Решение № 293 от 01.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. гр. Добрич, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Надя Г. Славова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500487 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№9505/30.05.2023г., подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК 204219357 със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, бул. „Трети март” №59, срещу решение №352/09.05.2023г. по гр.д.

№504/2022г.на РС-Добрич, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу К. Д. И. с ЕГН ********** от гр.Добрич, *** кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.

№3711/2021г. по описа на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1449 от 01.12.2021г., а именно: 1999.83 лева – дължима сума за предоставени на длъжника услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 01.12.2019 г. – 30.09.2021 г. за обект в град Добрич, улица „***, кл. номер ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.11.2021г. до окончателното изплащане; 357.69 лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2020 г. – 26.11.2021г., неразделна част от която заповед е Определение № 1889/30.12.2021г. по ч.гр.д. №3711/2021г. по описа 1 на ДРС за поправка на ОФГ по реда на чл. 247, ал.1 от ГПК.

Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на решението, обосновани с доводи по същество на спора относно източника на вземанията на дружеството и начина на определяне на размера им. Счита изводите на съда да противоречат на действителното фактическо и правно положение.

Излага фактически твърдения относно начина на отчитане на консумацията в обекта на ответника чрез електронен отчет и извежда извод за дължимост от него на процесните суми като установени съобразно нормите на ОУ и Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване водоснабдителните и канализационни системи, които подробно анализира. Счита да е в противоречие с установеното по делото и извода на съда относно отговорността на ответника като наследник на предходния титуляр на партидата. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от обособения представител на насрещната страна с доводи за нейната неоснователност, аргументирани с липсата на надлежно установяване от ищеца на претендираното вземане-не бил представил заверени копия от карнета за отчет на водомера със съответните данни за датите на отчета и показанията, вкл. за електронно отчитане, при което начислената стойност по оспорените фактури била за вода, която не е отчетена по нормативно разписания ред. Не била установена отговорността му за потребена вода от предишния титуляр. Иска потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 16.05.2023г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 20.05.2023г., от лице с интерес от обжалване, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№504/2022г. на ДРС е образувано по искова молба вх.

№2858/18.02.2022г. от „Водоснабдяване и канализация-Добрич” АД с ЕИК 2

204219357 със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59, с която К. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, *** са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №3711/2021г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1449 от 01.12.2021г., неразделна част от която е Определение по чл.247, ал.1 от ГПК №1889/30.12.2021г. по ч.гр.д. №3711/2021г. на ДРС за поправка на ОФГ, а именно: 1999.83 лева – дължима сума за предоставени на длъжника услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 01.12.2019 г. – 30.09.2021 г. за обект в гр.Д., кл. номер ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.11.2021г. до окончателното изплащане; 357.69 лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2020 г. – 26.11.2021 г.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са за инициирано заповедно производство по ч.гр.д. №3711/2021г. по описа на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения между страните по доставяне и ползване на ВиК-услуги, за посочените по-горе суми. Излага, че е носител на вземането, тъй като ответникът К. Д. И. е ползвател на услугите на ищцовото дружество за обект, находящ се в гр.Добрич, на ул.“Ралица“№22, има открита индивидуална партида с кл.№***. Ищецът изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника. В съответствие с нормативните изисквания, инкасатор на дружеството ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация. Задълженията на ответника за периода 01.12.2019г.-30.09.2021г., формирали исковата сума от 1999.83лева са описани в таблично изложение по 11бр.фактури- първата издадена на 31.12.2019г. с №105522774 за сумата от 2552.46лева, от които платени 900лева и неплатен остатък от 1652.46лева. По останалите 10бр.фактури се твърди да не е извършено плащане като по фактурата

№105864595/30.12.2020г. се претендира сумата от 34.58лева, по фактурата №105891079/28.01.2021г.-11.51лева, по фактурат с №105915887/23.02.2021г57.19лева, по фактурата с №105947588/31.03.2021г.-37.76лева, по фактурата с 3

№105975358/29.04.2021г.-27.08лева, по фактурата с №106001161/28.05.2021г.48.14лева, по фактурата с №106028468/28.06.2021г.-22.15лева, по фактурата с №106059648/30.07.2021г.-47.40лева, по фактурата с №106088025/31.08.2021г.51.16лева и по фактурата с №106115444/30.09.2021г.-10.40лева. Ответникът не е погасил задължението си към ВиК оператора по описаните фактури в тридневен срок от издаването им, поради което и дружеството претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва/конкретно посочено в таблично изложение/ върху всяко главно вземане за периода от изискуемостта му до датата на подаване на заявлението.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК особеният представител на ответника, назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, е оспорил исковете като неоснователни с доводи за липсата на сключен договор с дружеството, от който да възникне задължение за плащане на изразходвана вода в собствения му имот, а ако е възникнало такова, то е погасено по давност в една част, в друга поради плащане. Не било ясно и кога, за какво и колко дължи, включена ли е и обща вода, как е направено изчислението, за какво количество потребена вода към 31.12.2019г. претендирана на стойност 2552лева, част от която била заплатена. Никога не му били връчвани фактури, не бил уведомяван за наличие на задължение, не бил поставен в забава.

Правната квалификация на иска като такъв по чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от Закона за водите, и чл.86 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за стойността на предоставени ВиК-услуги.

Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с рег.№11928/29.11.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за главно парично вземане в размер от общо 1999.83лева, представляваща стойността на ползвани и неплатени ВиК-услуги за периода 01.12.2019г.-30.09.2021г. за обект, находящ се на адрес: гр.Д., с клиентски №***, и сумата от 357.69лева, начислена законна лихва върху главницата за 4 периода от 31.01.2020г.-26.11.2021г.

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.411 ал.3 от ГПК е издадена заповед №1449 от 01.12.2021г., поправена с определение по чл.247, ал.1 от ГПК №1889/30.12.2021г. по ч.гр.д. №3711/2021г. на ДРС за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич да заплати на кредитора ”Водоснабдяване и канализация Добрич” АД процесните суми, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 47.15лева заплатена държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на 09.02.2022г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 от ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 09.02.2022г., и край 09.03.2022г. заявителя е депозирал искова молба вх.№2858/18.02.2022г. за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Исковите претенции са допустими. Заявени са в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на част от вземането, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Касае се за облигационно правоотношение за предоставяне на ВиКуслуги, регулирано от Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия за предоставяне на Вик услуги, одобрени от ДЕКВР с реш. от ОУ-09 от 11.08.2014г.

Данните по делото сочат, че за имота с адрес гр.Д. е имало открита партида в ищцовото водоснабдително дружество №*** на името на Х.Й.Г. с 5 кл.№***. По данни от предписание №72425/23.04.2015г., при проверка от служители на дружеството-ВиК оператор, в присъствието на квартиранти, чиито самоличност не установена и посочена, е констатирано, че водомерът е повреден, без държавна пломба и спрял да отчита консумираната вода, при което е дадено предписание за смяна на водомера, както и за смяна на партидата по причина на констатацията, че титулярът Х.Й.Г. е починал. Няма данни за връчване на предписанието на потребител или наследник на потребителя, доколкото е констатирано, че потребителя е починал, или на негово представител. Според отбелязванията в представените карнети/л.131134 от делото на ДРС/ за периода 2011г. - м.септември 2019г. при ежемесечните отчети на посочени дати е отчитан факта, че водомерът е повреден, като едновременно с това за голяма част от месеците е отчитано и количество потребена вода, при липсата на подпис на потребител. На името на Х.Й.Г. с кл.№*** на датата 31.12.2019г са издадени множество кредитни известия/л.141-325 от делото на ДРС/ които съдържат номер на фактурата, към която е издадено всяко, но не и дата на издаване на същата, не съдържат и реквизити, които да дават възможност за индивидуализиране на вземането по тях- посочено е само количество доставена вода и стойност.