Определение № 6805 от 19.05.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

П Р О Т О К О Л гр. Варна, 19.05.2020 г.

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през 2020 г. в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: И. Д.

При участието на секретаря А. А. сложи за разглеждане гр. дело № 20618 по описа за 2019 г., докладвано от съдията.

На именното повикване в 10,45 часа се явиха:

Ищецът „Е.Т.К.“

ЕООД, редовно уведомен по телефона, не се явява, представлява се от адв. В. И., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Н.К.Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

М.П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

СЪДЪТ констатира, че няма данни дали ответникът е редовно призован.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Не възразявам. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора, като даде възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба във връзка с депозирания от ответника писмен отговор, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

АДВ. И.: Поддържам исковата молба.

АДВ. П.:

Госпожо Председател, с ищецът проведохме разговори и постигнахме спогодба. Същата е обективирана в отговора на исковата молба. Носим проект на спогодба, който е одобрен от страните и предлагаме процеса да продължи със спогодба, която да бъде приема и одобрена.

АДВ. И.: Съгласен съм. Имаме подготвена молба, проект за спогодба и спогодба.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл. 146 от ГПК, пристъпи към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, в смисъла, в който е докладван с определение № 4569/25.03.2020 г.

С ИСКОВАТА МОЛБА ищецът по делото „Е.т.к.“ ЕООД е предявил против ответника Н.К.Н. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща главницата на дадена му в заем сума по силата на сключен договор за паричен заем от дата 16.08.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№ 9994/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Заявява, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по силата на договор за паричен заем за сума в размер на 5 000 лева, сключен на 16.08.2018 г. Твърди, че посочената сума е предадена на ответника в деня на сключване на договора, както и че заемателят се е задължил да върне сумата на заемателя в срок до

16.12.2018 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил поетото задължение и не е върнал процесната сума, както и че предприетите от ищцовото дружество опити за разрешаване на спора по извънсъдебен ред са останали безрезултатни. Във връзка с неизправността на заемополучателя ищецът предявил заявление по реда на чл.

410 от ГПК пред PC - Варна за събиране вземането, по което било образувано ч.гр.дело № 9994 от 2019 г. на 51-ви състав по описа на Районен съд - Варна. В полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В срока за отговор ответникът подал възражение, съдържащо твърдения, че е осъществил частично плащане, както и че не е дал повод с поведението си да бъде предявявано вземането на ищеца по съдебен ред. В исковата молба се изразява становище за неоснователност на възражението за недължимост на направените разноски по заповедното производство, тъй като в сключения договор за заем страните са определили падеж и дата, на която е следвало да се осъществи връщането на заема и допълнителна покана за връщането на претендираната сума не се изисква. Оспорват се като несъстоятелни и възраженията за направено частично плащане на задълженията по договора за заем, като се изтъква, че възражението на длъжника по реда на чл.

414 от ГПК не съдържа информация или банково извлечение, доказващо надлежно плащане на дължими суми. Изтъква се, че предвид депозираното възражение от ответника в хода на заповедното производство, за дружеството е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Съобразно изложеното ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски. С исковата молба представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.К.Н., чрез пълномощника си адв. М.П., е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че признава предявения иск за основателен. Изразява намерение да погаси задължението си в срок, посочен от ищеца, като предлага постигането на споразумение с ищцовата страна.

Възнамерява до датата на съдебното заседание да предложи проект на такова споразумение. Моли съда да постанови решение при признание на иска, като се вземе предвид и изразеното съгласие за сключване на спогодба за погасяване на задължението.

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предвид извършеното признание на иска следва да се укаже на ищеца, че има възможност да заяви дали желае постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.

В случай, че ищецът не желае постановяване на решение при признание на иска, разпределение на доказателствената тежест ще бъде извършено в първото открито съдебно заседание.

Съдът предостави по реда на чл. 146, ал. 3 от ГПК възможност на страните да изразят становище по доклада и дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия във връзка с указанията.

АДВ. И.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. П.: Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ докладва служебно изисканото ЧГД № 9994/2019 г. по описа на ВРС, 51 състав.

АДВ. И.: Да се приеме.

АДВ. П.: Да се приеме.

СЪДЪТ с оглед изразеното становище от процесуалните представители на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен обективирания в Определение №

4569/25.03.2020 г. проект за доклад на делото.

СЪДЪТ като взе предвид, че с определението си от 25.03.2020 г. е допуснал до приемане представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, намира че същите следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Ето защо и на основание чл.146, ал.4 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И

ПРИЛАГА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените със сезиращата го искова молба преписи от документи:

Договор за паричен заем от 16.08.2018 г.

ПРИЕМА И

ПРИЛАГА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО служебно изисканото ЧГД № 9994/2019 г. по описа на ВРС, 51 състав.

ПРИЕМА И

ПРИЛАГА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените в днешно съдебно заседание молба, проекто-спогодба и подписана от страните спогодба.

АДВ: И.: Молим постигнатата спогодба да бъде одобрена.

АДВ. П.: Поддържаме постигнатата спогодба. Моля, съдът да я одобри.

СЪДЪТ докладва постъпила на 19.02.2020 година молба, в която е обективирана постигната между страните спогодба в следния смисъл:

1. „Е.Т.К.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя на Дружеството Д. В. З., чрез адв. В. И. И.– Адвокат към Варненска адвокатска колегия, с личен номер ** от Единния регистър на адвокатите в Република България, с адрес за кореспонденция и получаване на съдебни книжа: гр. В., редовно упълномощен от Управителя на Дружеството наричано за краткост

ПЪРВА С.

И

2. Н.К.Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез адв.М.В.П.,***, личен номер ***, редовно упълномощен от Страната с всички права да го представлява, наричан за краткост ВТОРА С., се сключи настоящата спогодба, с която страните се съгласяват да решат чрез взаимни отстъпки възникналия между тях спор, предмет на гр.дело № 20618/2019 год. по описа 17 състав при Варненски районен съд.

След като страните взеха предвид следните обстоятелства:

1. На 16.08.2018 г. между Първата страна като ЗАЕМОДАТЕЛ и В. страна като ЗАЕМАЕЛ е сключен договор за паричен заем за сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, която сума е предадена на В. страна в деня на сключване на горепосочения договор и която сума е следвало да се върне на ЗАЕМАТЕЛЯ в срок до 16.12.2018 г. (шестнадесети декември две хиляди и осемнадесета година), която сума не е заплатена и към настоящия момент.