Определение № 2250 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2250 гр. Варна, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. П.а

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500361 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 10043/29.12.2025г. от П. Н. А. чрез особения му представител адв. Г. М., срещу Решение № 168 / 17.10.2025г., постановено по гр.д.№ 20243120101127 по описа за 2024г. на ДРС, 3-ти състав, с което съдът:

ДОПУСКА делба на недвижим имот придобит чрез наследяване, находящ се в гр.Суворово, обл.Варна, а именно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1728/18.10.2018. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес – гр.Суворово, ул.“Сан Стефано“ №7, целият с площ 926 кв.м, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 63 кв.м, бр.етажи 1, предназначение на сградата – жилищна, еднофамилна, селскостопанска сграда едноетажна с идентификатор *** със застроена площ 107 кв.м, селскостопанска сграда едноетажна с идентификатор *** със застроена площ 16 кв.м при квоти: 5/6 ид.ч за Д. Н. А. и 1/6 ид.ч за П. Н. А..

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Излага, че поради липсата на каквито и да било мотиви, не става ясно защо съдът е приел, че процесиите имоти са били съпружеска имуществена общност на праводателите на страните по делото. Твърденията на ищцовата страна, че 1 родителите на страните - В. А. и Н. А. са придобили чрез покупко-продажба, през 2014 г., УПИ V-608 в кв. 58 по плана на гр. Суворово, представляващ част от процесния имот, не били доказани по никакъв начин. В действителност, процесните имоти (***, ***, ***,

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Суворово) са били лична собственост на наследодателката на страните по делбеното производство В. А., придобита по наследство от майка й Д.М.Т.

(поч. 23.02.2014 г.) и по дарение от брат й Г.К.Т.. През 2014 г., с нотариален акт № 113 т. 14 д. 2740/ 12.12.2014 г. по описа на СлВп-РС Девня, Г.Т. е дарил на сестра си В. А. собствените си: 1/2 идеална част от УПИ VII-608 в кв. 58 по плана на гр. Суворово, целият с площ от 420 кв.м., ЗАЕДНО с 1/2 идеална част от трите сгради, попадащи в този имот, а именно: жилищна сграда с площ от 54 кв.м., мазе с площ от 54 кв.м., второстепенна постройка с площ от 18 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 20 кв.м. Придобитите чрез дарение имоти стават лична собственост на дарената, независимо, че по това време същата е имала сключен граждански брак. След смъртта на В. А. (поч.

13.05.2022 г.), процесиите имоти се наследяват при равни дялове от преживелия съпруг (Н. А.) и децата й (ищцата Д. Н. А. и ответника П. Н. А.) по 1/3 идеална част за всеки. Своята 1/3 идеална част Н. А. е продал на дъщеря си Д. А. с нотариален акт, вписан в АгВп под № 193 т. II вх.рег. 822 дв.вх. 809 д. № 391/2023 г. Така ищцата Д. А. става собственик на 2/3 идеални части от процесиите имоти, а за ответника остава неговата 1/3 идеална част.

Възивникът моли съда да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго такова, с което да се допусне да бъде извършена съдебна делба при квоти: 2/3 идеални части за ищцата Д. Н. А. и 1/3 идеална част за ответника П. Н. А..

В срок за отговор по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което е изложено, че възивната жалба е неоснователна. Счита, че дяловете са били правилно определени от първоинстанционния съд.

Моли съда да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено решението.

С уточняваща молба вх. № 13268/23.04.2026г. въззиваемата страна ищеца навежда твърдения, че процесният поземлен имот с идентификатор ***, образуван от УПИ № XVI-444 в кв. 54, по плана на с. Суворово и УПИ № VII-608, в кв. 58 по плана на гр. Суворово.

2

УПИ XVI-444 в кв. кв. 54, по плана на с. Суворово е придобит от В. К. А.

/майка и наследодател на страните/ в лична собственост чрез договор за дарение, обективиран в нот. акт № 12 том I дело №31/1959г. по описа на нотариус при РС- Варна и приложен като доказателство с исковата молба.

УПИ VII-608, в кв. 58 по плана на гр. Суворово е придобит от В. К. А.

/майка и наследодател на страните/ в лична собственост - 1/2 ид. част по наследство от Въла К. Генчева и Марко Димитров Желев и 1/2 ид. част чрез договор за дарение, обективиран в нот. акт № 72 том VI, per. № 2274 дело №737/2014г. по описа на нотариус Александър Никитов с per. № 226 на НК и приложен като доказателство с исковата молба. /В тази връзка в исковата молба на стр. 2 от същата абзац 3 ред четири е допусната грешка, като вместо „дарение“ е вписано „покупко- продажба“/.

И двата имота, от които е образуван процесният поземлен имот с идентификатор ***, са придобити в лична собственост от наследодателя на страните. След нейната смърт същият е преминал в патримониума на нейните наследници - съпругът й Н. П. А. и децата й Д. Н.

А. и П. Н. А. при равни квоти, а именно по 1/3 ид. част. В последствие през 2023г. Н. А. продава на дъщеря си Д. А. собствената си 1/3 идеална част от процесиите недвижими имоти, поради което същата се легитимира като собственик на 2/3 ид. части от същите, а П. А. на 1/3 ид. част.

Предвид изложеното счита, че делбата следва да се допусне при квоти:

2/3 идеални части за Д. А. и 1/3 идеална част за П. А..

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Няма направени от страните доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №

10043/29.12.2025г. от П. Н. А. чрез особения му представител адв. Г. М., срещу 3

Решение № 168 / 17.10.2025г., постановено по гр.д.№ 20243120101127 по описа за 2024г. на ДРС, 3-ти състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 15.06.2026год. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4