. отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН.
АУАН е бил предявен и подписан от нарушителя като в 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
НП№467/06.11.2020г. е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН, съдържащо изискуемите се от чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Налице е и съответствие между словесното и цифрово описание на нарушението в АУАН, и това в НП.
Съгласно чл. 6 от ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Санкционната норма на чл. 80 предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 50 до 300 лева на лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.
В процесния случай безспорно се доказва, чрез писмените и гласните доказателствени средства, че лицето С.С. не е представило български личен документ - лична карта или СУМПС при поискване от полицейски служител.
По този начин нарушението е описани словесно и цифрово в съставения АУАН, а по- късно и в издаденото въз основа на него НП. С поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 6 ЗБЛД, тъй като на процесните дата и място, при поискване от страна на полицай, не е представил никакъв документ за самоличност. Няма спор, че полицейските служители са компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 6 от закона.
Разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД е категорична, че гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Действително в цитираната разпоредба не е 3 посочено как и по какъв начин следва да стане това, но от своя страна в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 т ЗБЛД е посочено, че „документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни”, както и че „самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон”.
Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби сочи, че законодателят е въвел задължение за гражданите да удостоверяват своята самоличност пред компетентните длъжностни лица чрез документи за самоличност, респ. чрез други документи- заместващи или документи изрично посочени в закон за тази цел. Нарушението се потвърждава и от служебно изискания и приложен по делото АУАН серия GA № 159571/06.07.2020г., който е съставен на жалбоподателя в деня на нарушението, за това, че същият не носи и не представя свидетелство за управление на МПС от съответната категория.
Нарушението на чл. 6 ЗБЛД е формално, поради което е и без значение причината, поради която нарушителя не е предоставил на контролните органи документ за самоличност.
С оглед на изложеното съдът намира, че с поведението си жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото е знаел, че следва да носи и представи документ за самоличност, когато бъде поискан от компетентни длъжностни лица.
Поради изложеното съдът намира, че така описаното нарушение отговаря на нарушаване задължението по чл. 6 от ЗБЛД, същото е съставомерно от обективна и субективна страна.
По отношение на санкцията в размер на 50 лв. наложена на основание в чл. 80, ал. 5 от ЗБЛД , същата е в минимално предвидения от закона размер и не подлежи на изменение.
Няма основание и за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като е установено, че жалбоподателят е извършил и други административни нарушения – по Закона за движението по пътищата.
4
По разноските:
При този изход на спора на административно наказващия орган не се дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Ботевградски районен съд, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 467/06.11.2020г., издадено от началник РУ П., при ОДМВР- София, с което на СЛ. С. СЛ., ЕГН **********, на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5