Определение № 3730 от 31.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3730 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20261100900320 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от П. Ц. А. в качеството му на председател на СО ЦГМ срещу „Съюз на транспортните синдикати в България“ (СТСБ) искове, които уточнени с молба от 27.03.2026г. са заявени и обосновани, както следва: 1.) Главен иск по чл.124 ГПК за установяване нищожност на решенията на Съюзния съвет на СТСБ, обективирани в протокол от проведено събрание на 15.01.2026г. по т. 2 – освобождаване на членове на УС на СТСБ и избор на нови, по т.3 – вземане на решение за броя на членовете на финансово-контролна комисия (ФКК), по т.7 – обсъждане и вземане на решение за свикване на извънреден конгрес, и т.8 – разни, като невзети, евентуално като взети от нелегитимен орган; 2.) Евентуален иск по чл.25, ал.6 вр. с ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на горепосочените решения, като незаконосъобразни и противоуставни.

В исковата молба ищецът твърди, че Синдикална организация ЦГМ е член на СТСБ, поради което има правен интерес да обжалва горепосочените решения и заявява, че същите са незаконосъобразни, тъй като са налице пороци относно реда за свикване и провеждане на Общото събрание, а именно: поканата за провеждане на Съюзния съвет (Общо събрание) е била обявена в ДВ, без отразяване, че събранието ще бъде закрито, както било посочено в индивидуалната покана до членовете на СТСБ; материалите за събранието били предоставени по-малко от 48 часа преди него, като началният час бил променен едва с уведомление от 13.01.2026г.; в деня на провеждане на събранието офисът на ответника бил заключен и не е било възможно депозирането на относими за събранието документи от членове на СТСБ; в деня и часа на събранието на мястото на провеждането му достъпът бил ограничен, като не били допуснати поканени експерти; дневният ред не е бил гласуван на събранието; не е било проведено гласуване, поради продължителни спорове по точките от предварително обявения дневен ред, довело до неясно и непроверимо гласуване, оставило впечатление, че решения не са били приемани; резултатите от гласуването са били обявени без преброяване; участниците не отговарят на нормативно установените правила за брой на делегатите, излъчени от определена синдикална организация;

1 недопускане до участие на легитимно избрани делегати; участие на делегати от организации, които не са били членове на СТСБ. Счита, че не е ясно дали са спазени правилата за кворум и мнозинство при взимане на решенията, обективирани в протокола. Сочи, че в гласуването при избор на членове на УС са участвали и избраните лица, което е в разрез с правилата. Същевременно друг участник – В.С., е присъствал на заседанието, но не е положил подпис в списъка на присъстващите, което също е от значение при преценката за наличие на кворум и мнозинство, съответно за верността на резултатите от гласуването. Намира, че решението по т.2 от дневния ред е в противоречие с принципа да се гласува по номинация, тъй като новоизбраните членове са били гласувани ан блок. При условията на евентуалност и с оглед изложените твърдения счита, че не може да се приеме, че на събранието е била формирана валидна воля на колективния орган, поради което решенията са нищожни, тъй като в протокола от 15.01.2026г. са обективирани решения на СС на СТСБ, които не са били взети, евентуално са били взети от нелегитимен орган, поради ненадлежен персонален състав на същия, евентуално са отменяеми, поради противоречието им на закона и устава.

Ответникът оспорва исковете. Заявява, че свикването и провеждането на събранието е осъществено при спазване на правилата на закона и устава, съответно че решенията са взети с необходимото мнозинство при участие на надлежно легитимирани представители на синдикалните организации – членове на СТСБ. Прави искане за спиране на настоящото производство до решаването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 832/2026г. на СГС, спорът по който се явявал преюдициален на настоящото дело, доколкото предмет на посоченото търговско дело е оспорване от страна на П. А. на заличаването му като член на УС на СТСБ.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл.140, ал.3 ГПК, намира следното:

Исковете са недопустими.

Правилата на чл.19-32 от ЗЮЛНЦ, даващи уредба на сдруженията с нестопанска цел, не са приложими по отношение на юридически лица от друг вид - политически партии, вероизповедания, читалища и синдикални организации. Това се отнася и за уреденото в чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ право на искова защита на членовете на сдруженията срещу решения на техните органи – така §2, ал. 1 ЗЮЛНЦ и Решение № 829 от 01.11.2007г. по т.д. №440/2007г. на ВКС, II ТО; Решение № 100/01.07.2014г. по т.д.№ 4369/2013г. на ВКС, II ТО, и др. Статутът на тези лица, съдържанието и защитата на членствените правоотношения и защитата им са предмет на регулиране от други закони, като по отношение на синдикалните организации приложение намират разпоредбите на чл. 33 – 49 КТ. Кодексът на труда обаче не регламентира право на иск на членовете на синдикална организация за отмяна на решения на върховния й орган, в който смисъл са заявените с петитума искания към съда. Не е възможно и прилагането по аналогия на текстовете на ЗЮЛНЦ (така Определение №79 от 14.02.2020г. по ч.т.д.

№3002/2019г. на ВКС, I ТО).

В случай, че права и законни интереси на членове на синдикална организация са нарушени от незаконосъобразни или противоуставни решения на органи на синдикалната организация правото им на съдебна защита може да бъде упражнено по реда чл. 604 ГПК.

Наред с това, видно от Устава на СТСБ и конкретно чл.20 от него върховен орган на СТСБ е Конгресът. Същата разпоредба сочи, че това е Общото събрание на 2 юридическото лице по смисъла, вложен в чл.24 от ЗЮЛНЦ. Именно Конгресът има правомощия за отменя решения на другите органи, включително на Съюзния съвет по чл.23, т.3 от Устава (избиране и освобождаване на членове на УС), когато същите противоречат на закона или устава. При това положение и зачитане на правните норми от общ порядък решенията на СС на СТСБ са оспоряеми не по съдебен ред, а именно пред Конгреса на СТСБ, което прави исковете недопустими и на това основание.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 20575/13.02.2026г., подадена от П. Ц. А. в качеството му на председател на СО ЦГМ срещу „Съюз на транспортните синдикати в България“ (СТСБ) за установяване нищожност, евентуално за отмяна на решения на Съюзния съвет на СТСБ от 15.01.2026г., като незаконосъобразни и противоуставни, и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 320/2026г. на СГС, ТО, VІ-11 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните, както следва:

На ищеца – чрез адв.Д. П., ведно с препис от отговора на ответника;

На ответника – чрез адв.Р.Ж..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3