Решение № 40 от 30.03.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Златоград, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100441 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Л. Р. В., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „П. С.“ , чрез адв.

Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищецът сочи, че в границите на имот с идентификатор ***, местност ,,Л.‘‘, землището на гр. Н., вид територия - земеделска, категория 9, НТП - ливада, с площ 12564 кв. м, стар номер 005427, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***, притежава и е собственик на реална част от него с площ 2200кв.м, находяща се в централната част на имота.

Адв. Е. В. посочва, че от 1987г. и до настоящия момент в период подълъг от 10г. ищеца упражнява фактическа власт по отношение на процесния имот, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.

Имотът е с ясно очертани граници и винаги се е владял от ищеца Л.

В., а преди това от неговите родители, които са го владели от 40г. на миналия век, като следва владението на ищеца да се присъедини към това на неговите праводатели.

Процесният имот, собственост на Л. В., представлява обработваема 1 градина/нива, която се е засаждала с различни селскостопански култури, като в него има и изградена жилищна сграда. В южната част от имота ищецът направил овощна градина.

При направена справка ищецът установил, че процесния имот, включително и неговата реална част, е записан като стопанисван от о. Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Адв. В. сочи, че процесната реална част никога не е била с неустановен собственик или безстопанствени, а още по-малко О. Н. някога я е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Процесния имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.

10 ЗСПЗЗ. Ищецът не е губил или прекъсвал владението си.

Адв. В. посочва, че в полза на ищеца е изтекла придобивна давност, тъй като не са съществували пречки за придобиването му. Спрямо него не е действала забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС, нито основанието за прекъсване на изтекла давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. Адв. В. посочва трайна съдебна практика, с която защитава изложените в исковата молба твърдения.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответника О. Н., че той – Л. Р. В., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „П. С.“ в границите на имот с идентификатор ***, местност ,,Л.‘‘, землището на гр. Н., вид територия - земеделска, категория 9, НТП - ливада, с площ 12564 кв. м, стар номер 005427, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД18-75/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***, притежава и е собственик на реална част от него с площ 2200кв.м, находяща се в централната част на имота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. Н., с който признават иска, но молят да не им се присъждат разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Освен това, юрк.

Д. посочва, че общината не е владяла имота, не го е управлявала, нито стопанисвала. Записването по чл. 19 от ЗСПЗЗ е била процедура преди време, в която имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на общината, като въз основа на това о. Н. е била длъжна да състави актове за общинска собственост.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не изпраща представител.

Пълномощникът на ищеца - адв. Е. В. изпраща молба, с която сочи, че ще се ползват от признанието на иска. Моли да бъде изслушано вещото лице, като сочи, че няма въпроси към същото, както и да бъде приета изготвената от него експертиза. Във връзка с изготвеното заключение, то прави искане по реда на чл. 214 от ГПК. Не претендират съдебно деловодни разноски В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.

Д., представляваща О. Н., която поддържа направеното признание на иска.

2

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени въпроси от ищците, като съдът е допуснал и назначил такава с определението по чл. 140 от ГПК, като за вещо лице е определен А. И. С., който изготвя възложената му експертиза.

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствие на заинтересованите страни инж. С. извършил оглед и заснемане на място на посочените материализирани граници части от П.И.К№ *** с обща площ от 2170 кв.м., които части отразил в зелен цвят на изготвената от него Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1, тези части се разделят от макадамов път, отразен в оранжев цвят на изготвената от вещото лице Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1. На място заснетите от вещото лице С. граници на част от П.И.К№ *** с площ от 813,00 кв.м. представляват: на север бряг; на североизток синори; на югозапад синори Снимка Приложение №2А; на югоизток бряг( северна граница на макадамов път ) - Снимка Приложение №2Б. На място заснетите от него граници на част от П.И.К№ *** с площ от 1357,00 кв.м. представляват: на север макадамов път - Снимка Приложение №2Б; на юг граница между Горска и Земеделска територия; на запад синори и бряг Снимки Приложение №2В и 2Г; на югоизток каменен зид и огради - Снимка Приложение №2Д. Точките о т границите на заснетите о т вещото лице части от П.И.К№ *** с площ от 2170кв.м. е координирал в регистър в координатна система БГС 2005 год., отразен върху изготвената от същия Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1.

Инж. А. С. сочи, че на място съществуват сгради, които попадат в заснетата част от П.И.К№ *** с площ от 1357,00 кв.м., тези сгради е отразил в червен цвят като те представляват: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 54,00 кв.м. - Снимка Приложение №2Ж; едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 18,00 кв.м. Снимка Приложение №2 Е.

При направената справка в О. Н. не открива да са съставяни отчуждителни приписки от О. Н. за тези реални части от ПИ с идентификатор *** с площ от 2170,0 кв.м., оцветени на Комбинирана скица М 1:500- Приложение №1 в зелен цвят.

3

В съдебно заседание на 10.03.2026г., вещото лице поддържа изготвеното заключение.

Съдът е допуснал изменение на предявения иск, тъй като искането е направено в срока до приключване на съдебното дирене и от правоимаща страна, като същия се счита предявен за реална част с площ 2 170кв.м, вместо първоначално предявената площ от 2200кв.м

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на 4 съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът, чрез адв. Е. В. посочва в молба, че не претендира съдебноделоводни разноски.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 49 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О. - Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №***, че ищеца Л. Р. В., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „П. С.“ в границите на имот с идентификатор ***, местност ,,Л.‘‘, землището на гр. Н., вид територия - земеделска, категория 9, НТП - ливада, с площ 12564 кв. м, стар номер 005427, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

*** е собственик, на основание давностно владение от 1987г. на реална част от него с площ 2170кв.м, находяща се в централната част на имота.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 49 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 5

6