Определение № 606 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. София, 24.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600736 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод постъпила частна жалба от адвокат П., защитник на подсъдимия Н. Б., против определение от 28.05.2025г., постановено по нохд №1892/2025г. на СГС. С атакувания съдебен акт са оставени без уважение исканията на защитника в хода на разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата на адв.П. се твърди, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които ограничават правото на защита, обвинителният акт е неясен и не дава възможност да се разбере за какво деяние е обвинението /действие или бездействие/. Съдът е констатирал, че не са отстранени в цялост процесуалните нарушения, установени в предишно разпоредително заседание, като в противоречие с предходното определение е било прието, че се касае за очевидни фактически грешки. Сочат се пунктове 5 и 6 на обвинението, на стр.11 и 12 от обвинителния акт, като формулировки, които не дават възможност да се разбере волята на прокуратурата по фактите – дали се вменява на подсъдимия, че е изготвил лично или чрез счетоводителя и дали е подал лично или чрез счетоводителя посредством КЕП ГДД. Съдът е констатирал и че по отношение на продължаваното престъпление има 1 неяснота, която следва да се поправи чрез прекратяване на съдебното производство според жалбата. Оспорва се изводът, че се касае за очевидни фактически грешки, цитира се задължителната съдебна практика. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на прокурора.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че възраженията на защитата относно твърдяни допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на обвинителния акт не са основателни, при внасяне на обвинителния акт след предходно връщане на делото прокурорът е допуснал вътрешни противоречия в твърденията кой е автор на инкриминираните действия, сочи се, че ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г. е била изготвена и изпратена лично от подсъдимия, а в следващия абзац е посочено, че за да се избегне плащане на данъчни задължения по ЗКПО, действието е извършено чрез счетоводителя И. по ел. път, с ел. подпис, касае се за документи с идентичен входящ номер на НАП. Съдът е приел, че независимо от разяснението, че от счетоводителя не следва да се търси наказателна отговорност, има противоречие дали действието е извършено лично или не.

Посочено е и че при описанието на отделните деяния в състава на продължаваното престъпление по чл.26, ал.1, за всяко едно от тях се твърди, че покрива изискванията за особено големи размери, но посочените суми очевидно не отговорят на този критерий. Отстранени са голяма част от процесуалните нарушения, констатирани при предишно връщане на делото, като е прието, че в случая се касае за грешки по смисъла на чл.248а от НПК, допуснати при редакцията на акта, които могат да бъдат отстранени в 7дневен срок.

След анализ на съображенията в жалбата, мотивите на съда да постанови проверяваното определение, изложени в съдебно заседание и обвинителния акт, настоящият състав намира, че жалбата е допустима, като депозирана в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е неоснователна.

В мотивите на проверяваното определение правилно е посочено, че повдигнатите от защитата въпроси не могат да се определят като съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като актът съдържа в необходимата пълнота онези фактически твърдения и правната им квалификация, които са необходими за даване на начало на съдебното следствие, а допуснатото 2 противоречие действително може да се отстрани по реда на чл.248а от НПК.

Това противоречие не може да ограничи съществено правото на защита, доколкото напълно ясно по пункт.5 и 6 от акта са изложени фактически твърдения относно инкриминираните действия на подсъдимия, който според прокурора е изготвил лично декларациите и ги подал в НАП посредством счетоводителя И., с неговия електронен подпис, за което последният не може да носи наказателна отговорност. Напълно ясно това е посочено по идентичен начин и в диспозитива на акта. След описанието на фактите в обстоятелствената част действително има известно противоречие, доколкото в абзаца, следващ фактическо изложение, има изложение, съгласно което подсъдимият изготвил и подал ГДД лично. При цялостен прочит на акта обаче става ясно, че действително се касае за очевидна грешка, цялостният прочит на обвинителния акт позволява да се осъществи правото на защита, тъй като по отношение на вменените на подсъдимия престъпления става ясно какво според прокурора е извършил той, а именно че изготвил лично и подал чрез ел. подпис на счетоводител ГДД. Изложението на фактическите твърдения позволява да се разбере каква е действителната воля на прокурора относно формулираните обвинения, които са ясни от фактическа и правна страна, с изключение на цитираните абзаци, в които всъщност е добавено, че ГДД е подадена лично, но преди това ясно е записано, че това е сторено с ел. подпис на друго лице, на което не може да се търси наказателна отговорност. С оглед наличието на повторения на различни места от акта, действително се създават известни затруднения при четенето му, но правилно съдът е приел, че се касае за очевидна грешка, която не лишава страните от възможност да разберат фактическото обвинение, след като бъде отстранена по предвидения за това ред, още повече, че диспозитивът е напълно ясен.

Предвид изложеното, твърденията в жалбата, че обвинителният акт не е годен да изпълни основното си предназначение, са неоснователни, а първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, затова проверяваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, САС, 5-ти състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение о т 28.05.2025г., постановено по нохд

№1892/2025г. на СГС, с което е отказано прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4