Решение № 177 от 07.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20245001000104 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№39093/19.12.2023 г., подадена от Я. В. К., чрез адв. П. К., срещу Решение №435/15.11.2023 г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „З.а.д. "О**З.““АД, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над 10 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, настъпило на 18.08.2021 г., по вина на М.А.С., като водач на лек автомобил марка „Б**“, модел „**“, с рег.№ **, в който ищецът е пътувал като пътник. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради определяне на изключително занижен размер на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, което е несправедливо и не съответства на съдебната практика по сходни случаи. Съдът не е ценил част от доказателствата по делото, касаещи получените от пострадалия увреждания. Формално е прието, че получената от ищеца респирационна пневмония е в причинна връзка с настъпилото ПТП на 18.08.2021 г., но при определяне на размера на обезщетението това увреждане не е взето предвид. Оспорената от ищеца СМЕ, изготвена от д-р Х., е изготвена на базата на медицински документи, които не са приобщени в доказателствения материал по делото /рентгенография от 02.10.2023 г./, което не позволява преценка на обективността на експертното заключение. Допуснато е съществено процесуално нарушение, като не е уважено направеното от ищеца искане за назначаване на повторна СМЕ, която да бъде 1 изготвена от друго вещо лице – пулмолог, тъй като е налице противоречие между заключението на СМЕ, изготвена от д-р Х., и заключението на в.л. Ш. и амбулаторния лист от прегледа на ищеца на 25.10.2021 г., при който са отразени „Други интерстициални белодробни болести с фиброза“. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, от които се установява, че ищецът е получил множество наранявания в областта на главата и цялото тяло. В резултат от допуснати процесуални нарушения от съда са останали неизяснени релевантни към спора въпроси относно получените увреждания, което е довело до неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение. Съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди – макар формално да е маркирал част от критериите за прилагане на чл.52 от ЗЗД, не е съобразил в достатъчна степен конкретните факти. Приетата КСМАТЕ в медицинската й част установява настъпилото мозъчно сътресение, проявени дихателни нарушения, установена аспирационна пневмония, и настъпилото усложнение – фиброза. Според експертизата, неправилното лекуване на аспирационната пневмония е можело да доведе до тежки усложнения с фатален изход. В конкретния случай, получената от ищеца висококвалифицирана медицинска помощ и приложената агресивна медикаментозна терапия е превъзмогнала съществуваща опасност за живота на пострадалия Я. К., но след проведеното лечение не е напълно възстановена функцията на белия дроб – развила се е фиброза в интерстициума на белите дробове, която се проявява в болки в гръдния кош, интермитентна кашлица с гноевидна секреция, обща отпадналост, като е възможно ищецът да получава и задух при физически натоварвания.

Настоява се съдът да не кредитира СМЕ, изготвена от д-р Х., поради необосноваността й. От събраните гласни доказателства непротиворечиво се установява, че ищецът към настоящия момент все още не е напълно възстановен и не може да се грижи за себе си, след инцидента за дълго време е бил лишен от обичайния си динамичен начин на живот. При така установените болки и страдания на ищеца, определеният от съда размер на обезщетението е занижен, и не е съобразен със съдебната практика по сходни случаи, както и с действащите застрахователни лимити. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част изцяло, и присъждане в полза на ищеца на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от още 30 000 лв. – до пълния претендиран размер от 40 000 лв. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, с Определение №627/20.06.2022 г. по т.д.№325/2022 г. на ПОС /на л. 46/ жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което въззивната жалба е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№1608/16.01.2024 г., подаден от „З.а.д.

"О**-З.““АД, чрез адв. Н. Ш.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната 2 жалба. Наведените оплаквания за занижен размер на обезщетението, който не съответства на съдебната практика и за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни – съдът в съответствие със събраните по делото доказателства и установените по делото факти е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Неоснователно е оплакването, че съдът не е взел предвид получените наранявания в областта на главата, тялото и крайниците на ищеца, тъй като такива наранявания не са описани както в представената епикриза за хоспитализацията на ищеца, нито в представеното медицинко удостоверение №*** г., което установява претърпяна от ищеца лека телесна повреда. Оплакванията, че съдът не е взел предвид получената от ищеца респирационна пневмония също са неоснователни – в постановения съдебен акт се приема настъпването на това увреждане, но не се кредитира заключението на д-р Ш. относно констатацията, че при ищеца след инцидента се е развила фиброза, като усложнение от пневмонията. Неоснователно се твърди, че съдът не е съобразил събраните гласни доказателства във връзка с нараняванията в областта на главата и крайниците – съдът е обсъдил тези показания, но не ги е кредитирал, като е изложил съображенията си за това. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба за настъпили множество травматични увреждания, дълъг възстановителен период, влошено състояние на белите дробове и развита фиброзна тъкан, за влошено качество на живот на пострадалия – тези твърдения са останали недоказани в процеса. Установено е, че проведеното болнично лечение е продължило 12 дни, не са настъпили усложнения, ищецът е изписан в добро здравословно състояние, няма данни за настъпили усложнения след дехоспитализацията, при проведения личен преглед на ищеца от в.л. Х. на 02.10.2023 г. не се установяват данни за активно белодробно заболяване – т.е. настъпило е пълно възстановяване от белодробната инфекция. Претърпяното мозъчно сътресение е най-леката черепно-мозъчна травма, като симптомите й преминават за няколко дни без остатъчни посттравматични явления.

Наведените твърдения за влошено психическо състояние, нужда от системна помощ, не кореспондират с установените факти. Неоснователно е оплакването, че обезщетението не е съобразено със застрахователните лимити – определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществените вреди в размер на 10 000 лв. е адекватно по размер, и ще овъзмезди изцяло претърпените от ищеца болки и страдания. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, като се потвърди решението на първостепенния съд в обжалваната част. Заявява се искане за присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.

При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по предявен иск от и срещу процесуално легитимирани страни, след депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим съдебен акт в обжалваната част. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

3

По правилността на решението в обжалваната част, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 18.08.2021 г. около 03:00 ч., при десен завой на път ***, третото лице М.А.С., като водач на лек автомобил марка „Б**“, модел „**“, рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над автомобила, вследствие на което последният самокатастрофирал – при десен завой напуснал пътното платно и се преобърнал по таван в крайпътен канал. По време на произшествието ищецът пътувал в превозното средство като пътник, и получил травматични увреждания – контузия на главата, . Във връзка с пътния инцидент на водача на автомобила бил съставен АУАН серия *, №*** г.

Решението на първостепенния съд е влязло в сила в осъдителната му част, с която е уважен изцяло предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 153 лв., както и с която е уважен частично до размера от 10 000 лв. искът за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като необжалвано в тези части. С влязлата в сила част от първостепенния съдебен акт е формирана сила на пресъдено нещо между страните по факта на настъпването на процесното ПТП по вина на водача на автомобила, механизма на ПТП, качеството на ищеца на пострадало лице от същото ПТП, наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на водача за претърпените в резултат на произшествието вреди. С формираната СПН е установено между страните също, че в пряка причинна връзка с процесния инцидент ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, и аспирационна пневмония в резултат от аспириране на замърсена канална вода по време на произшествието. С формираната СПН от влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт, е отречено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради което това релевирано от ответника защитно възражение също е извън обхвата на въззивната проверка.

Предявената от ищеца акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху дължимите обезщетения, е била предявена за периода с начална дата от 25.08.2021 г., но първостепенният съд е определил по-късна начална дата на периода, за който е присъдена законна лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди – 21.12.2021 г., т.е. от датата на предявяване на застрахователната претенция на ищеца пред застрахователя. В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца, поради което в тази част също е формирана между страните сила на пресъдено нещо досежно началната дата на периода, за който се дължи от ответника законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

Пред настоящата инстанция се спори за наличието на част от претендираните увреждания, а именно – множество наранявания по глава, тяло, крайници, гръден кош, както и относно наличие на последвало усложнение в резултат от аспирационната пневмония – фиброзни изменения на белодробната тъкан, относно обема, интензивността и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания във връзка с процесното ПТП, и за размера на 4 справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди над присъдения размер от 10 000 лв., до предявения размер от 40 000 лв.