Решение № 2 от 16.01.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Царево, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20252180100368 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. **************************, чрез адвокат Н. Р. от БАК, съдебен адрес: гр. Б. ул. „А. В.“ № **, против: “Кеш Пойнт България” ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р- н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П., с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че Договор за потребителски кредит № ****** от ******* г. сключен между ищеца и ответника е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Да присъди на ищеца направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответникът е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и като основание и като размер.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по Договор за 1 потребителски кредит № ******* от ********г. подписан с ответното дружество, като съгласно подписаният между страните договор, ищцата е получила в заем от ответника сума в размер на 2400.00 лева. Размерът на погасителните вноски е 4 х 44.80 лв. и 10 х 265.32 лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 48 %, годишният процент на разходите (ГПР) е 61,95 %, общата сума дължима по кредита е в размер на 2832.40 лева. Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, ищцата е следвало да бъде представи едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредит към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В чл. 11, ал. 1 от Договора е предвидено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, предвидено в чл.

5, ал. 1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 1703,60 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Според ищеца, така сключеният между страните договор за паричен заем е недействителен. Твърди се, че съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка. Твърди се, че с подписването се е въвела за потребителя една скрита неустойка по договора за кредит (чл. 11 от договора), която има за цел единствено да обогати допълнително дружеството кредитор. Уговорката в чл. 11 ал. 1 от Договора представлява допълнително възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума, която обаче не е включена в ГПР. Ищеца сочи, че така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на 2 обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство, банкова гаранция или одобрено от Заемателя Дружество - гарант. Ищеца счита, че така сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като Годишният процент на разходите (ГПР) е посочен единствено като процент, а именно 60.95% и при нарушение на изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, доколкото така отразен този размер надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.

В отговора на исковата молба ответника твърди, че претенциите на ищеца са допустими, но неоснователни. Ответника сочи, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са неоснователни. Според ответника, не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Според отговора на исковата молба, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди се, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Според ответника, с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 67.65% и ГПР определен в процесния договор в размер на 61.95%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи 3

ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Твърди се, че оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски Формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед 4 например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени становища по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от ********* г. като съгласно подписаният между страните договор, ищцата е получила в заем от ответника сума в размер на 2400.00 лева.

Няма спор, че размерът на погасителните вноски е 4 х 44.80 лв. и 10 х 265.32 лв.

Не се спори, че с Договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 48 %, годишният процент на разходите (ГПР) е 61,95 %.

Няма спор, че общата сума дължима по кредита е в размер на 2832.40 лева.

Безспорно, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, ищцата е следвало да бъде представи едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредит към банки или финансови 5 институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Няма спор, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора е предвидено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, предвидено в чл. 5, ал. 1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 1703,60 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

При така установената следните правни изводи: фактическа обстановка, съдът прави

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с които се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на страните, че Договор за потребителски кредит № ******** от ********* г. сключен между ищеца и ответника е нищожен.