Решение № 4693 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4693 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100500151 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение от 18236/06.11.2023г., постановено по гр. д. № 68516/2022г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в, в частта, с която са отхвърлени, предявените от дружеството срещу П. П. Т. искове за дължимо за периода 15.09.2020г. – 15.07.2022г. обезщетение в размер на 281,96 лева за забава в плащането на задължения за ТЕ и за сумата 7,23 обезщетение за периода 31.07.2019-12.07.2022г. за забава в плащането на задължения за цена на услугата „Дялово разпределение“.

Сочи се неправилност на изводите на СРС, че ответника не е изпаднал в забава с позоваване на разпоредби на ОУ на жалбоподателя относно сроковете за плащане на задълженията за ТЕ.

Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който се иска потвърждаване на решението.

След служебна проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

1

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Решението в частта му за главниците за цена на ТЕ и на услугата дялово разпределение е влязло в сила и следователно със СПН е установено налично облигационно отношение, доставена за процесния период ТЕ и извършване на услугата „Дялово разпределение“, както и липсата на плащане на задълженията за главници.

Спорно е дали има изпадане в забава на ответника и съответно дължи ли мораторна лихва.

Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.

Трайно в съдебната практика се приема, че при действие на ОУ на ищеца по делото влезли в сила от м.08.2016г. срокът за плащане по изравнителните фактури тече от издаване на фактурата. Предвид изложеното, за непогасения по давност период, е налице забава на ответницата за плащане на задължението за потребена топлинна енергия.

СРС е приел за погасена по давност сумата от 81,34 лева. Закъснителната лихва върху нея за исковия период съдът е изчисли на 15,05 лева, която сума е недължима и искът за лихва следователно е основателен за сумата 266,91 лева.

Решението с което е отхвърлен искът до размер на сумата от 266,91 лева следва да се отмени и да се признае за установено задължението до този размер.

В останалата му обжалвана част решението СРС е правилно и следва да се потвърди, тъй като в ОУ на ищеца няма уговорен нито начин, нито срок за плащане на дължимите суми за дялово разпределение.

Следователно задължението е безсрочно и за поставяне на длъжника в забава е 2 необходима връчена му покана, а такава няма установена по делото.

При този изход на делото въззивника има право на разноските за въззивното дело съобразно уважената част от жалбата. При обжалван интерес от 289,19 лева и уважена жалба в размер на 266,91 лева или 92,00% въззивникът ищец има право на 92,00% от сторените разноски. Следват му се 40,67 лева от платената държавна такса по жалбата. Искат се и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. СГС намира, че последното следва да се определи на 100,00 лева и от него съобразно уважената част от жалбата се присъдят 92,00 лева.

Право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от адвокатурата има и адвокат Р. съобразно отхвърлената част от жалбата. СГС намира, че с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото следва да се прием за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева и да се присъдят според изхода на спора 16,00 лева съответни на отхвърлената част от жалбата.

Решението на СРС следва да се отмени и в частта по разноските присъдени на адвокат В.Т.. Видно от решението те са изчислявани върху 16 % отхвърлени искове.

След настоящото решение се отхвърлят като карен резултат 6 %. Следователно присъдения от СРС хонорар на адвокат Т. от 596,13 лева следва да бъде намален с 10 %.

Съобразно крайния резултат по спора (отхвърлени 6% от исковете) за първа инстанция на адвокат Т. се дължат се дължат 536,52 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 18236/06.11.2023г., постановено по гр. д. № 68516/2022г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в, в частта, с която е отхвърлен до размер на сумата от 266,91 лева, предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, срещу П. П. Т., с ЕГН **********, иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на мораторна лихва начислена за периода 15.09.2020г. – 12.07.2022г. върху главницата (1923,77 лева) - цената на доставена и неплатена топлинна енергия КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. П. Т., с ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“23Б, сумата от 266,91 лева мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2020г. – 12.07.2022г. за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 40560/2022г. на СРС.

Отменя решението и в частта му по разноските, с която на адвокат Валентин Весков Т. е присъдено възнаграждение за безплатно процесуално 3 представителство над размера от 536,52 лева.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА П. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, разноски за въззивното дело в общ размер от 132,67 лева.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на адвокат Р. К. Р. с ЕГН **********, служ. адрес в гр София, ж.к. „*********, вх. Б, офис-партер възнаграждение за въззивното производство по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за безплатно представителство на П. П. Т. в размер от 16,00 лева.

Решението е постановено при участие на третото лице „Н.“ АД – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4