Решение № 160 от 26.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Бургас, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Тодорова Чинева-Койнова (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600456 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Тодор Дойнов от БАК, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Й. Х. П. с ЕГН **********, против Присъда № 30 от 17.03.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 5648/2021 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, подсъдимият Й. П. е признат за виновен, че на 21.10.2021 г. на главен международен път Е-87 – гр. Малко Търново - гр.

Бургас, в участъка между с. Маринка и асфалтова база, в зоната на отговорност на ГПУ гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал три лица, всичките граждани на ***, без документи за самоличност, както следва: A. H. A. (А. Х. А.) - род. на *** г. в гр. ***, ***; J. A. H. (Ж. А. Х.) - род. на *** г. в гр. ***, *** и A. H. A. (А. Х.

А.) - род. на *** г. в гр. ***, ***, да преминават в страната, в нарушение на закона, а именно на чл. 8, ал. 1; чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от Закон за 1 чужденците в Република България (ЗЧРБ), чрез извършване на превоз към вътрешността на страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използването на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Мерцедес” с рег. №***, и по отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 281, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на шестнадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както на глоба в размер на пет хиляди лева.

Със същата присъда, подсъдимият П. е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 210 лева (двеста и десет лева) за изготвени експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Бургас, както и да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 5 (пет) лева като държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С атакуваната присъда, първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпроса за съдбата на веществените доказателства, приложени по делото, като е разпоредил същите да бъдат върнати на техните собственици.

Първоинстанционната присъда е обжалвана като неправилна поради явната несправедливост на наложеното с нея наказание. Защитникът на подсъдимия се оплаква, че първостепенният съд не се е съобразил д многобройните, установени по делото смекчаващи отговорността на П. обстоятелства и е постановил присъда, която не съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление. Защитникът сочи, че при определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия, следва да се отчетат и семейното, и здравословното състояние на П., определено като тежко, като в подкрепа на тази теза се представят съответни документи. Моли се за изменение на обжалваната присъда и намаляване размерите на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Намира обжалваната присъда за справедлива, тъй като според него наложеното наказание на подсъдимия Й. П. е правилно индивидуализирано, доколкото е съобразено по вид и размер със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Според прокурора, досега прилаганите на подсъдимия наказания не са дали съществен резултат, щом същият е продължил да извършва престъпления, поради което не приема, че размерът на наложеното 2 с обжалваната присъда наказание следва да бъде намален. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло като справедлива, обоснована и законосъобразна.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Й. П., редовно призован, се явява и поддържа жалбата на посочените в нея основания. Изразява съжаление за извършеното престъпление. Твърди, че го е извършил, тъй като се е нуждаел от парични средства, както за издръжка на семейството си, така и за провеждане на адекватно лечение на заболяванията си. Моли за намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“, за да може по-бързо да се завърне при семейството си, което разчита на него за издръжка и подкрепа.

Служебният защитник на подсъдимия също поддържа въззивната си жалба на основанията, посочени в нея. Изразява недоволство от заявеното пред първоинстанционния съд нежелание на прокуратурата да сключи споразумение с подсъдимия за това престъпление, тъй като по този начин П. бил лишен от възможността, предвид хипотезата на чл. 381, ал.4 от НПК, да търпи по-малко по размер наказание „лишаване от свобода“. Твърди, че подсъдимият е с черепно-мозъчна травма, с парализа на ръка и крак, че има установена 75% нетрудоспособност и нужда от постоянно лечение, а заради наложената му в рамките на наказателното производство МНО „домашен арест“ бил загубил и работата си, което значително затруднявало възможността му да издържа семейството си. Моли за изменение на обжалваната присъда и намаляване размера на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от надлежно конституирана страна в наказателното производство, която 3 има правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия П. съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия неговите права и го е уведомил, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимия Й. П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание на тези факти и обстоятелствата, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт (т.8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК), поради което въззивният съд прие за ненужно да ги преповтаря за пореден път.

Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.

Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия Й. П., което се потвърждава от целия събран на досъдебното производство доказателствен материал и по-конкретно от показания на свидетелите П. Т., J. A. H. (Ж. А. Х.), A. H. A. (А. Х. А.) и A. H.

A. (А. Х. А.), от справката за съдимост на подсъдимия, от справката за 4 регистрирано МПС и от протокола за доброволно предаване, а също и от останалите писмени доказателства, относими към предмета на делото.

Посочените доказателства и доказателствени средства са събрани и приобщени към доказателствения материал по делото при спазване на установените в НПК правила, поради което се явяват годни доказателствени източници за формиране на конкретни фактически изводи. Същите се явяват и относими към предмета на делото, доколкото служат за установяване на определени факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Липсват данни разпитаните по делото свидетели да са били заинтересовани от изхода на делото, а техните показания са безпротиворечиви относно съставомерните факти и обстоятелства, поради което следва да се кредитират като достоверни.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК, въззивният съд намира за правилна възприетата от районния съд правна квалификация на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия Й. П., тъй като правните му изводи намират своята аргументация в целия доказателствен материал по делото.

Законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че с деянието си подсъдимия Й. Х. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 281, ал. 1 от НК, тъй като на 21.10.2021 г. на главен международен път Е-87 – гр. Малко Търново - гр. Бургас, в участъка между с. Маринка и асфалтова база, в зоната на отговорност на ГПУ гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият П. противозаконно подпомогнал три лица, всичките граждани на ***, без документи за самоличност, а именно лицата: A. H. A. (А. Х. А.) род. на *** г. в гр. ***, ***; J. A.H. (Ж. А. Х.) - род. на *** г. в гр. ***, *** и A. H. A. (А. Х. А.) - род. на *** г. в гр. ***, *** да преминават в страната, в нарушение на закона, а именно на чл. 8, ал. 1; чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като извършил техния превоз към вътрешността на страната в нарушение на закона чрез използването на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Мерцедес” с рег. № ***, а самото деяние е извършено по отношение на повече от едно лице.

5

От доказателствата, събрани по делото по несъмнен начин се установява, че на 21.10.2021 г. на 15 км. от гр. Бургас, подсъдимият качил в управлявания от него лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *** три лица, които били сирийски граждани и ги превозил в посока гр. Бургас, но бил спрян на главен път Е 87, между с. Маринка и пътен възел кв. Крайморие-Бургас от служители на РД „Гранична полиция“ – Бургас. Безспорно установено е, че сирийските граждани са се намирали на територията на Република България в нарушение на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Видно от показанията им, тримата нямали в себе си нито документи за самоличност, нито документи, позволяващи пребиваването им или преминаването им през територията на Република България. Такива обаче са им били нужни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, само ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗЧРБ, дава легално определение на понятието паспорт или заместващ го документ за пътуване по смисъла на този закон – това е документ, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава; в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава; снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.