Решение № 245 от 13.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. С.З., 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500287 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. Й. Т. от гр. С.З., против Решение под № 321 от 08.04.2024г. постановено по гр.дело с № 951/2022г. по описа на Районен съд С.З..

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Намира същото, че е постановено при грубо нарушаване на закона и се явява недопустимо.

Счита, че неправилно районният съд е приел молбата от въззиваемата с искане на основание чл.247 от ГПК, за да бъдат присъдени и лихвите по издръжката на малолетното дете за минало време. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел, че е налице очевидна фактическа грешка и вместо да насочи въззиваемата за промяна на основанието, съдът е приел искането за предявено по чл.250 от ГПК. Счита, че текстът на чл.250 от ГПК съдържа един преклузивен срок и след изтичането на този месечен срок, подадените молби за допълване на решението са недопустими.

Моли съда да отмени постановеното решение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, които са в размер на 25 лв. държавна такса.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна М. Г. К. от с. Е., общ.С.З., чрез пълномощника си адв.В. А. от АК – С.З., в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. Намира доводите 1 изложени в жалбата за неоснователни, като излага подробни съображения по оплакванията в нея.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.143, ал.1 от СК и чл.149 от СК.

Безспорно е, че с Решение под № 321 от 08.04.2024г. постановено по гр.дело № 951/2022г. по описа на Районен съд С.З., постановено по реда на чл.250 от ГПК /на практика допълнително Решение по смисъла на същата законова разпоредба/, първостепенният РС – С.З. е допълнил на основание чл.250 от ГПК диспозитива на Решението под № 454 от 30.05.2022 г. по гр. дело № 951/2022 г. по описа на Районен съд - С.З., както следва:

Осъдил е ответника Т. Й. Т. да заплати на малолетния си син Й. Т., чрез неговата майка и законен представител М. Г. законната лихва върху присъдената издръжка от 2000 лева за минало време, считано от 10.03.2022 год. /датата на подаване на ИМ в съда/.

При така установеното въззивният съд достига до следните правни изводи:

Решението на първоинстанционния съд се явява процесуално недопустимо, тъй като е постановено по непредявена молба по реда на чл.250 от ГПК, като редовната молба на ищците, с която е биле сезиран, е била по реда на чл.247 от ГПК с предмет поправка на ОФГ в първоначалното Решение на РС-С.З..

Исковата молба на ищците е за определянето на първоначална издръжка, така и за такава за минало време, е претендирана ведно със законната лихва.

Порокътна първоинстанционното съдебно Решение се изразява в произнасяне по искане, с което съдът не е бил сезиран, т.к. се е произнесъл не по предявената молба с правно основание чл.247 от ГПК, а по непредявена такава с правно основание чл.250 от ГПК.

Става въпрос за две съвсем различни производства, с различен предмет и процесуални предпоставки за допустимост и основателност.

Изложеното по горе, прави обжалваното първоинстанционно съдебното решение процесуално недопустимо и като такова същото следва да бъде изцяло обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от същия състав на съда с указания и произнасянето на първоинстанционния съд да бъде по реда на предявената от ищците допълнителна молба с правно основание чл.247 от ГПК. Освен това искането на ищцата е за поправка на ОФГ в първоначалното Решение на РС-С.З., само касателно законната лихва за минало време, а РС се е произнесъл на практика по законната лихва за в бъдеще време, т.е. отново по искане, което не е предявено и то за друга сума, различна от присъдената издръжка от 200 лева.

2

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, ч е следва да постанови съдебен акт, като обезсили обжалваното РЕШЕНИЕ под № 321 от 08.04.2024г. постановено по гр.дело № 951/2022г. по описа на Районен съд С.З., и върне делото за ново разглеждане от същия състав на първоинстанционния съд, при което е необходимо да бъдат изпълнени и указанията на въззивния съд, дадени по-горе в обстоятелствената част на настоящото въззивно съдебно Решение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение под № 321 от 08.04.2024г. постановено по гр.дело с № 951/2022г. по описа на Районен съд С.З., поради процесуална недопустимост на същото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – С.З. за ново разглеждане и произнасяне от същия състав на съда, съобразно задължителните указания по делото, дадени в обстоятелствената част на настоящото Решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3