Решение № 518 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100901508 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.632, ал.5 ТЗ.

С решение Nо 222/19.02.2023 г. съдът е спрял производството по несъстоятелност на Т.Б. ЕООД (н), ЕИК *******

Ук а з а н о e на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство може да се възобнови, ако се удостовери наличие на достатъчно имущество или се депозира сумата за предплащане на разноските в размер на 5000 лева. Решението от 19.02.2023 г., видно от справка в търговския регистър по партидата на дружеството, е обявено на 23.02.2023 година.

С молба от 23.02.2024 г. НАП, който твърди, че има установено вземане по влязъл в сила ревизионен акт, е поискал възобновяване на производството, като е посочил, че дружеството в несъстоятелност има недвижим имот. Поискано е да бъде даден допълнителен срок за привнасяне на определението разноски, ако Съдът приеме, че имуществото, включено в масата на несъстоятелността не е достатъчно.

С определение 1028/14.03.2024 г. СГС е указал на молителя кредитор Национална агенция, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметката за депозити и гаранции на Софийски градски съд с IBAN:

******* при Българска народна банка, BIC: BNBGBGSD, сумата от 5000 лева, необходима за покриване на разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представи по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума.

Съобщението е връчено на молителя НАП чрез ССЕВ на 14.03.2024 година. В указания от съда срок не са представени доказателства за привнесени разноски.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното 1 от правна страна:

Съгласно чл. 632, ал. 2 ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок до 1 година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор при наличието на две хипотези: удостоверяване наличието на достатъчно имущество на длъжника или депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.

Съгласно Решение № 99/23.06.2011 г. по т.д. № 59/2011 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т. О., е прието, че предвиденият в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Това е така, защото нормата на, ал. 2 на чл. 632 изрично препраща към изпълнение на процедурата, предвидена в чл.

629б ТЗ, според която съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена, дава срок за изпълнение на това задължение и посочва последиците при неизпълнението му.

Следователно спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност.

С оглед данните по делото, Съдът намира молбата на кредитора НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност на Т.Б. ЕООД (н), ЕИК ******* за ДОПУСТИМА като подадена в преклузивния едногодишен срок, но за НЕОСНОВАТЕЛНА.

В настоящата хипотеза не се доказва нито наличието на достатъчно имущество на длъжника, нито депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.

Дори и да е налице имущество, собственост на длъжника, с оглед твърденията, че дружеството в несъстоятелност притежава недвижим имот (наличието на този имот в патримониума на длъжника по принцип е съобразено от съда при постановяване на определението по чл. 632, ал.5 от ТЗ за спиране на производството), не се касае за имущество, което да може да послужи за развитие на производството по несъстоятелност, тъй като във връзка с осребряването на това имущество следва да са осигурени средства за поддържане на производството – за заплащане на текущо възнаграждение на синдик, за оценка на имуществото и за провеждане на процедурата по продажба.

В тежест на молителя, сезирал съда с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, е да докаже, че посоченото имущество е достатъчно по смисъла на нормата на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ.

Наличието на недвижим имот, без осигуряване на разноски за развитие на производството по несъстоятелност, не може да предпостави възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Това следва от необходимостта от разноски за развитие на производството с оглед етапа, на който се намира същото, и с оглед невъзможността да се прецени конкретния 2 период от време, който ще отнеме реализирането на актива, и съответно ликвидността на актива (така и решение № 260585 от 19.09.2022 г. по т. д. № 2930/2014 г. на СГС).

По изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, СГС, VI -10 състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на НАП22020/23.02.2024 г. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по несъстоятелност на Т.Б. ЕООД (н), ЕИК *******.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от съобщаването на молителя пред Софийския апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3