Решение № 756 от 25.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000503174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 311/17.08.2023 г., постановено по гр. д. № 254/2021 г. по описа на ОС-Кюстендил, е отхвърлен предявеният иск от И. Г. М., В. Д.

М. и „БЪЛГАРИЯ М“ ЕООД срещу „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА

КРЕДИТНА БАНКСА“ АД, иск с правно основание чл.439 ГПК – за признаване да установено, че ипотечното право, учредено в полза на „БАКБ“ АД с нотариален акт № 126, том II, рег. № 4393, дело № 126/2005 г., нотариален акт № 155, том I, рег. № 2600, дело № 155/2006 г. на Д. С., рег. № *** на НК, не съществува поради погасяване по давност на претендираните от банката вземания във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 61/2013 г. по договор за банков кредит от 17.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, 8 507, 59 лв. – разноски за платена държавна такса, 4 703, 79 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за чието събиране е образувано изпълнително дело № 20137420400074 по описа на ЧСИ В. А., с район на действие ОС – Кюстендил, като неоснователен.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците И. Г. М., В. Д. М. и „БЪЛГАРИЯ М“ ЕООД, с която го обжалват изцяло. Излагат съображение, че обжалваното решение е неправилно. Вместо да приложи разпоредбата на чл.494, ал.2 ГПК съдебният изпълнител е продължил насрочването на поредица от публични продани. Решаващият съд не е обсъдил доводите им в тази насока, а по делото не са ангажирани доказателства за спазване на срока за отправяне на искане за извършване на 1 нова публична продан. Поддържа, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 27.10.2017 г. Решаващият съд не е обсъдил и това възражение на ищците, въпреки че прекратяването на изпълнителното производство има значение за давностните срокове, както и не е направил анализ на извършените изпълнителни действия. Неправилно съдът е приел, че В. М. няма качеството потребител, тъй като кредитът бил предназначен за ремонт и разширяване на хотела, в нарушение на Директива 93/13 ЕИО. С молба – уточнение вх. № 966/21.02.2023 г. са заявили основанието за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Поддържат, че ипотекарният длъжник В. М. е потребител и се ползва със закрилата на ЗЗП и не е обвързана с дейността на дружеството – длъжник. Постановената заповед за изпълнение несе ползва със сила на пресъдено нещо – страните не са участвали в съдебното производство и не са изложили своите твърдения и оспорвания. Заповедта за изпълнение не съдържа никакви мотиви, не е извършена проверка относно неравноправност на клаузи от договора.

Ипотекираният имот съставлява съпружеска имуществена общност и не е свързана с дейността на дружеството, което управлява имота като семеен хотел – не е управител на дружеството длъжник, няма трудов договор с него.

След като лицето действа извън търговската си дейност, същото не следва да се третира като търговец, въпреки функционалните връзки. Поддържа, че ищцата не е търговец и има качеството на ипотекарен длъжник, поради което е потребител. С оглед на това е отправени искане към съда да се произнесе във връзка с неравноправния характер на клаузи от сключения договор с ответника. Ищцата не е подписала анекс № 1 и № 6 и е отпаднала обезпечителната функция на поръчителя във връзка с преструктуриране на банковия кредит. Неправилно решаващия съд е отрекъл качеството й на потребител. Поддържа, че претендираните от ответника вземания са погасени по давност. Тъй като изпълнителното производство е прекратено на 27.10.2020 г., извършените изпълнителни действия след този момент се обезсилват с обратна сила и не прекъсват давностните срокове. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „БЪБГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че съобщението на съдебния изпълнител, изпратено на 27.10.2015 г., че проведената публична продан на недвижимия имот и движимите вещи, обявена на 09.09.2015 г. от 24.10.2015 г. до 26.10.2015 г. е нестанала, е получено от банката на 30.10.2015 г. В законоустановения едноседмичен срок – на 06.11.2015 г. е изпратил молба до съдебния изпълнител по пощата за насрочване на нова публична продан. Това известие е доставено на 09.11.2015 г. Едноседмичният срок следва да се изчисли от момента на връчване на съобщението, а не от момента на изпращането му. от ангажираното по делото изпълнително производство е установено, че за периода 26.04.2013 г. – 16.06.2021 г. са проведени 20 публични продани, които са обявени за нестанали, а банката своевременно е подавала молба за насрочване на нова публична продан. По делото не е доказано наличието на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като са налице множество 2 процесуални действия в хода на изпълнението, всяко от което прекъсва давността. Решаващият съд е приел, че не е налице пречка за разглеждане неравноправния характер на клаузи от договора за банков кредит и след стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и е разгледал възражението на ищците. Решаващият съд е констатирал, че се касае за абсолютна търговска сделка, а В. М. е поръчител и ипотекарен длъжник по търговски договор, поради което същата няма качеството потребител и не се ползва от потребителска защита. Процесният договор за кредит от 17.10.2005 г. е сключен с цел рефинансиране на кредит, предоставен на дружеството за ремонт и разширяване на хотел и за плащане на таксата за управление на кредита. В качеството си на поръчители и ипотекарни длъжници ищците – физически лица могат да противопоставят на банката единствено възраженията, които е могъл да противопостави длъжника, на основание чл.142 ЗЗД и чл.151 ЗЗД. В случая кредитополучателят е търговец, порази което посочените ищци не могат да противопоставят на банката възражения за неравноправност на клаузи от сключения договор. Ищецът И. М. е управител и едноличен собственик на дружеството – длъжник „България М“ ЕООД, а В. М. е негова съпруга и съсобственик на семейния хотел, за ремонта на който е взет кредита и който служи като обезпечение та банката. Същите заедно стопанисват хотела, като В. М. се намира в тесни професионални и функционални връзка с дейността и управлението на дружеството – кредитополучател, поради което е пряко заинтересована то целевото разходване на средствата. По делото не се твърди и не се доказва за какви други интереси извън рамките на търговската и професионална дейност са използвани средствата по кредита и в частност от ищцата В. М.. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

ОС - Кюстендил е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищците твърдят, че по ч. гр. д. № 61/2013 г. по описа на РС-Кюстендил е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за следните суми:217 493, 04 евро – главница по договор за банков кредит от 17.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането; 8 507, 59 лв. – разноски за платена държавна такса и 4 703, 79 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С молба от 14.03.2013 г. ответникът е образувал изпълнително дело № 2013742040074 по описа на ЧСИ В. А. – А., рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС-Кюстендил. На 18.04.2013 г. получили покана за доброволно изпълнение, с която са уведомени за наложения запор на банкови сметки и е насрочен опис за 26.04.2013 г. на ипотекирания в полза на банката имот. Във връзка с постановената заповед за изпълнение не са депозирали възражение и не се е развило исково производство по реда на чл.422 ГПК. Първата публична продан е насрочена от 22.07.2013 г. до 22.08.2013 г. , но същата била обявена за нестанала. Втората публична продан, насрочена за 12.11.2013 г. – 12.12.2013 г. също била обявена за нестанала, както и следващата насрочена публична продан. С молба от 21.05.2014 г. взискателят поискал спиране на изпълнителното производство, а 3 въз основа на молба от 11.08.2015 г. производството е било възобновено. За периода 24.09.2015 г. – 26.10.2015 г. е насрочена отново публична продан. С връчено на 30.10.2015 г. писмо съдебният изпълнител е уведомил взискателя, че публичната продан е нестанала. В едноседмичния срок, считано от 27.10.2015 г. взискателят не е поискал насрочване на нова публична продан, а е сторил това с молба от 09.11.2015 г., извън срока по чл.494, ал.2 ГПК.

Твърдят, че последното валидно изпълнително действие е осъществено на 26.10.2015 г., когато публичната продан е била обявена за нестанала. На основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено.

Предвид обстоятелството, че не е проведено исково производство, нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение в случая. Вземането на банката, произтичащо от договора за банков кредит, е обезпечено с договорна ипотека № 126, том II, рег. № 4393, дело № 126/2005 г. и договорна ипотека № 155, том I, рег. № 2600, дело № 155/2006 г., като ищците И. и В. М. са ипотекарни длъжници. За тях е налице правен интерес да установяват, че гаранционно обезпечителната функция на ипотеката е отпаднала, след установяване, че претендираното вземане е погасено по давност. Предмет на договорната ипотека от 2005 г. е УПИ с площ 459 кв. м.у съставляващ УПИ V-6916, 6917 в кв. „ЦГЧ“, с посочени граници, заедно с изградената в завършен вид в имота хотелска част от триетажна масивна сграда с мансарден етаж, със ЗП от 208, 4 5кв. м. и РЗП 1 190, 45 кв. м. Хотелската част е разположена на първи, партерен етаж, втори етаж, трети етаж и мансарден етаж, с описани в исковата молба помещения. С анекс № 1 от 11.05.2006 г. договорът за банков кредит КН-2 от 17.10.2005 г. е увеличен с 41 000 евро и отново е учредена ипотека през 2006 г. въз основа на заявеното считат, че изпълняемото право на ответника във връзка с издадената в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 61/2013 г. на Рс-Кюстендил са погасени по давност на основание чл.110 ЗЗД и чл.111 ЗЗД. Това обуславя правния интерес на ипотекарните длъжници да установят, че на това основание не съществува ипотечно право на банката във връзка учредените ипотеки,посочени по – горе. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че във връзка с издаден срещу ищцовото дружество изпълнителен лист по ч. гр. д. № 61/2013 г. на РС - Кюдтендил, въз основа на който е образувано изп. д № 20137420400074 на ЧСИ В. А. с район на действие ОС-Кюстендил са недължими поради погасяването им по давност и на това основание сне съществува ипотечно право на банката по отношение на ипотекираните от ищците И. Г. М. и В. Д. М. имоти, като постанови заличаването им. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително производство за принудително събиране на сумите. Оспорва твърдението на ищците, че недвижимият имот е следвало да бъде освободен от изпълнение поради несвоевременно направено искане от страна на взискателя за извършване на изпълнително действие.