Решение № 392 от 29.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Русе, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200106 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ГРИЙН ОЙЛ 24“ ООД против Наказателно постановление № 733473-F713962 от 26.10.2023 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 29, ал. 1 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /наричан оттук нататък за краткост ЗАРИДСНПНП/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 25000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП.

В жалбата се навеждат подробни съображения за неправилността и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Г. М. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството на упълномощен защитник, която в хода на пледоарията си поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитното дружество разноски за процесуално представителство. Представя писмени бележки.

1

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 06.12.2024 г., а жалбата е подадена на 19.12.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„ГРИЙН ОЙЛ 24“ ООД стопанисва търговски обект – бензиностанция и газстанция, обект 7052, находящ се на адрес: гр. Сливо поле, община Сливо поле, бул.

„България“ № 2.

На 12.05.2022 г. бил сключен Договор за доставки на въглеводороден газ в газови бутилки, по силата на който „УЛТА ЛАЙТ ГАЗ“ ООД, в качеството си на продавач, се задължило да продаде на „ГРИЙН ОЙЛ 24“ ООД, в качеството му на купувач, втечнен въглеводороден газ в газови бутилки с цел отопление и битови нужди.

На 30.04.2023 г. свидетелят А. С. С. – инспектор по приходите в Централно управление на НАП, извършил планова проверка в горепосочения обект. В хода на проверката свидетелят С. констатирал на база контролната лента от наличното в обекта ЕСФП – ФУ № DL002223 и ФП № 59002545, че в обекта се регистрират и отчитат извършени продажби на бутилки с втечнени нефтени газове. В тази насока последният приел, че дружеството-жалбоподател осъществява дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове извън данъчните складове, поради което и поискал да му бъде предоставено удостоверение за получена регистрация по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП.

2

Както в хода на извършената проверка, документирана с Протокол № 0064174/30.04.2023 г., така и при последващите проверки, документирани с протоколи за извършени проверки № 0064181/12.05.2023 г. и № 0064185/19.05.2023 г., такова удостоверение не било представено.

С писмо с изх. № ЕП-3470/12.06.2023 г. било отправено запитване до Министерство на икономиката, като бил получен отговор с вх. № 12-00-459/14.06.2023 г., от който е видно, че към 14.06.2023 г. дружеството-жалбоподател не било регистрирано по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят С. приел, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП, като в тази връзка съставил АУАН № F713962/04.07.2023 г. Така съставения АУАН бил подписан от управителя на дружеството-жалбоподател без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни такива.

Въз основа на съставения АУАН, Началник на Отдел „Оперативни дейности“Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № F713962/04.07.2023 г., Наказателно постановление № 733473-F713962 от 26.10.2023 г., протоколи за извършени проверки № 0064174/30.04.2023 г., № 0064181/12.05.2023 г. и № 0064185/19.05.2023 г., възражение, Договор за доставки на въглеводороден газ в газови бутилки и останалите налични по делото документи, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля А. С. – актосъставител.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на 3 обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

След извършване на дължимата служебна проверка съдът намира, че АУАН-ът и НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и териториална компетентност, видно от представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

На следващо място съдът констатира, че при издаване на двата административни акта са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. три и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. До този извод съдът стигна, отчитайки обстоятелството, че както в АУАН-а, така и в НП не е посочена конкретна дата или период от време, през който нарушението е било извършено/извършвано, както и че са налице противоречия при описание начина на осъществяването му.

В наказателното постановление е посочено, че административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за „продължено“ нарушение, изразило се в „създадено трайно противоправно състояние за неопределен период от време“ – „неизпълнение на основно базисно задължение“. В ЗАНН и в НК липсва легална дефиниция на понятието продължено престъпление/нарушение, като теорията приема че това е форма на усложнена дейност, характеризираща се с трайност и непрекъснатост на деятелността, като са налице два вида такава – 1.) комбинация от действие и бездействие – така например прстъплението по чл. 142а от НК; и 2.) само бездействие – така например престъплението по чл. 248 от НК. В случая административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е била ангажирана за нарушение, представляващо комбинация от бездействие – неизпълнение на задължението за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, и действие – дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове. Тоест не е налице трайно състояние, както неправилно е приел АНО, а комбинация от бездействие и евентуално множество действия, като всяко едно би следвало да се квалифицира като отделно нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП. Така установената усложнена дейност не е следвало да се квалифицира като продължено, а като продължавано нарушение, за което, макар да липсва легална дефиниция в ЗАНН, е налице такава в НК – чл. 26, а именно: две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Същевременно в наказателното постановление, макар да е прието, че се касае за трайно нарушение, е отбелязано единствено наличието на констатирана дистрибуция в хода на извършената проверка, без да са посочени конкретни дата/дати, когато това се 4 е случило. Макар така изложеното да би могло да се санира, с оглед приложените по делото доказателства, то това е безпредметно, доколкото освен тази проверка, са били извършени още две последващи проверки – на 12.05. и 19.05.2023 г., в хода на които било изискано и непредставено от дружеството-жалбоподател удостоверение за осъществяване на дейност по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП. В тази насока остава напълно неизяснен въпроса дали са били установени други действия по дистрибуция на тези дати и дали същите имат отношение към настоящото административнонаказателно обвинение.

Гореизложеното е довело от една страна до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 1, т. 4 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, доколкото е ограничило правото на дружеството-жалбоподател да разбере за какво точно нарушение е привлечено към наказателна отговорност, а от друга възпрепятства възможността на съда да извърши проверка дали са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което и се явява достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Що се отнася до възражението касателно нечетливостта на процесните протоколи, което обстоятелство настоящият съдебен състав не оспорва, както и че липсват доказателства, сочещи, че същите са били връчени на лице, разполагащо с представителни функции, съдът намира, че така изложеното не е довело до ограничаване на процесуалните права на дружеството-жалбоподател и съответно не би могло да обоснове отмяна на обжалваното наказателно постановление. До този извод съдът стигна, отчитайки, че по делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател не е разполагало с процесното удостоверение в нито един момент от извършваните му проверки, поради което и нечетливостта на протоколите не е довела до възможността му да го представи.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател не е осъществило състава на нарушението на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП.

Съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) подлежи на регистрация по този закон.