Решение № 2483 от 31.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2483 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330112403 по описа за 2022 година

Производството е по установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Б. Л. Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р..., ул.“Т......... М. М., със съдебен адрес: гр. П...., бул.“П..... ш............. в исковата си молба против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от С.... Я....... и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК.......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от И. Ш., моли съда, да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №........... сключен с „Кредисимо” ЕАД, като в условия на евентуалност иска клаузата на чл.4, т.1 от договор за потребителски кредит № ........... да бъде прогласена за нищожна, както и да прогласи нищожността на Договор за поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като противоречащи на изискванията на ЗПК и ЗЗД.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от С..... Я...... предявява срещу ищеца Б. Л. Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р...., ул.“Т........... М. М., със съдебен адрес: гр. П....... бул.“П.... ш.................. насрещен иск, като иска от съда, да го осъди да му заплати 3 395,28 лева, от които 672,20 лева падежирала и 2 723,08 лева предсрочна главница, ведно със законна лихва върху главницата от дата на исковата молба. В условия на евентуалност ищецът да бъде осъден да върне чистата стойност на кредита в размер на 3 1

395,28 лева, ведно със законна лихва върху главницата от дата на исковата молба, на основание чл. 23 от ЗПК.

Ищецът твърди, че сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №......... както и с „Ай Тръст“ ЕООД – договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г.

Съгласно договорът за кредит ищецът следвало да върне сумата от 5 019,73 лева, при получена в такава в заем - 3000 лева, при ГПР от 48%, при ГЛП от 39,85 %, на 24 вноски.

Съгласно чл.4.1 от договора ищецът следвало да сключи с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит, за което следвало да заплати възнаграждение в размер на 3 141,41 лева.

Счита договорът за потребителски кредит за нищожен на основание чл.22 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагането на лихвения процент, дали същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Нарушение имало и на т.11 от същата разпоредба. Сочи, че дължимата главница, договорна лихва и такса гарант следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Не било ясно дали възнаграждението за поръчителство било включено в ГПР. Не ставало ясно какво точно е включено в него, с което се счита, че е нарушено изискването и на т.10. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит. Следвало да бъде посочено не само цифрово какъв е годишния процент от общия размер на предоставения заем представлява ГПР, но и всички разходи, които заемателят е следвало да направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Счита, че заплащането на сумата по договор за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, доколкото сключването на този договор е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без който последният не можело да бъде сключен. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като със заплащането на допълнителните разходи по договор за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че с договора за поръчителство не се целяло реално обезпечение на договор за кредит, а допълнително оскъпяване на същия, с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК.

В условията на евентуалност, счита клаузата на чл.4, ал.1 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договор за поръчителство за нищожна. Въз основа на тази клауза ищецът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит, което водело до нарушение на добрите нрави. Възнаграждението по договор за поръчителство било в размер на 80% от отпуснатата сума. Клаузата на чл.4 нарушавала и изискванията на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Счита сключения договор за поръчителство от ...... с „Ай Тръст“ ЕООД за нищожен, поради 2 накърняване на добрите нрави. Била налице явна не еквИ.лентност между предоставената услуга и уговорената цена. сумата която се претендирала като възнаграждение била в размер на 3141,41 лева, което било в размер на 80% от сумата отпусната по кредита, в размер на 2000 лева. С него се стигало до нарушение на нормално предвидения размер на ГПР .

Твърди се, че след извършена справка в Търговския регистър по партида и на двамата ответници се установявало, че същите били свързани лица, едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕООД е Кредисимо ЕАД. Счита,че с договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като възнаграждението по него следвало да бъде разпределено като печалба в полза на другия ответник Кредисимо ЕАД.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не спори, че между страните бил сключен договор за поръчителство от........... по силата на който ответникът се задължил да поеме солидарно с ищеца дълга му към другия ответник Кредисимо ЕАД, такъв какъвто е уговорен в договора за кредит. Ищецът дължал месечно възнаграждение за периода на действие на договора.

Сочи, че ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, както и, че сам манифестирал воля към сключване на договор за поръчителство.

Оспорва твърдението, че договорът е нищожен. Счита за неоснователно твърдението, че възнаграждението по договор за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Сключването на договора било възможност, а не задължително условие.

Възнаграждението за услугата на „Ай Тръст“ било самостоятелно вземане , като същото не увеличавало размера на главницата по кредита и не следвало да бъде включено в погасителния план към договора за кредит.

Твърди,че наличието на свързаност между двамата ответника не водило до скрито оскъпяване на кредита.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № ........... по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 3 395,28 лева, при уговорен лихвен процент от 39,85 % и ГПР 48 %, като заемната сума следвало да се върне на 24 месечни вноски. Ищецът се бил задължил да върне сума в размер на 5 019,73 лева.

Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на договора. Оспорва твърдението, че има нарушение на изискването по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като погасителният план имал изискуемото се по закон съдържание. Оспорва и твърдението за нарушение на т.10 от същата разпоредба. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не било изискване за сключването на договор за кредит и, че в тази връзка клаузите му не следвало да бъдат включени в ГПР.

Твърди, че ищецът-длъжник не е заплатил нито една погасителна вноска по договора за 3 кредит, като имало падежирали 7 вноски. Непогасените задължения към 10.10.2022 г. били в размер на 672,20 лева – главница за периода 11.04.2022 г.-10.10.2022 г.; 725,81 лева договорна лихва за периода 11.04.2022 г.-10.10.2022 г. и 39,10 лева – обезщетение за забава за периода 11.04.2022 г.-10.10.2022 г.

Заявява, че с отговорът на исковата молба отправя изрично волеизявление, с което обявява вземанията по договор за кредит № ...... за предсрочно изискуеми поради непогасяване на 6 или повече месечни вноски съгласно чл. 3.1 от раздел „Забава“ в Общите условия.

С оглед изложеното предявява насрещна искова молба, с искане за осъждане на първоначалния ищец да заплати главница по кредита в общ размер на 3 395,28 лева, от които 672,20 лева падежирала и 2723,08 лева предсрочна главница, ведно със законна лихва върху главницата от дата на исковата молба. В условия на евентуалност, иска ищецът да бъде осъден да върне чистата стойност на кредита в размер на 3 395,28 лева, ведно със законна лихва върху главницата от дата на исковата молба.

В срок е постъпил отговор на насрещна искова молба от първоначалния ищец – ответник по насрещния иск. Счита, че не са налице предпоставки за предсрочна изискуемост на договора за кредит. Твърди, че от съдържанието на чл.3.1 от раздел „Забава“ в Общите условия било изцяло неясно и не можело да се направи преценка при какви предпоставки щяла да се реализира възможността на кредитодателя да обяви договора за предсрочно изискуем. Нито в договора, нито в общите условия били разяснени точните критерии, при които може да бъде упражнена опцията за предсрочна изискуемост. Тази неяснота съществено ограничавала правата на потребителя – ищец . Клаузите на договорите трябвало да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена и била в пряко нарушение на чл. 146 от ЗЗП. В тази връзка счита, че не били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на договора и моли насрещния иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит № ...... както и че ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са сключили договор за поръчителство от ............ по силата който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД съгласно процесния договор за потребителски кредит.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своятаправна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за 4 неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Предвид изложеното, то с характеристики на потребителски договор е и Договорa за предоставяне на поръчителство от ....... сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД т. е. кредиторът и поръчителят са свързани лица. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът а съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.