Решение № 33 от 16.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Перник, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Илиана Кр. И. като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20251720100198 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Сити Кеш“ ООД, чрез законния представител, срещу А. Ц. Г., с която ищцовото дружество моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на 1500,00 лв. - главница по Договор за паричен заем № ********* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – ********* г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********* г. по описа на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № ********* г. при общи условия, въз основа на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата 1500,00 лева, която кредитополучателят се задължил да върне на месечни погасителни вноски в срок до 25.09.2023 г. Подробно описва процедурата по сключване на договора в сайта на заемодателя – https://credirect.bg. Твърди се, че ответникът не е върнал дължимите суми и изпаднал в забава.

С оглед на изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, което обуславя правния интерес за кредитора от предявяване на настоящия иск. Ищецът претендира присъждане на присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е допозиран писмен отговор от ответника, в който предявения иск се оспорва като неоснователен. Заявява, че претендираните суми са изцяло изплатени от него на различни вноски.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото исково производство е положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК при постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за паричен заем, сключен с ответника. Настоящото производство има за цел да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че по заявление на „Сити Кеш“ ООД е издадена заповед за изпълнение № ****/ ********* г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС – Перник срещу А. Ц. Г. за сумите:

1500,00 лева – главница по Договор за паричен заем № ***************** г., 602,28 лева – възнаградителна лихва за периода ***************** г., 1101,87 лева – законна лихва за забава за периода ********* г. – ********* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, и са присъдени разноски в производството: 64,08 лева – държавна такса, и 23,23 лева – юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от заявлението.

Издадената заповед за изпълнение е връчена лично на длъжника на 15.11.2024 г. и същият е депозирал възражение срещу заповедта на ********* г. - в срока по чл. 414 ГПК.

С разпореждане, връчено на заявителя на 17.12.2024 г., му е указано в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си. На 16.01.2025 г. - в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, от заявителя „Сити Кеш“ ООД е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по издадената заповед по чл. 410 ГПК за сумата 1500,00 лева, представляваща дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № ********* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С определение № 316/ 25.01.2025 г., на основание чл. 415, ал. 5 ГПК 2 съдът в заповедното производство е обезсилил заповедта за изпълнение по чл.

410 в частта, с която е разпоредено длъжникът А. Ц. Г. да заплати на заявителя „Сити Кеш“ ООД сумите: 602,28 лева – възнаградителна лихва за периода ***************** г., и 1101,87 лева – законна лихва за забава за периода ********* г. – ********* г., и производството е прекратено в тази част.

Предвид изложеното, предметът на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При служебна проверка за наличие на специалните процесуални предпоставки за допустимост на производството, извършена в съответствие със задължителните разяснения, дадени в т. 10, б. „а“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът констатира, че възражението по чл. 414 ГПК и установителния иск по чл. 422 ГПК са депозирани в срок.

По основателността на предявените искове:

Основателността на предявения иск, с оглед и на възраженията на ответника, се обуславя от наличието на следните материални предпоставки, установяването на които е в тежест на ищеца: 1. съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника въз основа на договор за паричен заем, сключен от разстояние и при общи условия; 2. реално извършено предоставяне на заемната сума на заемополучателя, и 3. настъпване на изискуемостта на задължението за връщане на кредита.

С оглед възраженията на ответника за изпълнение на задължението за връщане на заемната сума, в негова тежест е да наведе доказателства за твърденията си.

От представения по делото Договор за паричен заем № ********* г., се установява, че на 24.03.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен от разстояние договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави в собственост на заемополучателя сумата 1500,00 лева, а заемополучателят се е задължил да върне сумата съгласно условията по договора в срок до 25.09.2023 г. на 18 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 47,99%.

По делото е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно заключението на вещото лице главницата в размер на 1500,00 лева е усвоена от кредитополучателя, като сумата е преведена на 24.03.2022 г. от наредител „Сити Кеш“ ООД чрез системата за електронни плащания ePay.bg съгласно разписка за извършено плащане с № ***************** г. Вещото лице посочва, че по договора не са извършвани плащания на дължимите от ответника вноски.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно дадено и безпристрастно.

Ответникът не сочи доказателства във връзка с подлежащите на доказване факти и обстоятелства.

От изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, е 3 предоставил на последния паричен заем в размер на 1500,00 лева, като ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на сумата в предвидените в договора срокове (падеж на последната вноска – 25.09.2023 г.), следователно е изпаднал в забава, с което е настъпила и изискуемостта по кредита.

По горните съображения съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.

По разноските:

Ищецът е претендирал своевременно направените по делото разноски и такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски за държавна такса в размер на 30,00 лева /изчислена съответно на необезсилената част от заповедта/ и юрисконсулство възнаграждение в размер на 23,23 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в ред., ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) съразмерно на уважената част от заявлението.

В исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, като направените разноски включват 30,00 лева държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.), като се взе предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 срещу А. Ц. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че в отношенията между страните ответникът дължи на „Сити Кеш“ ООД сума в размер на 766,94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента/, равняваща се на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева - главница по Договор за паричен заем № ********* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – ********* г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 4 задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС – Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ц. Г., ЕГН ********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 сума в размер на 168,73 евро /сто шестдесет и осем евро и 73 евроцента/, равняваща се на 330,00 /триста и тридесет/ лева - разноски по установителния иск, сторени в настоящото производство, както и сума в размер на 27,22 евро /двадесет и седем евро и 22 евроцента/, равняваща се на 53,23 лева /петдесет и три лева и 23 ст./ разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № ********* г. по описа на РС – Перник да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5